Проф. ЛЮБОМИР СТОЙКОВ: Всяко поколение има шанс за принос към цивилизацията!
- Как отбелязвате рождените си дни, професоре? Какво е отношението ви към този празник - философско, естетско, бохемско или по-скоро умерено?
- Рожденият ден за мен е мотив да благодаря на моите основатели - родителите ми, от една страна, а от друга - на ориста и Господ за това, че не преставам да пребивавам, че към момента ме има. На този ден си върша равносметка на стореното в персонален и в професионален проект. През годините друго съм го чествал - от време на време по плевел купонджийски метод, а от време на време умерено и добродушно...
- Когато ви назовават " министър на модата ", по какъв начин реагирате?
- С усмивка! Забавно и безспорно прелестно е да чуеш по собствен адрес сходно нещо, само че определението е неуместно, защото модата е феномен, буря и необятна власт, която по никакъв метод не може да се вмести в тесните рамки на административната и управническата лексика и да е подвластна от бюрократични критерии.
- Защо се насочихте точно към публицистиката, обвързвана с естетиката на " чаровната диктаторка "?
- Лайфстайл публицистиката изобщо и стилната или още модерно публицистиката в частност привлякоха вниманието ми със същите културни и естетически магнити, с които работи арт публицистиката - публицистиката за литературата, за киното, за театъра, за живописта, за музиката и т. н. Преди да се захвана с този вид публицистика (това стартира от дълго време - повече от 40 години са минали оттогава), в тази област имаше огромна ниша. Не бих желал да абсолютизирам, само че за модата и стилния дизайн се пишеше най-често незадълбочено, полукомпетентно и случайно. Единствено знаменателните списания " Лада " и " Божур " правеха изключение. По това време нямаше и профилирано телевизионно фешън предаване, отдадено единствено на тази тематика...
- Интервюирали сте безчет международни звезди, само че коя среща вечно остана в мозъка или в сърцето ви?
- Много са, само че споменната рефлексия незабавно извиква в паметта ми незабравимите срещи с Пако Рабан, Юбер дьо Живанши, Пиер Карден, Аликзандър Маккуин и Лойд Клайн. От тях единствено с Живанши съм се виждал един-единствен път, а с другите - контактите и диалозите ни бяха многократни - в Париж, Лондон, Ню Йорк, Кан, Кейптаун, София. Дълбочината на мисленето, интелигентността, оригиналността на стила, топлотата и естествеността на общуването, а и скромността, която ми се виждаше странна на фона на огромната им популярност, са основателна причина тези велики създатели да бъдат постоянно в сърцето ми.
- Има ли известна персона - българска или задгранична, която буди у вас удивление или почит освен с метода си на обличане, само че и със стила на живот като цяло?
- Много са и е мъчно да ги изброя всичките. Най-много ме респектират тези звезди, които без значение от тяхната свръхпопулярност са запазили оптимално земния си образ, възприятието за натурализъм и обществена правдивост, досегаемост и доброжелателност. Редица от тях са правили жестове към мен като към публицист и фешън анализатор, помагали са ми безусловно, с цел да си свърша работата бързо, качествено и точно.
- Как се роди фразата " Симпатията е взаимна ", с която сте известен?
- Това стана съвсем в самото начало на моето авторско телевизионно шоу за жанр " От игла до конец " - някъде през 1995 или началото на 1996 година Желанието ми бе да го разпознавам в допълнение с моя атрактивна фраза от вида " запазена марка ". Самата концепция, кодирана в този лозунг, произтича от миролюбието на характера ми и от позитивната подготвеност за другарство, заложена ми по рождение. Ще се съгласите с мен, че взаимността е емблематично възприятие и настройка за съгласие, съпричастие, единение и единство...
- Ценители ви помнят като създател и водещ на първото телевизионно предаване за мода и жанр в България " Блясък " по Канал 1 на Българска национална телевизия. В историята на родната публицистика остават също " От игла до конец " по Нова телевизия и " Чаровната диктаторка " по 7 дни ТВ. Защо съгласно вас през днешния ден липсват сходни стратегии в ефира?
