Лице назаем в ДПС: От Пеевски през Орешарски до Елена Йончева
Как едно позвъняване от Делян Пеевски се оказа задоволително, с цел да убеди Елена Йончева да смени и партия, и политическо семейство, и рекламация за " герой против корупцията "?
Въпросът за милион $ (образно казано) ще виси на съвестта на основните настоящи лица в следващото ексцентрично общуване в българската политика.
Но Елена Йончева напълно не е първият " трофей " в листите на Движение за права и свободи с непонятен генезис.
Трансферите на комбинативни играчи от всевъзможни краища на политическото поле са постоянна процедура на кадровия асортимент на Движение за права и свободи в последните 20 година
Дори съпредседателят и незаобиколим фактор в партията Делян Пеевски е кадър на непозната партия - неговата обществена кариера стартира като основател на младежката организация на Национална движение „Симеон Втори".
Ловът на непознати фрагменти се практикува и в други партии - ГЕРБ, да вземем за пример, прибави към своя актив огромна част от недоволното второ потомство на ДСБ като Даниел Митов, Прошко Прошков, Тома Биков, даже Деница Сачева или Димитър Абаджиев.
Но и това мъчно може да се съпоставя с идеологическата " еклектика " в подбора на Движението за права и свободи, изключително на фона на загубата на знакови остарели лица - от Осман Октай или Касим Дал в предишното, през Хасан Адемов и Алиосман Имамов, до Лютви Местан или Мустафа Карадайъ.
Първата вълна от Съюз на демократичните сили
Ако сте родени след 1989 година, мъчно можете да си спомните за време, в което Йордан Цонев не е бил водещият представител на Движение за права и свободи по тематика " Финанси ".
Първият му мандат като депутат и ръководител на Бюджетната комисия обаче не е в групата на Ахмед Доган. Цонев е част от крилото към някогашния основен секретар на Съюз на демократичните сили Христо Бисеров, който беше една от най-влиятелните фигури в партията, до момента в който подозренията за корупция и опитите му да смъкна Иван Костов от власт по време на ръководството доведоха до изключване.
През 2001 Цонев, Бисеров и Камен Костадинов (който умря ненадейно през 2022 г.) се сплотиха в новооснован политически план " ЕКИП ". Направиха в началото несполучлив опит да влязат в Народното събрание през листите на Симеон Сакскобургготски или Движение за права и свободи, само че резервираха положителни връзки с Доган и четири години по-късно към този момент станаха народни представители.
При това - Костадинов влезе в централното управление на Движението, още преди да попадне в листите за Народното събрание като квота на Бисеров.
Властта минава през порциите в общините
Един от първите знаци за готовността на Движение за права и свободи да всмуква видимо несъвместими хора бяха локалните избори през 2003 година Партията, която няма съвсем никаква електорална тежест в София, беше напълнила листата си за общински съветници в СОС с хора, които с днешна дата наподобяват неуместно.
Сред тях бяха хора като някогашния шеф на Народния спектакъл Мариус Донкин, поетесата Надежда Захариева, синът на Йордан Радичков - Димитър. Там бяха левите политолози Мария Пиргова и Минчо Семов, психолозите проф. Людмил Георгиев, Соня Карабельова - част от цяла група преподаватели от Философския факултет в Софийския университет (бъдещият ректор на УниБИТ Стоян Денчев води лекции в катедрата Политология до 2002 г.).
Подкрепата за тази листа е единствено 1,2% от всички дали своят вот, само че резултатът от поръчката за " разширение " е реализиран. По същото време кметът на Хасково Георги Иванов (близък до Христо Бисеров) напусна Съюз на демократичните сили и си завоюва нов мандат като " самостоятелен ".
Знакови фигури в локалната власт се вливат в групата на Движение за права и свободи и през 2005 година - подобен е казусът с някогашните кметове на Велинград Фидел Беев (екс-кандидат на " Зелената партия " ) и на Сливен Янко Янков (БСП).
