Защо небето е синьо?
Как се популяризира светлината, за какво виждаме небето тъкмо по този метод и в какви цветове е околният свят на други планети изяснява, представена от inosmi.ru. Ето отговорите на 9 въпроса за цветовете от небето до Земята и други планети:
Сигурно и преди сте се чудили за какво небето е синьо? И сте чули неверни отговори - тъй като отразява океана; тъй като кислородът е наследник газ; тъй като слънчевата светлина има наследник нюанс. Всъщност небето наподобява синьо заради три елементарни аргументи.
Първо, слънчевата светлина е формирана от разнообразни дължини на вълните. Второ, земната атмосфера е построена от частици, които по друг метод разсейват светлина с разнообразни дължини на вълните. Трето, очите ни реагират по забавен метод на другите цветове.
От какво е слънчевата светлина?
Целият диапазон на светлинния набор се състои от забележими лъчи, инфрачервени лъчи и ултравиолетови лъчи. Видимата светлинна сила съставлява почти 50% от силата на слънчевото лъчение. Това е единствената област от електромагнитния набор, която може да се види с невъоръжено око, до момента в който ултравиолетовите и инфрачервените лъчи са невидими за човешкото око.
Видимата слънчева светлина се състои от алено, оранжево, жълто, зелено, синьо и лилаво.
Лилавата светлина (като синята) има най-късата дължина на вълната и затова е с най-висока периодичност на вибрациите във забележимия набор. Тъй като честотата е право пропорционална на силата, виолетовата светлина има и най-вече сила. От друга страна, алената светлина има най-дългата дължина на вълната, най-ниската периодичност на вибрациите и най-ниската сила.
Как светлината се популяризира на Земята?
Слънчевата светлина се разсейва във всички направления от всички газове и частици, присъстващи в земната атмосфера.
Малките невидими частици, които построяват нашата атмосфера - молекулите на азот, О2, вода, въглероден диоксид и атоми на аргон разсейват светлина от всички дължини на вълните. При това, те разсейват светлина с по-къси дължини на вълните доста по-ефективно.
Какво прави небето синьо?
Синьото небе се дължи на събитие, наречено „ разпръскване на Рейли “. Това е разсейването на светлината или друго електромагнитно лъчение от частици, доста по-малки от дължината на вълната на излъчването.
Слънчевата радиация, която доближава земната повърхнина след разпръскване в атмосферата, се назовава разсеяна небесна радиация. Най-късите дължини на вълните на светлината се разсейват елементарно, по-специално сините светлинни талази, тъй че виждаме небето в синьо.
Защо небето не е лилаво?
Ако лилавото има най-късата дължина на вълната и елементарно се разсейва, за какво небето е синьо, а не лилаво?
Причината се крие в чувствителността на очите ни към светлина. Въпреки че лилавото е преобладаващият цвят в атмосферата към нас, ретината на човешкото око не е задоволително сензитивна към този цвят, за разлика от синьото.
От атмосферата се излъчва повече виолетова светлина, в сравнение с синя, само че очите ни реагират по-добре на дължините на вълните на синята, свелтлосинята и зелената светлина, в сравнение с виолетовата. По този метод, макар че има доста виолетова светлина, това не е задоволително за превъзмогване на мощния наследник сигнал, който нашите мозъци предават.
Но в случай че можем да забележим ултравиолетовите лъчи, небето евентуално ще стане по-виолетово.
Ако небето беше виолетово, очите ни щяха да го видят по-скоро лилаво, само че защото виолетовата и синята светлина се наслагват един върху различен, ние виждаме небето като бледосиньо.
А в случай че човешките очи бяха като очите на кучетата, щяхме да виждаме синьото небе денем, само че нямаше да можем да забележим аления, оранжевия и жълтия цвят на залеза.
Каква е тайната на оранжевия здрач?
При залез и изгрев ъгълът на навлизане на слънчева светлина в атмосферата внезапно се трансформира. Повечето от сините и зелените светлинни талази са разсейват още преди да доближат ниските пластове на атмосферата, тъй че виждаме повече оранжеви и червени нюанси в небето.
Океанът отразява ли цвета на небето?
Много хора считат, че океанът е наследник, тъй като отразява небето, само че не е по този начин. Всъщност водата наподобява синя, тъй като нейните молекули гълтам алената светлина.
Доколкото на надълбоко във водата прониква светлината, вълните с друга дължина поредно се филтрират. Водните молекули гълтам алената светлина, само че отразяват синята.
