Кратка история на мръсотията и хигиената
Как хората в предишното са си пазили чисто? Как са се справяли с мръсотията, потта и други телесни миризми и изобщо къпали ли са се? Нека обърнем малко внимание на историята на персоналната и човешка хигиена.
По думите на антрополога Мери Дъглас, „ мръсотията е нещо, което просто не е на мястото си “. Историята на човешка и мръсотията съставлява цяла сага за борбата ни за управление на околната нечистотия и изместване на човешките отпадъци далеч от погледа и мозъка ни. Не че „ мръсотията “ или „ чистотата “ на са се променяли във времето, пространството и културите…
Хигиената несъмнено има интересно минало: от благочестивата непорочност на Делфт от 17 век до триумфалното въвеждане на карболовата киселина като медицински антисептик през 60-те години на 19 век в Глазгоу, до потреблението на чистотата за разпространение на нацистките хрумвания за „ расово пречистване “, до бедните квартали на актуалния Ню Делхи. Дефиницията и ръководството на мръсотията е в основата на цивилизацията.
Англичаните пък стартират да възприемат чистотата съществено чак от ранния интервал на модерността, само че чистотата в този момент и чистотата тогава са две напълно разнообразни неща. Ние, актуалните хора, водим война с домашните микроби като за целта сме въоръжени с химически оръжие, само че разбирането ни за бактериите е относително от скоро. Хората от Викторианската ера считат, че холерата се дължи на миазмата (вредно изпарение от гниещо вещество; зараза).
В продължение на епохи единственият публикуван, леснодостъпен дезинфектант за напръскване е оцетът. За да се поддържат една къща и хората в нея здрави се разтребва, подрежда, почиства се прахуляк, премахват се източниците на неприятни миризми, ароматизира се, спалното долни дрехи се пере постоянно, а още по-често се мият ръце и лице.
Женска социална баня, 1496
Прикриването на мръсотията последователно става рутина. „ За да прикрият мръсотията, дъските на трапезарията, както и на другите етажи в сградите са направени в кафяв цвят “, отбелязва проектант в Бат през 1749 година Но хората все пак могат да усетят мръсотията, когато я помиришат. „ Мръсотията и гадостта не можеха да се опишат “, оплака се лейди Мери Коук за някои квартири в Париж през 1772 година „ Като прибавим към това и миризмата на котешки нечистотии, нещата стават съвсем непоносими. “
Странно, само че хората, които са най-запалени по чистотата, не желаят толкоз да се мият с вода. След големите чуми и затварянето на публичните бани, западноевропейците стартират да имат вяра, че къпането е много неприятно за индивида. Кожата защищава тялото от изгниване и заболявания, а токсините го напущат под формата на пот, менструална кръв, урина и изпражнения. С потапянето на тялото във вода се рискува повторното нахлуване на тези отрови в тялото през порите и отворите му. Но въпреки всичко хората би трябвало да те възприемат като чист човек, нали. Решението е спалното долни дрехи да се сменя постоянно, защото то се трие по кожата и по този начин всмуква токсините, които сме отделили. Така по-късно хората, и по-специално благородниците, носят парче бял плат на врата и ръкавите – с цел да внушават, че пазят хигиена. И защото „ Чистотата в действителност е божественост “, както проповядва Джон Уесли, безупречното долни дрехи към този момент демонстрира и добродетел. Така се основава и антична връзка сред чистото долни дрехи и чистотата на духа и морала.
Джоузеф Листър, английски хирург, 1902 година
Джоузеф Листър вкарва белите лабораторни палта и престилки – които могат да бъдат и преварявани и колосвани – като униформа на неговия самоуверен нов свят на антисептична хигиена в Кралската санитарен пункт в Глазгоу през 60-те години на 19 век. И въпреки всичко самото бяло палто е считано за носител на инфекции и е сменено с хирургически ексфолианти.
Историята на мръсотията не е някаква праволинейна приказка за това по какъв начин науката побеждава нечистотиите през вековете. Колкото по-успешни са нашите стопански системи, толкоз повече детрит сътворяваме. Фекалното замърсяване на водата е необятно публикувано в развиващия се свят и е латентна опасност след всяко злополучие.
А в последна сметка гниенето чака всички. „ И момчетата, и девойките, всички като чистачи на комини, един ден ще срещнат прахта. “ Или както ни припомня една изографисана купа, направена през 1661 година и открита от археолози в лондонската канализация: „ Ти и аз сме прахуляк “.