Отново през 2005 година партията приема емблематичния закрепостен общински консултант във Варна Янко Станев, който до тогава е част от управлението на локалния Съюз на демократичните сили. През 2015 година по време на мандата на Божидар Лукарски Станев още веднъж се върна отпред на СДС-Варна, като че ли нищо не се е случило.
През 2009 година дългогодишният кмет на Своге и регионален шеф на София-област Емил Иванов също стана народен представител от Движение за права и свободи. Престоят му в Народното събрание завърши през 2014, Иванов още веднъж се върна като кмет и в този момент кара пети мандат (но през Движение Напред България).
Ерата на Пеевски
2009 е годината, в която Делян Пеевски става народен представител от Движение за права и свободи - макар че четири години по-рано е назначен на работа в правосъдната система като (деполитизиран) следовател от близкия до Доган Ангел Александров, а 8 година по-рано основава младежкото Национална движение „Симеон Втори" дружно със сина на пресаташето на Симеон Сакскобургготски Галя Дичева.
Пеевски към този момент има и къс стаж в изпълнителната власт като зам.-министър по бедствията и повредите под управлението на Емел Етем. Управлението му завършва единствено след 2 година поради тежкия корупционен скандал сред Румен Овчаров, Ангел Александров и тогавашния шеф на " Булгартабак " Христо Лачев, които взаимно се упрекват в корист с власт и закани.
Две години преди Пеевски да влезе в Народното събрание, той и майка му към този момент се нареждат и като медийни притежатели. Ирена Кръстева купува вестниците " Монитор ", " Телеграф " и " Политика " с пари от КТБ на Цветан Василев, по-късно придобива малкия екран ББТ, а през 2010 ТВ7 става главен рупор на властта (прословутото изявление на Бойко Борисов за филията с мехлем е пред Николай Бареков).
По това време Йордан Цонев и Христо Бисеров към този момент карат втори мандат като депутати на Движение за права и свободи, Костадинов е зам.-председател на парламентарната група и представител на партията.
Към 2009 хора като Касим Дал (смятан за втория най-съществен човек в йерархията) и Корман Исмаилов (председател на младежкото крило на партията) към момента са част от нейната конструкция, само че през 2011 година и двамата напущат, като упрекват Ахмед Доган в изменничество на идеята.
Колко нетрайна може да е " прегръдката " на Пеевски, се вижда в края на първия мандат на Борисов, когато медийният комфорт на ГЕРБ внезапно завърши, Движение за права и свободи стартира да плаши и него, и Цветан Цветанов с прокуратурата, а ръководителят на ГЕРБ си спомни, че знал за сигнал за поръчка за убийството му от Ахмед Доган.
" Гражданската квота " на Българска социалистическа партия - в портфолиото на Движение за права и свободи
Кой предложи Пеевски за началник на ДАНС беше въпросът на въпросите през 2013, само че кой предложи Пламен Орешарски и Петър Чобанов за депутати от Българска социалистическа партия е също толкоз завладяваща тематика.
И двамата финансисти с дълга кариера в държавната администрация и преподавателски стаж в УНСС имат общо минало като " гражданска квота " на социалистическата партия преди злощастното общо ръководство с Движение за права и свободи и златния пръст на Волен Сидеров.
Орешарски - някогашен претендент на Съюз на демократичните сили за кмет на София през 2003 и зам.-финансов министър в кабинета " Костов " - изненадващо оглави Министерството на финансите през 2005 година при Тройната коалиция, макар че не беше член нито на Българска социалистическа партия, нито на Национална движение „Симеон Втори", нито на мандатоносителя Движение за права и свободи.
През 2009 става част от парламентарната група на " Коалиция за България " (БСП), а през 2013 към този момент е министър-председател, препоръчан от Сергей Станишев - и всички знаем по какъв начин завърши тази история.