Поради тази причина плитките водни басейни нормално наподобяват по-малко сини от дълбоките.
Например в чаша вода няма задоволително молекули за усвояване на фотони и светлината я пронизва непосредствено - по тази причина виждаме, че водата е безцветна.
Защо Земята наподобява синя от Космоса?
Когато погледнем Земята от космоса, тя наподобява като синя топка заради преобладаването на моретата и океаните (70,8%) над сушата (29,2%).
Броят на водните басейни е една от аргументите Земята да е най-ярката планета в Слънчевата система. Резервоарите на повърхността й отразяват слънчевата светлина, правейки планетата да наподобява като яркосиня перла.
Слънцето жълто ли е или оранжево?
Малките деца нормално рисуват слънцето в жълто, оранжево или даже в алено. Културният фактор също играе роля. Например американските деца нормално рисуват слънцето жълто, а японските деца - алено. Но слънцето в действителност е бяло.
Слънцето е всички цветове, смесени дружно. Те наподобяват бели за очите ни. Това елементарно се удостоверява от фотоси на Слънцето, направени в космоса.
На другите планети небето също ли е синьо?
Цветът на небето на планетата зависи от състава на нейната атмосфера. Например атмосферата на скалисти планети, сходни на Земята, съдържа несъмнено количество газове, комбинацията от които придава на атмосферата на планетата подобаващ цвят.
Газовата черупка на Марс се състои най-вече от въглеродни окиси и дребни прахови частици, които разсейват светлината по друг метод от газовете и частиците в земната атмосфера.
Снимките на НАСА демонстрираха, че протичащото се на Марс е тъкмо противоположното на това, което се случва на Земята. Небето на Марс придобива оранжев или червеникав нюанс денем и се трансформира в сиво-синьо при залез.
Атмосферата на двата ледени колоса, Нептун и Уран, има невероятни нюанси на синьото заради високото наличие на метан.
Атмосферата на Уран съдържа малко амоняк, което прави планетата малко по-зелена от тъмносиния Нептун.
Сатурн, пък, има бледожълт нюанс заради амонячните кристали, присъстващи в горните пластове на атмосферата му.
В атмосферата на Юпитер има присъщи кафяви и оранжеви линии - това се дължи на газовете, в чийто състав влизат фосфор и сяра, а може би и по-сложни химични субстанции – въглехидрати.
Сигурно и преди сте се чудили за какво небето е синьо? И сте чули неверни отговори - тъй като отразява океана; тъй като кислородът е наследник газ; тъй като слънчевата светлина има наследник нюанс. Всъщност небето наподобява синьо заради три елементарни аргументи.
Първо, слънчевата светлина е формирана от разнообразни дължини на вълните. Второ, земната атмосфера е построена от частици, които по друг метод разсейват светлина с разнообразни дължини на вълните. Трето, очите ни реагират по забавен метод на другите цветове.
От какво е слънчевата светлина?
Целият диапазон на светлинния набор се състои от забележими лъчи, инфрачервени лъчи и ултравиолетови лъчи. Видимата светлинна сила съставлява почти 50% от силата на слънчевото лъчение. Това е единствената област от електромагнитния набор, която може да се види с невъоръжено око, до момента в който ултравиолетовите и инфрачервените лъчи са невидими за човешкото око.
Видимата слънчева светлина се състои от алено, оранжево, жълто, зелено, синьо и лилаво.
Лилавата светлина (като синята) има най-късата дължина на вълната и затова е с най-висока периодичност на вибрациите във забележимия набор. Тъй като честотата е право пропорционална на силата, виолетовата светлина има и най-вече сила. От друга страна, алената светлина има най-дългата дължина на вълната, най-ниската периодичност на вибрациите и най-ниската сила.
Как светлината се популяризира на Земята?
Слънчевата светлина се разсейва във всички направления от всички газове и частици, присъстващи в земната атмосфера.
Малките невидими частици, които построяват нашата атмосфера - молекулите на азот, О2, вода, въглероден диоксид и атоми на аргон разсейват светлина от всички дължини на вълните. При това, те разсейват светлина с по-къси дължини на вълните доста по-ефективно.
Какво прави небето синьо?
Синьото небе се дължи на събитие, наречено „ разпръскване на Рейли “. Това е разсейването на светлината или друго електромагнитно лъчение от частици, доста по-малки от дължината на вълната на излъчването.
