Как се отнасяме към собствените си инстинкти, към това, което

Как се отнасяме към личните си инстинкти, към това, което нормално назоваваме? Какви са те в действителност – квинтесенцията на цялата ни мъдрост и опит или проявата на мързел и предубеждения, настанили се надълбоко в подсъзнанието ни?

Всички тези въпроси от дълго време са обект на яростни диспути. И по този начин, какво да вършим? Трябва ли да подценяваме нашето „ шесто възприятие “ или, в противен случай, да се доверяваме на интуицията си?

Нобеловият лауреат и световноизвестният психолог Даниъл Канеман счита, че на този въпрос не може да се отговори еднопосочно, защото всичко зависи от подтекста на съответната обстановка.

Недоверието на Канеман към интуитивното мислене – или към това, което той назовава бързомислещата „ система номер едно “ на нашия мозък – произтича от обстоятелството, че се основава на неочевидни правила, които могат да се окажат изцяло погрешни или несъответствуващи за избрана обстановка.

Например нашата вътрешен глас се пробва да дефинира какъв брой постоянно се случва тази или онази обстановка въз основа на личната ни памет. Проблемът е, че този метод води до там, че доста надценяваме вероятността да ни се случи нещо запаметяващо се, само че в реалност това е извънредно рядко.

Например, че самолетът, на който следва да се качим, ще се разбие (защото репортажите за самолетни произшествия дотолкоз са запълнили нашата памет, че може да наподобява, че съвсем всеки пети катастрофира). Както Канеман изяснява в книгата си „ Бързо и постепенно мислене “, нашата вътрешен глас прави сходни неточности много постоянно и по тази причина би било неправилно сляпо да й се доверяваме.

От друга страна, ние доста добре знаем, че интуицията може да ни служи доста добре. Например, в случай че посредством тона на гласа и прекомерно сухите известия в месинджъра усетите, че брачният партньор ви е афектиран за нещо, тогава вашата вътрешен глас ви кара да изтичате до цветарския магазин след работа и неподготвено да организирате сантиментална среща.

И по този начин, по какъв начин да разберете, по кое време интуицията се пробва да избави живота ни (или най-малко брака ни), и когато тя не е нищо повече от демонстрация на мързел на мозъка, който се стреми да ни избави от излишно консумиране на сила за размисъл, даже в случай че в последна сметка ни заведе там, където въобще не ни е нужно?

По време на лекция на Световния стопански конгрес Канеман предложи на аудиторията много просто решение на този комплициран проблем. Това решение е под формата на три въпроса.

Според психолога, в случай че можете еднопосочно да отговорите „ Да “ и на трите, тогава можете изцяло да се доверите на това, което се пробва да ви каже вашата вътрешен глас в този случай. Ако това не е по този начин, тогава би трябвало деликатно да разгледате тези препоръки и да ги ревизирате благодарение на спомагателни данни и разумно мислене.

Въпрос № 1: Различава ли се обстановката, във връзка с която се пробвате да вземете решение, с някакви модели, които могат да бъдат разграничени от заобикалящия ни безпорядък и от които можем да научим нещо?

Интуицията се основава на житейския опит, тъй че с цел да може да уточни модели и трендове, те би трябвало в действителност да съществуват. И по този начин, кои области от живота са задоволително подредени, с цел да може мозъкът да развие надеждни, интуитивни подсказки?

„ Професионалните шахматисти могат изцяло да се доверят на интуицията си – най-малко що се отнася до шахмата. Дълго и сполучливо женените хора също могат да се доверят на интуицията си в фамилните въпроси. Но, да вземем за пример, фондовата борса е прекомерно комплицирана и безредна, с цел да я разбере някой на интуитивно равнище “, споделя Канеман.

Въпрос № 2: Имате ли задоволително опит в тази област?

Както споменахме нагоре, сполучливите интуитивни прозрения зависят от опцията за дълготрайно наблюдаване на обстановки от един и същи вид, което ни разрешава да изолираме съществуващите модели и модели от тях. С други думи, с цел да може вашата вътрешен глас да бъде почтена за доверие, имате потребност от доста процедура в региона, към която се пробвате да я приложите. И не, няколко седмици не са задоволителни за това. Говорим за най-малко няколко години, или даже десетилетия опит.

Въпрос № 3: Получавате ли незабавна „ противоположна връзка “ в тази сфера на активност?

Практикуването на нещо не значи да вършиме едно и също нещо ден след ден и месец след месец. Години наред можете еднообразно зле да свирите на цигулката сами, без въобще да се приближите до опцията да изсвирите нещо от Бетовен. За да може практиката да се възползва както от вас, по този начин и от вашата вътрешен глас, е нужна противоположна връзка, освен това не всяка.

Психолозите считат, че най-хубавата противоположна връзка е незабавна и съответна. Ако желаете да упражнявате интуицията си, „ съвсем незабавно би трябвало да разберете дали се е получило у вас това, което практикувате или не “, изяснява Канеман.

С други думи, с цел да възпитате у себе си възприятие за темп, дръжте наоколо умел критик, който ще ви уточни грешките или ще ви похвали, в случай че този път всичко ви се е получило.

Така че, когато интуицията още веднъж ви подтиква да извършите нещо (или не), не бързайте. Отделете минута или два, с цел да отговорите на тези въпроси. Има ли модели в тази сфера на активност, които вашата вътрешен глас би могла да подчертае?

Достатъчен ли е опитът ви, с цел да разчитате на интуицията? Тествали ли сте знанията си благодарение на критик?

И в случай че не можете да отговорите с „ Да “ и на трите въпроса, отстъпете обратно и се пробвайте да методите към казуса от по-рационална страна.

източник Cluber

Интуицията е най-висшата форма на интелекта!

Интуицията, съгласно Герд Гигеренцер, шеф на Института за човешко развиване Макс Планк, не е толкоз способността да се „ знае “ верния отговор, колкото инстинктивно схващане за това каква информация няма значение…