Три години по-късно обаче Движение за права и свободи върна Орешарски принудително в политиката като... претендент за президент, сякаш самостоятелен, само че подсилен от Движението за права и свободи. Негов подгласник като вицепрезидент беше някогашният транспортен министър Данаил Папазов - бъдещият покупател на Топлоелектрическа централа " Варна ", който продаде мажоритарния си дял на Ахмед Доган.
Петър Чобанов има сходна траектория. През пролетта на 2013 той е кандидат-депутат от Българска социалистическа партия от гражданската квота около хора като оперния артист Калуди Калудов и стрелеца Таню Киряков, само че за разлика от други той е на сигурна позиция в листа, водена от Стефан Данаилов в Пловдив. Скоро Чобанов става министър на финансите в кабинета " Орешарски ", като в неговия мандат избухна спорът сред Пеевски и Цветан Василев, КТБ изпадна в ликвидна рецесия и бе сложена под необикновен контрол от Българска народна банка.
Месец след края на министерския му мандат от Българска социалистическа партия - Чобанов ненадейно сменя ракетата-носител и е разгласен за лидер на две листи на Движение за права и свободи за парламентарни избори. Оттогава финансисът е част от екипа на Движението, до лятото на 2023 година, когато беше определен за подуправител на Българска народна банка.
Юристът проф. Пламен Киров, който беше консултант и ръководител на правния съвет на Георги Първанов в Президентството, също се ползваше с поддръжка от Движение за права и свободи. През 2016 година той беше препоръчан за член на Комисията за защита на конкуренцията точно от тази партия. Продължава да е в Комисия за защита на конкуренцията и до през днешния ден, до момента в който дава и правни препоръки на Конституционната комисия в Народното събрание.
През 2014 година в листите на Движение за права и свободи попадна и някогашният шеф на защитата и пълководец на Военновъздушните сили до 2009 година ген.-майор Симеон Симеонов, който изкара 4 години като народен представител.
Когато " Атака " преля в Движение за права и свободи
Преди Елена Йончева да се възрадва на " признанието " от Делян Пеевски, имаше още по-абсурден трансфер към партията - Слави Бинев.
През 2007 година някогашният таекуондист и притежател на БИАД стана част от първата група български евродепутати, само че тогава той беше част от листата на " Атака ".
Отново през " Атака " той се кандидатира и за кмет на София и взе 4% при втората победа на Бойко Борисов през 2007.
Принадлежността му към партията на Волен Сидеров и крайния шовинизъм обаче завърши през 2011, до момента в който още беше член на Европейския парламент. Бинев се коалира несполучливо с Любен Дилов-син и масона Румен Ралчев през 2013, година по-късно към този момент мина към НФСБ на Валери Симеонов и стана народен представител, само че шокът настъпи през 2017.
Тогава Бинев е номиниран за лидер на листата на Движението за права и свободи в София-23, което няколко години по-рано назовава " тулум на триглава корумпирана ламя ". Катарзисът му го води до извод, че Движение за права и свободи в действителност е " една от най-патриотичните обединения " в България. Но не е задоволителен, с цел да го върне в Народното събрание.
Още един някогашен народен представител от " Атака " - Камен Петков - става кандидат-депутат на Движение за права и свободи, и още веднъж повтаря претекста " Ахмед Доган построи етническия мир в България ". И той се отхвърля от по-ранните си обети против " дявола " Движение за права и свободи. И той не влиза в Народното събрание, само че компрометира цялата си къса политическа биография.
Влиза обаче различен непредвиден любимец на Движение за права и свободи - подсъдимият някогашен народен представител от ГЕРБ Димитър Аврамов, който беше подложен за лидер на листа в Монтана и ненадейно усили със 70% гласовете за. Делото против него увисвам цели 12 години сред прокуратурата и първа инстанция, а едвам през март 2024 година той беше наказан условно за рушвет и търговия с въздействие.
