Кеш или кредитна карта? Как вредим по-малко на природата
Как е по-екологично да се харчат пари – в брой или с кредитна карта? Изработката на банкнотите и монетите лишава запаси и замърсява околната среда. Производството и унищожаването на банковите карти обаче също. Въпросът е за $1 млн. в играта “Кой ще стане милионер? ”, счита американското сп. “Слейт ”, представено от obekti.bg.
Да стартираме със суровините. Кредитните, дебитните и членските карти, които пълнят портфейлите ни, са направени от пластмаса. Или, с цел да сме по-точни, от поливинилхлорид, прочут като PVC. А той е петролен артикул – за производството на една 5-грамова карта отиват 4,5 г нефт. Хайде да го умножим по 1,6 милиарда – колкото са кредитните и дебитните карти, създадени единствено в Съединени американски щати през 2007 година, и ще получим 45 хиляди барела. Ако прибавим милиардите подаръчни, членски и издавани от магазини карти и целия подобен куп, който залива всички останали страни на планетата, цифрата ще скочи стремглаво.
Картите рядко се одобряват за преработване, а при изгарянето им се отделят мощно токсични диоксини. Ето за какво някои организации към този момент търсят различни запаси за изработването им, а производители на кредитни карти опитват с материали, които се компостират. Но, наподобява, сме още надалеч от царевична MasterCard.
На доктрина пластмасовите карти
може да бъдат употребявани до 8 години с лед издаването им. Ние обаче ги сменяме, когато им изтече срокът – след 2 до 4 години.
Грижата за банкнотите също не излиза на ниска цена. Тяхното съществувание е много по-кратко. Средният живот на родните 2 лева да вземем за пример трае 3-4 месеца, а на купюрите с по-голям номинал - година. Американските 5 $ устоят най-много 16 месеца, преди да се скъсат толкоз, че да бъдат изведени от циркулация.
Но от екологична позиция те имат едно огромно преимущество. За разлика от кредитните карти хартиените пари са създадени от естествени възобновими материали. Българският лев, както и еврото се състоят от 100% памук. В $ 75% са памук и 25% лен. Унищожаването им също е безвредно.
Непрекъснатото отпечатване на пари и заменяне на негодните банкноти с нови обаче вреди на природата. Култивацията на памук и лен постанова огромен разход на естествени запаси и земна повърхност. Екологичните организации не гледат с положително око на обичайното развъждане на памук във фермите. Освен огромните разноски за вода природозащитниците не утвърждават и потреблението на пестициди и торове. Някои от тях считат, че развъждането и почистването на 1 кг памук може да отнеме съвсем толкоз сила, колкото е нужна за производството на същото количество PVC.
Но не всички материали, употребявани при изработването на валутата, са нови. Голяма част от банкнотите са рециклирани.
Така че дотук парите в брой водят . Сравнението на двата метода за харчене обаче е обвързвано с един главен минус на потреблението на банкнотите – те са неотлъчно свързани с монетите. Освен в случай че не възнамеряват да пазарят единствено в кръгли суми, на хората постоянно ще им се постанова да дават и получават стотинки, центове, копейки. Монетите са въведени във всяка национална валута, тъй като имат доста по-дълъг живот от дребните банкноти. Произвеждат се от метали, чието извличане и преправяне освен замърсява природата, само че и гълтам огромно количество сила. Щатските центове се създават от мед, а българските стотинки и левчета – от мед и никел, най-дребните - от стомана и мед. Според “Слейт” за приемането на 1 кг мед отиват 30 kWh сила (1 кг PVC гълта 16 kWh). Но огромна част от нужната за звънтящите пари суровина не е извлечена от земята, а е получена от преработването на остарели монети.
Разходите и при двата типа разходи се усилват и от превозването и транзакциите. Плащайки с кредитни карти, хората избират към коя сметка да бъдат придвижени парите им. Сложната система от машини и сървъри, която следи прехвърлянето на сумите, непрестанно изразходва електричество.
Транспортирането на парите в брой също не е за занемаряване. През 1999 година изследване сподели, че съвсем половината от замърсяването на околната среда, породено от швейцарските банкноти, се пада на превозването и съхранението им. Европейската централна банка оповести през 2003 година, че
за всеки европейски жител се създават осем евробанкноти годишно. Изготвянето, превозването и въвеждането на тези осем хартийки в общия паричен поток е несъмнено като толкоз нездравословно за околната среда, колкото е придвижването на автомобил за един час.
Тук е редно да се означи, че използването на кредитни и дебитни карти също значи разход на хартия. Дори и в епохата на електронното разплащане към момента доста клиенти получават месечни печатни разписки за разноските си. Милиони банкомати всеки ден издават бележки. При всяка покупка посредством кредитна или дебитна карта хората в магазина поставят подписа си върху касов бон.
Все още няма огромно експертно изследване, което да откри кое в последна сметка е по-екологично – кеш или кредитна карта. Но кредитните карти ни подтикват да харчим оттатък финансовите си благоприятни условия. Което е минус за тях, тъй като по този начин купуваме повече артикули, което натоварва околната среда с целия цикъл на тяхното произвеждане и доставка.
Да стартираме със суровините. Кредитните, дебитните и членските карти, които пълнят портфейлите ни, са направени от пластмаса. Или, с цел да сме по-точни, от поливинилхлорид, прочут като PVC. А той е петролен артикул – за производството на една 5-грамова карта отиват 4,5 г нефт. Хайде да го умножим по 1,6 милиарда – колкото са кредитните и дебитните карти, създадени единствено в Съединени американски щати през 2007 година, и ще получим 45 хиляди барела. Ако прибавим милиардите подаръчни, членски и издавани от магазини карти и целия подобен куп, който залива всички останали страни на планетата, цифрата ще скочи стремглаво.
Картите рядко се одобряват за преработване, а при изгарянето им се отделят мощно токсични диоксини. Ето за какво някои организации към този момент търсят различни запаси за изработването им, а производители на кредитни карти опитват с материали, които се компостират. Но, наподобява, сме още надалеч от царевична MasterCard.
На доктрина пластмасовите карти
може да бъдат употребявани до 8 години с лед издаването им. Ние обаче ги сменяме, когато им изтече срокът – след 2 до 4 години.
Грижата за банкнотите също не излиза на ниска цена. Тяхното съществувание е много по-кратко. Средният живот на родните 2 лева да вземем за пример трае 3-4 месеца, а на купюрите с по-голям номинал - година. Американските 5 $ устоят най-много 16 месеца, преди да се скъсат толкоз, че да бъдат изведени от циркулация.
Но от екологична позиция те имат едно огромно преимущество. За разлика от кредитните карти хартиените пари са създадени от естествени възобновими материали. Българският лев, както и еврото се състоят от 100% памук. В $ 75% са памук и 25% лен. Унищожаването им също е безвредно.
Непрекъснатото отпечатване на пари и заменяне на негодните банкноти с нови обаче вреди на природата. Култивацията на памук и лен постанова огромен разход на естествени запаси и земна повърхност. Екологичните организации не гледат с положително око на обичайното развъждане на памук във фермите. Освен огромните разноски за вода природозащитниците не утвърждават и потреблението на пестициди и торове. Някои от тях считат, че развъждането и почистването на 1 кг памук може да отнеме съвсем толкоз сила, колкото е нужна за производството на същото количество PVC.
Но не всички материали, употребявани при изработването на валутата, са нови. Голяма част от банкнотите са рециклирани.
Така че дотук парите в брой водят . Сравнението на двата метода за харчене обаче е обвързвано с един главен минус на потреблението на банкнотите – те са неотлъчно свързани с монетите. Освен в случай че не възнамеряват да пазарят единствено в кръгли суми, на хората постоянно ще им се постанова да дават и получават стотинки, центове, копейки. Монетите са въведени във всяка национална валута, тъй като имат доста по-дълъг живот от дребните банкноти. Произвеждат се от метали, чието извличане и преправяне освен замърсява природата, само че и гълтам огромно количество сила. Щатските центове се създават от мед, а българските стотинки и левчета – от мед и никел, най-дребните - от стомана и мед. Според “Слейт” за приемането на 1 кг мед отиват 30 kWh сила (1 кг PVC гълта 16 kWh). Но огромна част от нужната за звънтящите пари суровина не е извлечена от земята, а е получена от преработването на остарели монети.
Разходите и при двата типа разходи се усилват и от превозването и транзакциите. Плащайки с кредитни карти, хората избират към коя сметка да бъдат придвижени парите им. Сложната система от машини и сървъри, която следи прехвърлянето на сумите, непрестанно изразходва електричество.
Транспортирането на парите в брой също не е за занемаряване. През 1999 година изследване сподели, че съвсем половината от замърсяването на околната среда, породено от швейцарските банкноти, се пада на превозването и съхранението им. Европейската централна банка оповести през 2003 година, че
за всеки европейски жител се създават осем евробанкноти годишно. Изготвянето, превозването и въвеждането на тези осем хартийки в общия паричен поток е несъмнено като толкоз нездравословно за околната среда, колкото е придвижването на автомобил за един час.
Тук е редно да се означи, че използването на кредитни и дебитни карти също значи разход на хартия. Дори и в епохата на електронното разплащане към момента доста клиенти получават месечни печатни разписки за разноските си. Милиони банкомати всеки ден издават бележки. При всяка покупка посредством кредитна или дебитна карта хората в магазина поставят подписа си върху касов бон.
Все още няма огромно експертно изследване, което да откри кое в последна сметка е по-екологично – кеш или кредитна карта. Но кредитните карти ни подтикват да харчим оттатък финансовите си благоприятни условия. Което е минус за тях, тъй като по този начин купуваме повече артикули, което натоварва околната среда с целия цикъл на тяхното произвеждане и доставка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