- Защото не е елементарно да се вършат такива излъчвания, пък и може би тъй като в някаква степен е минало времето за сходни формати. Безспорно е, че през днешния ден информацията в начин на живот предаванията допуска и изисква напълно различен вид интерпретиране и модериране. Но е неоспорим и фактът, че е голям дефицитът на публицисти - създатели, водещи, кореспонденти, които са задоволително способени в този бранш на културата и стимулирани да бъдат надеждни арбитри на усета и стила, да бъдат потребни на публиката като доверени медиатори сред океана от трендове и оферти, от една страна, и самостоятелния усет, от друга. Нашествието на риалити форматите измести и погълна и дребното съществуващи стойностни излъчвания за мода и жанр. Не съм съперник на риалити шоуто, само че в никакъв случай няма да приема тези негови проявления, които постановат циничност, долнопробност и груба далавера с полезности като " триумф ", " обич ", " популярност " и " звезда ".
- Омръзна ли ви да коментирате стила на първата дама и на други родни политици?
- Защо да ми е омръзнало? Както на някои от тях не им омръзва да вършат непрестанно неточности в общественото си държание и да позволяват гафове в своя дрескод, по този начин и аз не имам намерение да спирам с рецензия, рекомендации и препоръки към тях. Тази моя активност е разумно обвързана с професионалната ми реализация в областта на връзките с обществеността и имиджмейкърството. Политическият пиар е невъобразим без разбора и оценката на стила в политическата връзка, включително и на имиджа, и на репутацията, които са подвластни от облеклото на политиците, от езика на тялото им, като цяло - от външността им.
- Смятате ли, че български дизайнери зад граница са по-успели от тези, които останаха да работят и творят в родината ни?
- Не може и не трябва да се приказва на ангро и да се вършат механични систематизирания. Успехът си е триумф - и в България, и в чужбина. Нямаме право да слагаме изкуствена граница сред реализацията на стилните дизайнери в страната и отвън нея. Абсурдът е, че нерядко триумфът им в родината е по-труден, в сравнение с на открито. Академията за мода постоянно е следяла за това по какъв начин нашите дизайнери се показват по света. Откакто се помня и откогато се занимавам с мода и фешън дизайн, диря непрестанно " българската диря " в международния жанр. Но през последните години Академията за мода реши още по-ефективно да прави оценка труда на българските дизайнери, осъществили се зад граница. Затова и най-новите носители на " Златна игла " в категория " Дизайнер на годината " са създатели, които са се потвърдили изрично и безапелационно в Лондон (Светослав Колчагов и Невена Николова), в Рим (Иван Донев) и други
- В продължение на четвърт век Академията за мода присъжда най-авторитетния приз за мода в България - премията " Златна игла ". Вие сте основател и на наградата " БГ фешън икона ", също връчван от Академията за мода. Организирате и други влиятелни церемонии, на които издигате в фетиш стила и естетическия усет. Какво ви предизвика и въодушевява да не се отказвате от сходни събития?
- И в двата случая става дума за оценки, които се връчват по решение на Академията за мода и на журналистическото жури към нея (30 одобрени начин на живот публицисти от печатните и електронните медии). Т. е. премиите са отражение на публичното мнение, на упованията и на оценките на хората за добър жанр и усет, за красиви и елегантни творби на стилния дизайн, на стилната снимка, на стилния грим и т. н. Смисълът и на двете награди е да бъдат подтиквани истинските фешън създатели, българската фешън промишленост, положителните мостри на жанр и държание. Няма да се откажа да провеждам тези състезания, както няма и да се откажа да повеждам безкомпромисно борбата с труфя, фалша, лицемерието и опростачването... Разбира се, не по жесток метод, а с разрешени средства...
- Вие сте фамозен дълготраен академични учител. Какви са наблюденията ви за студентите през днешния ден и преди две десетилетия да вземем за пример? Как се трансформират младите? Еволюират или в противен случай? Опитахте ли се да пресметнете какъв брой студенти, дипломанти и докторанти в областта на публицистиката, стилния дизайн, бизнеса и обществената връзка сте обучили?
- Мисля, че съм обучил близо 3 хиляди студенти в другите степени и форми на висшето обучение, макар че някои мои сътрудници - академични преподаватели, настояват, че са доста повече... Не е значима точната численост. По-важно е, че съм се постарал да споделя с тях мъдростта, знанието и опита си. По-важно е, че мнозина от тях към този момент са постигнали задачите си и на собствен ред образоват другите или пък заемат управителни позиции в медиите, в държавните, публичните и частните структури на бизнеса, културата, изкуството и предприемачеството. Наблюденията ми върху младите като цяло не са се трансформирали през годините. Неправомерно е генерациите да се разделят на положителни и неприятни по машинален метод. Всяка има своя задача, свои цели, свои преобладаващи полезности, свои несъгласия и свои митинги. Всяко потомство има късмет за принос към цивилизацията!
- Опишете се в резюме като родител - непоколебим ли сте, или по-скоро демократичен?
- Най-лесното е да отговоря: непоколебим, само че обективен. Но не е толкоз обикновено. Родителската идея е толкоз сложна, деликатна, виновна и задължаваща, че не може да бъде разбрана, в случай че самичък не си родител. Стремял съм се да дисциплинирам сина си Калин в дух на натурализъм, почтеност, праволинейност и усърдие. Давал съм му шанса той да направи избора за себе си - за обучение, за работа, за жанр, за свободно време, само че и да дава отговор за този избор, да осъзнава, че животът си му принадлежи и че от него зависи по какъв начин ще го изживее най-пълноценно.
- Освен това вие самият се отнасяте с голямо почитание към вашия татко, който е и постоянен четец на ДУМА. На какво ви научи полк. Димчо Стойков?
- На доста неща: на труд, на дисциплинираност, на обич към книгите, на автономия. Понякога си дублирам негови думи или пък обичани сентенции за верността, на които непрекъснато срещам удостоверение в действителността: " Давай със сърцето си, вземай с мозъка си ", " По-добре е да те срещне вълк в гората, в сравнение с човек, който е прочел единствено една книга през живота си " и други Неговата мъдрост и положителна суровост в комбиниране с такива качества и добродетели на майка ми, Бог да я елементарни, като влюбчивост, ведрина, добрина и блян към хубост са в ядрото на моята психика, във фундамента на характера ми. Поне аз по този начин си мисля... Той неотдавна навърши 90 години, бяхме дружно и уместно отпразнувахме юбилея. Желая му здраве, наслада и дългоденствие.
- Имали ли сте опция да се установите за непрекъснато в чужбина? Бихте ли се възползвали от сходно предложение в този момент?
- Със сигурност съм имал доста евентуални благоприятни условия да пребивавам и работя в чужбина, само че в никакъв случай не съм ги търсил и не бих се възползвал от тях. Обичам България и съм благополучен, че мога с делата си да й се отблагодаря за това, което тя е направила за мен.
- Носител сте на безчет разнообразни награди. Коя смятате за най-ценната или най-неочакваната?
- Уважавам всяка сериозна премия от авторитетна институция, която съм получил, само че изключително скъпи са ми студентските призове. Ще загатна два от тях, връчени ми от абитуриентите от випуски на специалностите " Медии и публицистика " и " Медия стопанска система " в УНСС. Едната е " Диамант в короната " (2017), която схващам като комплимент за преподавателския ми жанр, а другата е за " Перфектен имиджмейкър " (2018). В професионално отношение доста скъп за мен е най-високият приз на Съюза на българските публицисти " Златното перо " (2014). А най-неочакваната беше " Знаменитост на годината " (2018). Но държа да подчертая, че премиите разглезват и укрепват суетата. Нека въпреки всичко да не се вземаме прекомерно на съществено.
- Какво не знае необятната аудитория за вас, а бихте могли да разкриете най-малко частично?
- Не знаят, че съм бил в прегръдките на първия космонавт Юрий Гагарин (на 26 май 1961 година, когато като дете го посрещах в Казанлък), не знаят, че писателят Чудомир ме е учил да чета в невръстна възраст, не знаят, че виждам на кафе и че като боец съм помагал за спасяването на бедстващи по време на жестока зима и невъобразим снеговалеж в Плевенско, за което писа преди време в. " Народна войска " (1973). Една от детинските ми гордости е, че мога да карам (и сега) колело без ръце. Има и доста други неща, само че за тях ще кажа в идващото изявление...