" Признанието " на Делян Пеевски, на което Елена Йончева през днешния ден се радва от сърце, в никакъв случай не идва гратис, изключително на репутационно равнище. Отражението върху самото Движение за права и свободи - всеки може да види по днешното лице на партията.
Въпросът за милион $ (образно казано) ще виси на съвестта на основните настоящи лица в следващото ексцентрично общуване в българската политика.
Но Елена Йончева напълно не е първият " трофей " в листите на Движение за права и свободи с непонятен генезис.
Трансферите на комбинативни играчи от всевъзможни краища на политическото поле са постоянна процедура на кадровия асортимент на Движение за права и свободи в последните 20 година
Дори съпредседателят и незаобиколим фактор в партията Делян Пеевски е кадър на непозната партия - неговата обществена кариера стартира като основател на младежката организация на Национална движение „Симеон Втори".
Ловът на непознати фрагменти се практикува и в други партии - ГЕРБ, да вземем за пример, прибави към своя актив огромна част от недоволното второ потомство на ДСБ като Даниел Митов, Прошко Прошков, Тома Биков, даже Деница Сачева или Димитър Абаджиев.
Но и това мъчно може да се съпоставя с идеологическата " еклектика " в подбора на Движението за права и свободи, изключително на фона на загубата на знакови остарели лица - от Осман Октай или Касим Дал в предишното, през Хасан Адемов и Алиосман Имамов, до Лютви Местан или Мустафа Карадайъ.
Първата вълна от Съюз на демократичните сили
Ако сте родени след 1989 година, мъчно можете да си спомните за време, в което Йордан Цонев не е бил водещият представител на Движение за права и свободи по тематика " Финанси ".
Първият му мандат като депутат и ръководител на Бюджетната комисия обаче не е в групата на Ахмед Доган. Цонев е част от крилото към някогашния основен секретар на Съюз на демократичните сили Христо Бисеров, който беше една от най-влиятелните фигури в партията, до момента в който подозренията за корупция и опитите му да смъкна Иван Костов от власт по време на ръководството доведоха до изключване.
През 2001 Цонев, Бисеров и Камен Костадинов (който умря ненадейно през 2022 г.) се сплотиха в новооснован политически план " ЕКИП ". Направиха в началото несполучлив опит да влязат в Народното събрание през листите на Симеон Сакскобургготски или Движение за права и свободи, само че резервираха положителни връзки с Доган и четири години по-късно към този момент станаха народни представители.
При това - Костадинов влезе в централното управление на Движението, още преди да попадне в листите за Народното събрание като квота на Бисеров.
Властта минава през порциите в общините
Един от първите знаци за готовността на Движение за права и свободи да всмуква видимо несъвместими хора бяха локалните избори през 2003 година Партията, която няма съвсем никаква електорална тежест в София, беше напълнила листата си за общински съветници в СОС с хора, които с днешна дата наподобяват неуместно.
Сред тях бяха хора като някогашния шеф на Народния спектакъл Мариус Донкин, поетесата Надежда Захариева, синът на Йордан Радичков - Димитър. Там бяха левите политолози Мария Пиргова и Минчо Семов, психолозите проф. Людмил Георгиев, Соня Карабельова - част от цяла група преподаватели от Философския факултет в Софийския университет (бъдещият ректор на УниБИТ Стоян Денчев води лекции в катедрата Политология до 2002 г.).
Подкрепата за тази листа е единствено 1,2% от всички дали своят вот, само че резултатът от поръчката за " разширение " е реализиран. По същото време кметът на Хасково Георги Иванов (близък до Христо Бисеров) напусна Съюз на демократичните сили и си завоюва нов мандат като " самостоятелен ".
Знакови фигури в локалната власт се вливат в групата на Движение за права и свободи и през 2005 година - подобен е казусът с някогашните кметове на Велинград Фидел Беев (екс-кандидат на " Зелената партия " ) и на Сливен Янко Янков (БСП).