Слънчевата радиация, която доближава земната повърхнина след разпръскване в атмосферата, се назовава разсеяна небесна радиация. Най-късите дължини на вълните на светлината се разсейват елементарно, по-специално сините светлинни талази, тъй че виждаме небето в синьо.
Защо небето не е лилаво?
Ако лилавото има най-късата дължина на вълната и елементарно се разсейва, за какво небето е синьо, а не лилаво?
Причината се крие в чувствителността на очите ни към светлина. Въпреки че лилавото е преобладаващият цвят в атмосферата към нас, ретината на човешкото око не е задоволително сензитивна към този цвят, за разлика от синьото.
От атмосферата се излъчва повече виолетова светлина, в сравнение с синя, само че очите ни реагират по-добре на дължините на вълните на синята, свелтлосинята и зелената светлина, в сравнение с виолетовата. По този метод, макар че има доста виолетова светлина, това не е задоволително за превъзмогване на мощния наследник сигнал, който нашите мозъци предават.
Но в случай че можем да забележим ултравиолетовите лъчи, небето евентуално ще стане по-виолетово.
Ако небето беше виолетово, очите ни щяха да го видят по-скоро лилаво, само че защото виолетовата и синята светлина се наслагват един върху различен, ние виждаме небето като бледосиньо.
А в случай че човешките очи бяха като очите на кучетата, щяхме да виждаме синьото небе денем, само че нямаше да можем да забележим аления, оранжевия и жълтия цвят на залеза.
Каква е тайната на оранжевия здрач?
При залез и изгрев ъгълът на навлизане на слънчева светлина в атмосферата внезапно се трансформира. Повечето от сините и зелените светлинни талази са разсейват още преди да доближат ниските пластове на атмосферата, тъй че виждаме повече оранжеви и червени нюанси в небето.
Океанът отразява ли цвета на небето?
Много хора считат, че океанът е наследник, тъй като отразява небето, само че не е по този начин. Всъщност водата наподобява синя, тъй като нейните молекули гълтам алената светлина.
Доколкото на надълбоко във водата прониква светлината, вълните с друга дължина поредно се филтрират. Водните молекули гълтам алената светлина, само че отразяват синята.
Поради тази причина плитките водни басейни нормално наподобяват по-малко сини от дълбоките.
Например в чаша вода няма задоволително молекули за усвояване на фотони и светлината я пронизва непосредствено - по тази причина виждаме, че водата е безцветна.
Защо Земята наподобява синя от Космоса?
Когато погледнем Земята от космоса, тя наподобява като синя топка заради преобладаването на моретата и океаните (70,8%) над сушата (29,2%).
Броят на водните басейни е една от аргументите Земята да е най-ярката планета в Слънчевата система. Резервоарите на повърхността й отразяват слънчевата светлина, правейки планетата да наподобява като яркосиня перла.
Слънцето жълто ли е или оранжево?
Малките деца нормално рисуват слънцето в жълто, оранжево или даже в алено. Културният фактор също играе роля. Например американските деца нормално рисуват слънцето жълто, а японските деца - алено. Но слънцето в действителност е бяло.
Слънцето е всички цветове, смесени дружно. Те наподобяват бели за очите ни. Това елементарно се удостоверява от фотоси на Слънцето, направени в космоса.
На другите планети небето също ли е синьо?
Цветът на небето на планетата зависи от състава на нейната атмосфера. Например атмосферата на скалисти планети, сходни на Земята, съдържа несъмнено количество газове, комбинацията от които придава на атмосферата на планетата подобаващ цвят.
Газовата черупка на Марс се състои най-вече от въглеродни окиси и дребни прахови частици, които разсейват светлината по друг метод от газовете и частиците в земната атмосфера.
Снимките на НАСА демонстрираха, че протичащото се на Марс е тъкмо противоположното на това, което се случва на Земята. Небето на Марс придобива оранжев или червеникав нюанс денем и се трансформира в сиво-синьо при залез.
Атмосферата на двата ледени колоса, Нептун и Уран, има невероятни нюанси на синьото заради високото наличие на метан.
Атмосферата на Уран съдържа малко амоняк, което прави планетата малко по-зелена от тъмносиния Нептун.
Сатурн, пък, има бледожълт нюанс заради амонячните кристали, присъстващи в горните пластове на атмосферата му.
В атмосферата на Юпитер има присъщи кафяви и оранжеви линии - това се дължи на газовете, в чийто състав влизат фосфор и сяра, а може би и по-сложни химични субстанции – въглехидрати.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