- Рожденият ден за мен е мотив да благодаря на моите основатели - родителите ми, от една страна, а от друга - на ориста и Господ за това, че не преставам да пребивавам, че към момента ме има. На този ден си върша равносметка на стореното в персонален и в професионален проект. През годините друго съм го чествал - от време на време по плевел купонджийски метод, а от време на време умерено и добродушно...
- Когато ви назовават " министър на модата ", по какъв начин реагирате?
- С усмивка! Забавно и безспорно прелестно е да чуеш по собствен адрес сходно нещо, само че определението е неуместно, защото модата е феномен, буря и необятна власт, която по никакъв метод не може да се вмести в тесните рамки на административната и управническата лексика и да е подвластна от бюрократични критерии.
- Защо се насочихте точно към публицистиката, обвързвана с естетиката на " чаровната диктаторка "?
- Лайфстайл публицистиката изобщо и стилната или още модерно публицистиката в частност привлякоха вниманието ми със същите културни и естетически магнити, с които работи арт публицистиката - публицистиката за литературата, за киното, за театъра, за живописта, за музиката и т. н. Преди да се захвана с този вид публицистика (това стартира от дълго време - повече от 40 години са минали оттогава), в тази област имаше огромна ниша. Не бих желал да абсолютизирам, само че за модата и стилния дизайн се пишеше най-често незадълбочено, полукомпетентно и случайно. Единствено знаменателните списания " Лада " и " Божур " правеха изключение. По това време нямаше и профилирано телевизионно фешън предаване, отдадено единствено на тази тематика...
- Интервюирали сте безчет международни звезди, само че коя среща вечно остана в мозъка или в сърцето ви?
- Много са, само че споменната рефлексия незабавно извиква в паметта ми незабравимите срещи с Пако Рабан, Юбер дьо Живанши, Пиер Карден, Аликзандър Маккуин и Лойд Клайн. От тях единствено с Живанши съм се виждал един-единствен път, а с другите - контактите и диалозите ни бяха многократни - в Париж, Лондон, Ню Йорк, Кан, Кейптаун, София. Дълбочината на мисленето, интелигентността, оригиналността на стила, топлотата и естествеността на общуването, а и скромността, която ми се виждаше странна на фона на огромната им популярност, са основателна причина тези велики създатели да бъдат постоянно в сърцето ми.
- Има ли известна персона - българска или задгранична, която буди у вас удивление или почит освен с метода си на обличане, само че и със стила на живот като цяло?
- Много са и е мъчно да ги изброя всичките. Най-много ме респектират тези звезди, които без значение от тяхната свръхпопулярност са запазили оптимално земния си образ, възприятието за натурализъм и обществена правдивост, досегаемост и доброжелателност. Редица от тях са правили жестове към мен като към публицист и фешън анализатор, помагали са ми безусловно, с цел да си свърша работата бързо, качествено и точно.
- Как се роди фразата " Симпатията е взаимна ", с която сте известен?
- Това стана съвсем в самото начало на моето авторско телевизионно шоу за жанр " От игла до конец " - някъде през 1995 или началото на 1996 година Желанието ми бе да го разпознавам в допълнение с моя атрактивна фраза от вида " запазена марка ". Самата концепция, кодирана в този лозунг, произтича от миролюбието на характера ми и от позитивната подготвеност за другарство, заложена ми по рождение. Ще се съгласите с мен, че взаимността е емблематично възприятие и настройка за съгласие, съпричастие, единение и единство...
- Ценители ви помнят като създател и водещ на първото телевизионно предаване за мода и жанр в България " Блясък " по Канал 1 на Българска национална телевизия. В историята на родната публицистика остават също " От игла до конец " по Нова телевизия и " Чаровната диктаторка " по 7 дни ТВ. Защо съгласно вас през днешния ден липсват сходни стратегии в ефира?