Отново през 2005 година партията приема емблематичния закрепостен общински консултант във Варна Янко Станев, който до тогава е част от управлението на локалния Съюз на демократичните сили. През 2015 година по време на мандата на Божидар Лукарски Станев още веднъж се върна отпред на СДС-Варна, като че ли нищо не се е случило.
През 2009 година дългогодишният кмет на Своге и регионален шеф на София-област Емил Иванов също стана народен представител от Движение за права и свободи. Престоят му в Народното събрание завърши през 2014, Иванов още веднъж се върна като кмет и в този момент кара пети мандат (но през Движение Напред България).
Ерата на Пеевски
2009 е годината, в която Делян Пеевски става народен представител от Движение за права и свободи - макар че четири години по-рано е назначен на работа в правосъдната система като (деполитизиран) следовател от близкия до Доган Ангел Александров, а 8 година по-рано основава младежкото Национална движение „Симеон Втори" дружно със сина на пресаташето на Симеон Сакскобургготски Галя Дичева.
Пеевски към този момент има и къс стаж в изпълнителната власт като зам.-министър по бедствията и повредите под управлението на Емел Етем. Управлението му завършва единствено след 2 година поради тежкия корупционен скандал сред Румен Овчаров, Ангел Александров и тогавашния шеф на " Булгартабак " Христо Лачев, които взаимно се упрекват в корист с власт и закани.
Две години преди Пеевски да влезе в Народното събрание, той и майка му към този момент се нареждат и като медийни притежатели. Ирена Кръстева купува вестниците " Монитор ", " Телеграф " и " Политика " с пари от КТБ на Цветан Василев, по-късно придобива малкия екран ББТ, а през 2010 ТВ7 става главен рупор на властта (прословутото изявление на Бойко Борисов за филията с мехлем е пред Николай Бареков).
По това време Йордан Цонев и Христо Бисеров към този момент карат втори мандат като депутати на Движение за права и свободи, Костадинов е зам.-председател на парламентарната група и представител на партията.
Към 2009 хора като Касим Дал (смятан за втория най-съществен човек в йерархията) и Корман Исмаилов (председател на младежкото крило на партията) към момента са част от нейната конструкция, само че през 2011 година и двамата напущат, като упрекват Ахмед Доган в изменничество на идеята.
Колко нетрайна може да е " прегръдката " на Пеевски, се вижда в края на първия мандат на Борисов, когато медийният комфорт на ГЕРБ внезапно завърши, Движение за права и свободи стартира да плаши и него, и Цветан Цветанов с прокуратурата, а ръководителят на ГЕРБ си спомни, че знал за сигнал за поръчка за убийството му от Ахмед Доган.
" Гражданската квота " на Българска социалистическа партия - в портфолиото на Движение за права и свободи
Кой предложи Пеевски за началник на ДАНС беше въпросът на въпросите през 2013, само че кой предложи Пламен Орешарски и Петър Чобанов за депутати от Българска социалистическа партия е също толкоз завладяваща тематика.
И двамата финансисти с дълга кариера в държавната администрация и преподавателски стаж в УНСС имат общо минало като " гражданска квота " на социалистическата партия преди злощастното общо ръководство с Движение за права и свободи и златния пръст на Волен Сидеров.
Орешарски - някогашен претендент на Съюз на демократичните сили за кмет на София през 2003 и зам.-финансов министър в кабинета " Костов " - изненадващо оглави Министерството на финансите през 2005 година при Тройната коалиция, макар че не беше член нито на Българска социалистическа партия, нито на Национална движение „Симеон Втори", нито на мандатоносителя Движение за права и свободи.
През 2009 става част от парламентарната група на " Коалиция за България " (БСП), а през 2013 към този момент е министър-председател, препоръчан от Сергей Станишев - и всички знаем по какъв начин завърши тази история.
Три години по-късно обаче Движение за права и свободи върна Орешарски принудително в политиката като... претендент за президент, сякаш самостоятелен, само че подсилен от Движението за права и свободи. Негов подгласник като вицепрезидент беше някогашният транспортен министър Данаил Папазов - бъдещият покупател на Топлоелектрическа централа " Варна ", който продаде мажоритарния си дял на Ахмед Доган.
