АФП: Слепота, наивност и алчност вкараха Германия в руския капан
Как Германия стана толкоз подвластна от съветския газ? - дава отговор организация Франс прес в разбор, представен от БГНЕС.
През Студената война
В разгара на Студената война Съветският съюз стартира да купува тръби от Германия, с цел да построи нефтопроводи и газопроводи, предопределени за потребление на големите му енергийни ресурси.
Но администрацията на Джон Кенеди в Съединени американски щати, угрижена за разрастващия се съветски енергиен порив, съумя да наложи ембарго върху износа на немски тръби.
След като глобата бе анулирана през 1966 година, през 1970 година бе подписано историческото съглашение " тръби против газ ", според което стоманени тръби се дават на Съветския съюз в подмяна на газ. През 1973 година Западна Германия получи първите си доставки на сибирски недопечен нефт. До рухването на Берлинската стена през 1989 година Съветският съюз осигуряваше към половината от вноса на газ в Западна Германия.
Изгодни цени
Германия купуваше съветски газ на преференциални цени, което бе огромен тласък за нейната индустрия.
С либерализирането на европейските пазари на газ и електрическа енергия през 2000 година " енергийните компании търсеха най-евтините предложения. Това бе руският природен газ ", сподели наскоро Зигмар Габриел, бивш министър на стопанската система на Ангела Меркел.
Габриел бе един от няколкото социалдемократи дружно с някогашния канцлер Герхард Шрьодер, които насърчаваха развиването на комерсиалните връзки с Русия. След това тази политика бе продължена от консерваторката Ангела Меркел. В едно от дребното изявленията, които даде, откакто се отдръпна от политиката предходната година, Меркел съобщи, че околните търговски връзки с Москва са били " в интерес " на Германия.
Мрежата от зависимости се разрасна бързо през десетилетията. През 1994 година стартира построяването на газопровода " Ямал-Европа ", който минава през Беларус и Полша. Газопроводът " Северен поток 1 ", който минава по дъното на Балтийско море, бе пуснат в употреба през 2011 година
Енергиен преход
През 2011 година Германия реши да се откаже от нуклеарната сила в отговор на повредата във Фукушима. По-късно тя се ангажира да спре потреблението на въглища и да усили възобновимите енергийни източници. Междувременно се очакваше, че газът ще помогне да се компенсира дефицитът. В този подтекст през 2015 година държавното управление на Меркел взе решение да започва плана за газопровод " Северен поток 2 " с Русия, който е близнак на " Северен поток 1 ", с цел да се удвоят доставките. Мащабният план провокира напрежение с Вашингтон и европейските сътрудници, които предизвестиха, че той ще даде рисков лост за въздействие на Путин. След години на строителство и милиарди евро вложения, Германия най-сетне се отхвърли от проекта единствено дни преди нахлуването в Украйна през февруари.
Напрежението нараства
Зависимостта от съветската сила продължава макар този ход, като връзва ръцете на Германия в спора в Украйна и оказва помощ за подхранването на военната машина на Москва.
Бен Макуилямс, експерт по енергетика в мозъчния концерн " Брьогел ", съобщи, че Берлин съществено се е объркал. " Съвсем явно е, че е изработен неправилен залога>, съгласно който ако търгуваме с доста съветска сила, ще можем да направляваме Русия, тъй като тя има толкоз доста какво да губи, в случай че нервира или опълчва Германия, че няма да го направи (да понижи доставките) ", сподели той пред Агенция Франс Прес. " Това бе залогът и той беше неправилен. "
Берлин твърди, че " Газпром " е свил доставките от юни насам, което не му разрешава да попълни запасите си преди захлаждането на времето.
" Всички яйца в една кошница "
Слепота, доверчивост, лакомия: Германия бе подложена на голям брой рецензии, че е разрешила да бъде притисната в стопански и дипломатически ъгъл.
" Енергийната взаимозависимост от Русия бе рационален ход - всички завоюваха ", споделя пред „ Шпигел “ Ролф Мартин Шмитц, някогашен основен изпълнителен шеф на немския енергиен колос RWE. " Но проектът не включваше диктатор като Путин. "
Министърът на стопанската система Роберт Хабек, член на партията на Зелените, който встъпи в служба с съдружното държавно управление на Олаф Шолц през декември, съобщи, че Германия е била принудена да научи някои жестоки уроци.
" Никога не трябва да слагате всичките си яйца в една кошница ", сподели Хабек.
Правителството твърди, че доникъде на 2024 година ще се освободи от съветския газ, който към момента съставлява 35% от вноса.
През Студената война
В разгара на Студената война Съветският съюз стартира да купува тръби от Германия, с цел да построи нефтопроводи и газопроводи, предопределени за потребление на големите му енергийни ресурси.
Но администрацията на Джон Кенеди в Съединени американски щати, угрижена за разрастващия се съветски енергиен порив, съумя да наложи ембарго върху износа на немски тръби.
След като глобата бе анулирана през 1966 година, през 1970 година бе подписано историческото съглашение " тръби против газ ", според което стоманени тръби се дават на Съветския съюз в подмяна на газ. През 1973 година Западна Германия получи първите си доставки на сибирски недопечен нефт. До рухването на Берлинската стена през 1989 година Съветският съюз осигуряваше към половината от вноса на газ в Западна Германия.
Изгодни цени
Германия купуваше съветски газ на преференциални цени, което бе огромен тласък за нейната индустрия.
С либерализирането на европейските пазари на газ и електрическа енергия през 2000 година " енергийните компании търсеха най-евтините предложения. Това бе руският природен газ ", сподели наскоро Зигмар Габриел, бивш министър на стопанската система на Ангела Меркел.
Габриел бе един от няколкото социалдемократи дружно с някогашния канцлер Герхард Шрьодер, които насърчаваха развиването на комерсиалните връзки с Русия. След това тази политика бе продължена от консерваторката Ангела Меркел. В едно от дребното изявленията, които даде, откакто се отдръпна от политиката предходната година, Меркел съобщи, че околните търговски връзки с Москва са били " в интерес " на Германия.
Мрежата от зависимости се разрасна бързо през десетилетията. През 1994 година стартира построяването на газопровода " Ямал-Европа ", който минава през Беларус и Полша. Газопроводът " Северен поток 1 ", който минава по дъното на Балтийско море, бе пуснат в употреба през 2011 година
Енергиен преход
През 2011 година Германия реши да се откаже от нуклеарната сила в отговор на повредата във Фукушима. По-късно тя се ангажира да спре потреблението на въглища и да усили възобновимите енергийни източници. Междувременно се очакваше, че газът ще помогне да се компенсира дефицитът. В този подтекст през 2015 година държавното управление на Меркел взе решение да започва плана за газопровод " Северен поток 2 " с Русия, който е близнак на " Северен поток 1 ", с цел да се удвоят доставките. Мащабният план провокира напрежение с Вашингтон и европейските сътрудници, които предизвестиха, че той ще даде рисков лост за въздействие на Путин. След години на строителство и милиарди евро вложения, Германия най-сетне се отхвърли от проекта единствено дни преди нахлуването в Украйна през февруари.
Напрежението нараства
Зависимостта от съветската сила продължава макар този ход, като връзва ръцете на Германия в спора в Украйна и оказва помощ за подхранването на военната машина на Москва.
Бен Макуилямс, експерт по енергетика в мозъчния концерн " Брьогел ", съобщи, че Берлин съществено се е объркал. " Съвсем явно е, че е изработен неправилен залога>, съгласно който ако търгуваме с доста съветска сила, ще можем да направляваме Русия, тъй като тя има толкоз доста какво да губи, в случай че нервира или опълчва Германия, че няма да го направи (да понижи доставките) ", сподели той пред Агенция Франс Прес. " Това бе залогът и той беше неправилен. "
Берлин твърди, че " Газпром " е свил доставките от юни насам, което не му разрешава да попълни запасите си преди захлаждането на времето.
" Всички яйца в една кошница "
Слепота, доверчивост, лакомия: Германия бе подложена на голям брой рецензии, че е разрешила да бъде притисната в стопански и дипломатически ъгъл.
" Енергийната взаимозависимост от Русия бе рационален ход - всички завоюваха ", споделя пред „ Шпигел “ Ролф Мартин Шмитц, някогашен основен изпълнителен шеф на немския енергиен колос RWE. " Но проектът не включваше диктатор като Путин. "
Министърът на стопанската система Роберт Хабек, член на партията на Зелените, който встъпи в служба с съдружното държавно управление на Олаф Шолц през декември, съобщи, че Германия е била принудена да научи някои жестоки уроци.
" Никога не трябва да слагате всичките си яйца в една кошница ", сподели Хабек.
Правителството твърди, че доникъде на 2024 година ще се освободи от съветския газ, който към момента съставлява 35% от вноса.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