- Защото не е елементарно да се вършат такива излъчвания, пък и може би тъй като в някаква степен е минало времето за сходни формати. Безспорно е, че през днешния ден информацията в начин на живот предаванията допуска и изисква напълно различен вид интерпретиране и модериране. Но е неоспорим и фактът, че е голям дефицитът на публицисти - създатели, водещи, кореспонденти, които са задоволително способени в този бранш на културата и стимулирани да бъдат надеждни арбитри на усета и стила, да бъдат потребни на публиката като доверени медиатори сред океана от трендове и оферти, от една страна, и самостоятелния усет, от друга. Нашествието на риалити форматите измести и погълна и дребното съществуващи стойностни излъчвания за мода и жанр. Не съм съперник на риалити шоуто, само че в никакъв случай няма да приема тези негови проявления, които постановат циничност, долнопробност и груба далавера с полезности като " триумф ", " обич ", " популярност " и " звезда ".
- Омръзна ли ви да коментирате стила на първата дама и на други родни политици?
- Защо да ми е омръзнало? Както на някои от тях не им омръзва да вършат непрестанно неточности в общественото си държание и да позволяват гафове в своя дрескод, по този начин и аз не имам намерение да спирам с рецензия, рекомендации и препоръки към тях. Тази моя активност е разумно обвързана с професионалната ми реализация в областта на връзките с обществеността и имиджмейкърството. Политическият пиар е невъобразим без разбора и оценката на стила в политическата връзка, включително и на имиджа, и на репутацията, които са подвластни от облеклото на политиците, от езика на тялото им, като цяло - от външността им.
- Смятате ли, че български дизайнери зад граница са по-успели от тези, които останаха да работят и творят в родината ни?
- Не може и не трябва да се приказва на ангро и да се вършат механични систематизирания. Успехът си е триумф - и в България, и в чужбина. Нямаме право да слагаме изкуствена граница сред реализацията на стилните дизайнери в страната и отвън нея. Абсурдът е, че нерядко триумфът им в родината е по-труден, в сравнение с на открито. Академията за мода постоянно е следяла за това по какъв начин нашите дизайнери се показват по света. Откакто се помня и откогато се занимавам с мода и фешън дизайн, диря непрестанно " българската диря " в международния жанр. Но през последните години Академията за мода реши още по-ефективно да прави оценка труда на българските дизайнери, осъществили се зад граница. Затова и най-новите носители на " Златна игла " в категория " Дизайнер на годината " са създатели, които са се потвърдили изрично и безапелационно в Лондон (Светослав Колчагов и Невена Николова), в Рим (Иван Донев) и други
- В продължение на четвърт век Академията за мода присъжда най-авторитетния приз за мода в България - премията " Златна игла ". Вие сте основател и на наградата " БГ фешън икона ", също връчван от Академията за мода. Организирате и други влиятелни церемонии, на които издигате в фетиш стила и естетическия усет. Какво ви предизвика и въодушевява да не се отказвате от сходни събития?
- И в двата случая става дума за оценки, които се връчват по решение на Академията за мода и на журналистическото жури към нея (30 одобрени начин на живот публицисти от печатните и електронните медии). Т. е. премиите са отражение на публичното мнение, на упованията и на оценките на хората за добър жанр и усет, за красиви и елегантни творби на стилния дизайн, на стилната снимка, на стилния грим и т. н. Смисълът и на двете награди е да бъдат подтиквани истинските фешън създатели, българската фешън промишленост, положителните мостри на жанр и държание. Няма да се откажа да провеждам тези състезания, както няма и да се откажа да повеждам безкомпромисно борбата с труфя, фалша, лицемерието и опростачването... Разбира се, не по жесток метод, а с разрешени средства...
- Вие сте фамозен дълготраен академични учител. Какви са наблюденията ви за студентите през днешния ден и преди две десетилетия да вземем за пример? Как се трансформират младите? Еволюират или в противен случай? Опитахте ли се да пресметнете какъв брой студенти, дипломанти и докторанти в областта на публицистиката, стилния дизайн, бизнеса и обществената връзка сте обучили?
