Как се появяват жените с „железен“ характер?
Как се появяват дамите с „ стоманен “ темперамент, разкриват психолози. Казват, че в случай че Бог желае да направи комплимент на една жена, той я подарява с щерка! А когато желае да я отбрани, той я подарява със наследник!
Майка и 17-годишен наследник отишли при психолог с молба за възстановяване на връзките. През цялата година избухвали кавги, старите правила не работели и не можели да открият нови. Всеки считал своята позиция за вярна и не намирал опция да се съгласи с другия. Между тях нямало прочувствен контакт, връзката била сведена до функционалностите, които всеки трябвало да извършва един по отношение на различен.
В хода на работата си психологът забелязал, че не за първи път вижда в кабинета си дами, които са властни, целеустремени, упорити, нетърпящи възражения, директни, или си с нея, или си срещу нея. Лишени от еластичност и вътрешна целокупност, дами с „ стоманен “ темперамент.
Ако си визиите 15-ти век и войник, тогава доста глави ще излетят под меча му, такава жена ще се състезава с мъжете. Какво по принцип се случва в фамилиите на такива дами, където е бойното поле. Младото момче, което усеща сили да излезе отдолу под крилото на майка си. И жена, която не желае това да се случи.
За експертите е ясно, че вътре в „ желязната “ жена има момиче. Тя е ранима, нежна, сензитивна, може би наивна, пластична, искряща и открита. Но, за жалост, животът е посочил на тези дами, че уязвимостта и отвореността към света водят до болежка и отчаяние.
Процесът стартира в детството, когато с болката и тъгата си момичето се обръща към околните си и не получава поддръжка и състрадание. Ден след ден, година след година, този цветен и ослепителен свят избледнява, а стените в душата стават по-високи и по-дебели.
Пред нас към този момент е твърдо и твърдо момиче, което в никакъв случай няма да разреши да бъде засегнато. Но има моменти, когато то се отпуска и се пробва да излезе от стените, които сама е издигнала. Тогава, по подигравка на ориста, то намира тези хора, които ще й припомнят, че е невероятно да се отпусне и стените в душата й стават още по-дебели.
Момичето става жена, а по-късно майка, тя отдава цялата обич и деликатност, желанието да отбрани детето си, сина си. Тя прави всичко, с цел да не знае той какво е болежка. Но особеността на децата е да порастват и да отхвърлят подготвени способи за решение на проблемите, а да схващат всичко емпирично.
Тя още веднъж е изправена пред отменяне, самотност, единствено че в този момент, от този, на който тя самата е дала живот. Когато боли, тя се пази, удряйки този, за който е била подготвена да даде всичко, само че доверието сред тях е разрушено.
Дали ще съумеят да върнат изгубеното, никой не знае и би трябвало да живеят в тази неустановеност. Двама скъпи хора, само че толкоз надалеч един от различен.
С такива дами се работи доста постепенно и деликатно. Тъй като моделът на връзките към този момент е построен, разчитайки единствено на себе си и съгласно построения си проект. Трудно им е да одобряват поддръжка, да понасят наличието на различен човек, когато са уязвими и засегнати. В края на краищата, те оставят тази болежка в своя свят на ред и апатия. От друга страна, волята, която е присъща на живота им, им разрешава да останат в лечението и последователно да рисуват света си в ярки цветове.