Петър Чобанов има сходна траектория. През пролетта на 2013 той е кандидат-депутат от Българска социалистическа партия от гражданската квота около хора като оперния артист Калуди Калудов и стрелеца Таню Киряков, само че за разлика от други той е на сигурна позиция в листа, водена от Стефан Данаилов в Пловдив. Скоро Чобанов става министър на финансите в кабинета " Орешарски ", като в неговия мандат избухна спорът сред Пеевски и Цветан Василев, КТБ изпадна в ликвидна рецесия и бе сложена под необикновен контрол от Българска народна банка.
Месец след края на министерския му мандат от Българска социалистическа партия - Чобанов ненадейно сменя ракетата-носител и е разгласен за лидер на две листи на Движение за права и свободи за парламентарни избори. Оттогава финансисът е част от екипа на Движението, до лятото на 2023 година, когато беше определен за подуправител на Българска народна банка.
Юристът проф. Пламен Киров, който беше консултант и ръководител на правния съвет на Георги Първанов в Президентството, също се ползваше с поддръжка от Движение за права и свободи. През 2016 година той беше препоръчан за член на Комисията за защита на конкуренцията точно от тази партия. Продължава да е в Комисия за защита на конкуренцията и до през днешния ден, до момента в който дава и правни препоръки на Конституционната комисия в Народното събрание.
През 2014 година в листите на Движение за права и свободи попадна и някогашният шеф на защитата и пълководец на Военновъздушните сили до 2009 година ген.-майор Симеон Симеонов, който изкара 4 години като народен представител.
Когато " Атака " преля в Движение за права и свободи
Преди Елена Йончева да се възрадва на " признанието " от Делян Пеевски, имаше още по-абсурден трансфер към партията - Слави Бинев.
През 2007 година някогашният таекуондист и притежател на БИАД стана част от първата група български евродепутати, само че тогава той беше част от листата на " Атака ".
Отново през " Атака " той се кандидатира и за кмет на София и взе 4% при втората победа на Бойко Борисов през 2007.
Принадлежността му към партията на Волен Сидеров и крайния шовинизъм обаче завърши през 2011, до момента в който още беше член на Европейския парламент. Бинев се коалира несполучливо с Любен Дилов-син и масона Румен Ралчев през 2013, година по-късно към този момент мина към НФСБ на Валери Симеонов и стана народен представител, само че шокът настъпи през 2017.
Тогава Бинев е номиниран за лидер на листата на Движението за права и свободи в София-23, което няколко години по-рано назовава " тулум на триглава корумпирана ламя ". Катарзисът му го води до извод, че Движение за права и свободи в действителност е " една от най-патриотичните обединения " в България. Но не е задоволителен, с цел да го върне в Народното събрание.
Още един някогашен народен представител от " Атака " - Камен Петков - става кандидат-депутат на Движение за права и свободи, и още веднъж повтаря претекста " Ахмед Доган построи етническия мир в България ". И той се отхвърля от по-ранните си обети против " дявола " Движение за права и свободи. И той не влиза в Народното събрание, само че компрометира цялата си къса политическа биография.
Влиза обаче различен непредвиден любимец на Движение за права и свободи - подсъдимият някогашен народен представител от ГЕРБ Димитър Аврамов, който беше подложен за лидер на листа в Монтана и ненадейно усили със 70% гласовете за. Делото против него увисвам цели 12 години сред прокуратурата и първа инстанция, а едвам през март 2024 година той беше наказан условно за рушвет и търговия с въздействие.
" Признанието " на Делян Пеевски, на което Елена Йончева през днешния ден се радва от сърце, в никакъв случай не идва гратис, изключително на репутационно равнище. Отражението върху самото Движение за права и свободи - всеки може да види по днешното лице на партията.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