- Мисля, че съм обучил близо 3 хиляди студенти в другите степени и форми на висшето обучение, макар че някои мои сътрудници - академични преподаватели, настояват, че са доста повече... Не е значима точната численост. По-важно е, че съм се постарал да споделя с тях мъдростта, знанието и опита си. По-важно е, че мнозина от тях към този момент са постигнали задачите си и на собствен ред образоват другите или пък заемат управителни позиции в медиите, в държавните, публичните и частните структури на бизнеса, културата, изкуството и предприемачеството. Наблюденията ми върху младите като цяло не са се трансформирали през годините. Неправомерно е генерациите да се разделят на положителни и неприятни по машинален метод. Всяка има своя задача, свои цели, свои преобладаващи полезности, свои несъгласия и свои митинги. Всяко потомство има късмет за принос към цивилизацията!
- Опишете се в резюме като родител - непоколебим ли сте, или по-скоро демократичен?
- Най-лесното е да отговоря: непоколебим, само че обективен. Но не е толкоз обикновено. Родителската идея е толкоз сложна, деликатна, виновна и задължаваща, че не може да бъде разбрана, в случай че самичък не си родител. Стремял съм се да дисциплинирам сина си Калин в дух на натурализъм, почтеност, праволинейност и усърдие. Давал съм му шанса той да направи избора за себе си - за обучение, за работа, за жанр, за свободно време, само че и да дава отговор за този избор, да осъзнава, че животът си му принадлежи и че от него зависи по какъв начин ще го изживее най-пълноценно.
- Освен това вие самият се отнасяте с голямо почитание към вашия татко, който е и постоянен четец на ДУМА. На какво ви научи полк. Димчо Стойков?
- На доста неща: на труд, на дисциплинираност, на обич към книгите, на автономия. Понякога си дублирам негови думи или пък обичани сентенции за верността, на които непрекъснато срещам удостоверение в действителността: " Давай със сърцето си, вземай с мозъка си ", " По-добре е да те срещне вълк в гората, в сравнение с човек, който е прочел единствено една книга през живота си " и други Неговата мъдрост и положителна суровост в комбиниране с такива качества и добродетели на майка ми, Бог да я елементарни, като влюбчивост, ведрина, добрина и блян към хубост са в ядрото на моята психика, във фундамента на характера ми. Поне аз по този начин си мисля... Той неотдавна навърши 90 години, бяхме дружно и уместно отпразнувахме юбилея. Желая му здраве, наслада и дългоденствие.
- Имали ли сте опция да се установите за непрекъснато в чужбина? Бихте ли се възползвали от сходно предложение в този момент?
- Със сигурност съм имал доста евентуални благоприятни условия да пребивавам и работя в чужбина, само че в никакъв случай не съм ги търсил и не бих се възползвал от тях. Обичам България и съм благополучен, че мога с делата си да й се отблагодаря за това, което тя е направила за мен.
- Носител сте на безчет разнообразни награди. Коя смятате за най-ценната или най-неочакваната?
- Уважавам всяка сериозна премия от авторитетна институция, която съм получил, само че изключително скъпи са ми студентските призове. Ще загатна два от тях, връчени ми от абитуриентите от випуски на специалностите " Медии и публицистика " и " Медия стопанска система " в УНСС. Едната е " Диамант в короната " (2017), която схващам като комплимент за преподавателския ми жанр, а другата е за " Перфектен имиджмейкър " (2018). В професионално отношение доста скъп за мен е най-високият приз на Съюза на българските публицисти " Златното перо " (2014). А най-неочакваната беше " Знаменитост на годината " (2018). Но държа да подчертая, че премиите разглезват и укрепват суетата. Нека въпреки всичко да не се вземаме прекомерно на съществено.
- Какво не знае необятната аудитория за вас, а бихте могли да разкриете най-малко частично?
- Не знаят, че съм бил в прегръдките на първия космонавт Юрий Гагарин (на 26 май 1961 година, когато като дете го посрещах в Казанлък), не знаят, че писателят Чудомир ме е учил да чета в невръстна възраст, не знаят, че виждам на кафе и че като боец съм помагал за спасяването на бедстващи по време на жестока зима и невъобразим снеговалеж в Плевенско, за което писа преди време в. " Народна войска " (1973). Една от детинските ми гордости е, че мога да карам (и сега) колело без ръце. Има и доста други неща, само че за тях ще кажа в идващото изявление...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