Как научих за навиците Постъпването в университета Денисън“ бе едно

...
Как научих за навиците Постъпването в университета Денисън“ бе едно
Коментари Харесай

С по-добри навици вече всичко е възможно

Как научих за навиците
Постъпването в университета „ Денисън “ бе едно от най-удачните решения в живота ми. Спечелих си място в бейзболния тим и въпреки да се намирах на дъното на листата с играчите – бях първокурсник въпреки всичко, – преливах от наслада. Въпреки проблемите, претърпени през последните години в гимназията, в колежа съумях да стана състезател.
В скоро време обаче не се обрисуваше да вземам участие постоянно в университетския тим, тъй че имах време да се заема с подреждането на живота си. Докато сътрудниците ми будуваха до късно и играеха видеоигри, аз си построих добър табиет да си лягам рано. Насред всеобщия безпорядък, царящ в мъжкото общежитие, се зарекох да подкрепям стаята си чиста и подредена. Този прогрес беше в действителност малък, само че ми внуши възприятието за надзор върху живота ми. Освен това възходящата убеденост в личните ми сили се отрази и на триумфа ми в класната стая, защото навиците ми за учене доста се усъвършенстваха и през първата година бях цялостен първенец.
Семестрите минаваха един след различен и с времето съумях да си изградя дребни, само че трайни привички, които след това доведоха до резултати, надалеч надхвърлящи упованията ми. Например сътворих си навика да подвигам щанги доста пъти в седмицата и през идващите години съвсем двуметровият скелет, тежащ 77 кг, се трансформира в строен, 90-килограмов състезател.
През втората година съумях да си печеля място на първи питчър, малко по-късно бях определен за капитан на тима, а в края на сезона бях включен в тима на Всички конференции. Навиците ми за спане, учене и спортуване обаче започнаха да дават резултати чак към края на третата година.
Шест години откакто бях ударен с бейзболна бухалка в лицето, откаран с хеликоптер в болничното заведение и подложен на изкуствено дишане в медикаментозна кома, бях определен за най-хубав състезател на университета „ Денисън “ и включен в тима на американската университетска лига – чест, оказана единствено на трийсет и трима играчи от цялата страна. Когато се дипломирах, към този момент бях включен в листата на университетските върхове в осем разнообразни категории. Същата година бях награден с най-високата академична премия на университета – Президентския орден.
Моля да ме извините, в случай че всичко това ви прозвучи като фукане. Честно казано, в кариерата ми на състезател няма нищо свръхестествено или именито. Така и не стигнах до такава степен да играя професионално. Въпреки това, като връщам годините обратно, имам вяра, че съм постигнал нещо също толкоз рядко срещано – съумях да разпростра целия си капацитет. Вярвам, че концепциите, изложени в тази книга, ще оказват помощ и на вас да развиете своя.
В живота всички се сблъскваме с какви ли не провокации. Тази контузия бе едно от моите и то ми даде доста значим урок – промени, които на пръв взор наподобяват дребни и незначителни, ще доведат до забележителни резултати, в случай че съумеете да ги поддържате. На всички ни се постанова да се оправяме с неуспехи в този живот, само че в дълготраен проект качеството на живота ни доста постоянно зависи от качеството на навиците ни. Каквито привички имате, такива резултати ще постигнете. А с по-добри привички към този момент всичко е допустимо.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР