Толкова съм зает, че съм принуден да отложа датата на смъртта си ~ Бъртранд РЪСЕЛ за старостта
Как е нужно да остаряваме
Първият ми съвет – подробно подбирайте своите предшественици. Макар родителите ми да починаха млади, разчитайки на други свои родственици в това отношение аз в действителност съм процъфтяващ. Моят дядо по майчина линия фактически почина в разцвета на силите си на 67-годишнавъзраст. Затова пък останалите трима мои предшественици, доживяха повече от 80 години.
Баба ми, по майчина линия…, едвам овдовяла, тя посвети себе си на образованието на дамите. Обичаше да споделя, по какъв начин в Италия срещнала един изнемощял благородник, който изглеждал прекомерно скръбен. Баба ми го попитала за повода за неговата горест, а той отвърнал, че таман се бил разделил задълго с двамата си внука.
„ Боже, благи! ” – възкликнала баба ми. – „ Аз имам 72 внука, и в случай че се натъжавах всякога, когато се разделях с някой от тях, животът ми щеше да бъде прекомерно презрян! ”
„ Безсърдечна жена! ”- отвърнал италианският благородник. Но изказвайки се от името на един от всичките 72 внука, аз избирам рецептата на баба ми. Не мисля, че тя имаше време да вижда личното си остаряване. И точно това е, по моему, рецептата за предпазване на младостта.
В психически проект, при остаряването се изправяме пред две рискове. Едната – несъразмерна угриженост за предишното. Безполезно е да се живее със мемоари, съжаления за положителното остаряло време или поглъщане в тъга по умрелите другари. Мислите на индивида би трябвало да бъдат обърнати към бъдещето и нещата, които можем да променим. Другата заплаха е вкопчването за младостта, с вярата да почерпим от виталните й сили и сила. Когато вашите деца пораснат, те желаят да живеят своя живот. Ако продължавате да се интересувате от тях по този начин, както при започване на живота им, вероятно ще им дотегнете, в случай че те не имат изключителна апатия.
Не споделям, че човек би трябвало да бъде апатичен към децата си, само че този интерес е задължен да бъде пасивно-съзерцателен.
Някои възрастни хора потискат страха от гибелта. В младостта това възприятие е оправдано…, само че при старите хора, познали насладата и тъгата на човешкия живот, и постигнали всичко, на което са били способни, страхът от гибелта е по-скоро мекушав и неприличен.
Толкова съм ангажиран, че съм заставен да отложа датата на гибелта си.
Източник:
Снимка: Bertrand Russell (1872-1970)
