Pfizer или Moderna - коя ваксина да изберем?
Как да решим дали и по кое време да се имунизираме и с коя ваксина? По тези тематики от декември съществуваше сериозен информативен вакуум, като министерството на опазването на здравето се оправдаваше с неналичието на публична информация по линия на Eвропейската организация по медикаментите. Личните лекари с съображение се оплакваха, че са затрупани с въпроси, на които не могат да отговорят. Със забавяне осведомителният вакуум се позапълни, като подробна секция с преведена на български информация. Какво е известно за двете ваксини от продуктовата информация и какви са рестриктивните мерки в използването им?
На какъв принцип работят имунизациите на Pfizer-BioNTech и Moderna?
Ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna са осведомителна РНК (иРНК) ваксини против COVID-19. Ваксините съдържат синтезиран откъс от генетичния материал на SARS-CoV-2 (иРНК), който „ дава директива “ на клетките в тялото да произведат присъщия за вируса „ spike ” протеин. Когато е имунизирано, тялото създава негови копия, които не предизвикват болестта и научават имунната система да реагира защитно, предизвиквайки имунен отговор против SARS-CoV-2.
Каква е ефикасността при хора с хронични болести?
И двете ваксини имат висока доказана резултатност при хора в риск от тежка форма на коронавирусна зараза. При имунизацията на Moderna ефикасността за тази група, в която попадат и хора с диабет, хронични белодробни забовялания, наднормено тегло, чернодробни болести или СПИН, е 90,9%. При имунизацията на Pfizer-BioNTech ефикасността при застрашените от остра форма на COVID-19, в това число заболели от астма, високо кръвно, хронични болести на дробовете и диабет, е оценена на 95%.
Има ли разлики в двете клинични проучвания?
За имунизацията на Pfizer-BioNTech възрастовата граница за слагането й е 16 години – с две години по-ниска от тази за имунизацията на Moderna, която се слага на лица над 18 години. Ефикасността на имунизацията на Pfizer-BioNTech е изчислена въз основата на извадка от 36 000 души от общо 44 000, взели участие в клиничните изследвания. Клиничното изследване при Moderna е обхванало общо 30 000 души, като ефикасността е оценена въз основата на резултатите при 28 000 от тях.
Има ли ограничавания в ефикасността след имунизация?
Ваксинираните може да не са предпазени в цялостна степен в интервал от 14 дни след втората доза при имунизацията на Moderna. При имунизацията на Pfizer-BioNTech рисковият прозорец се прави оценка на 7 дни.
Колко дълго продължава отбраната от двете ваксини?
Към момента не е известно какъв брой дълго продължава отбраната след слагане на имунизацията както на Pfizer-BioNTech, по този начин и на Moderna. Участвалите в клничините изследвания хора и на двете ваксини ще бъдат проследени за интервал от 2 години за събиране на повече информация за продължителността на отбраната.
Намаляват ли имунизациите на Pfizer-BioNTech и Мoderna риска от предаване на заболяването?
Ефектът от имунизацията върху разпространяването на заболяването сега не е прочут и при двете утвърдени от Европейска комисия ваксини. Не е ясно до каква степен имунизираните хора могат да носят и предават вируса.
Може ли прекарали вируса да се имунизират и по кое време?
Няма задоволително данни да се откри по какъв начин работят имунизациите при преболедували и при продукта на Moderna, и при този на Pfizer-BioNTech. При 343 души, взели участие в проучването на Moderna и преболедували преди този момент, не са открити странични резултати. Няма странични резултати и при 545 души, имунизирани с продукта на Pfizer-BioNTech, които преди този момент са били заболели. Хора, които сега боледуват или са в изолираност, не следва да се имунизират.
Кой не би трябвало да се имунизира?
И при двете ваксини има групи, при които имунизирането следва да бъде направено след консултация и преценка. И при Moderna, и при Pfizer-BioNTech няма данни за щета от използването при бременни животни, само че данните са лимитирани. Препоръчва се консултация какви са рисковете и изгодите от възможна имунизация на бременни дами. Не се допуска негативен резултат и при кърмещи дами. Хора с отслабена система и при двете ваксини могат да не реагират задоволително добре на имунизацията, само че това не значи, че не могат да бъдат имунизирани. Специално внимание би трябвало да се отдели на пациенти с алергии поради риск от алергични реакции. Хора с открита алергия към някоя от съставките на имунизациите не следва да се имунизират. Необходимо е наблюдаване след имунизацията, като екипите би трябвало да са снабдени със съответни средства при появяването на реакция. И двете ваксини би трябвало да се поставят с нараснало внимание при хора на антикоагулантна терапия, такива с тромбоцитопения и други нарушавания в кръвосъсирването поради риск от кървене и поява на синини.
И при двете ваксини имунизацията следва да се отсрочи при пациенти с висока температура или остро инфекциозно заболяване. Наличието на лека зараза или ниска температура не са причина за отсрочване на имунизацията. Хора, които неотдавна са боледували от ковид и са били лекувани с антитяло-базирани лечения (напр. с моноклонални антитела или реконвалесцентна плазма), би трябвало да изчакат до 90 дни след лекуването, с цел да бъдат имунизирани с продукта на Pfizer-BioNTech. За слагането на тази ваксина би трябвало да се изчака 14 дни, в случай че пациентът е бил имунизиран с друга ваксина. 14-дневно изчакване за възможна друга имунизация следва да има и след слагането на продукта.
Могат ли имунизациите да защитят хората против вируса, откакто той е мутирал?
Научната общественост и регулаторите деликатно следят по какъв начин SARS-CoV-2 (вирусът, който предизвиква COVID-19) се трансформира с течение на времето и какъв брой добре имунизациите против COVID-19 могат да защитят хората против заболяването, породена от всевъзможни нови разновидности на вируса, акцентират от Европейската организация по медикаментите.
Ваксините против някои вирусни болести остават ефикасни в продължение на доста години след тяхното създаване и обезпечават дълготрайна отбрана като имунизациите против морбили и рубеола. Ваксините против други вирусни болести като грип, въпреки това, се нуждаят от актуализиране всяка година, с цел да останат ефикасни. Това е по този начин, тъй като грипният вирус мутира постоянно и значително, като с всеки сезон на грипа се появяват нови разновидности.
На какъв принцип работят имунизациите на Pfizer-BioNTech и Moderna?
Ваксините на Pfizer-BioNTech и Moderna са осведомителна РНК (иРНК) ваксини против COVID-19. Ваксините съдържат синтезиран откъс от генетичния материал на SARS-CoV-2 (иРНК), който „ дава директива “ на клетките в тялото да произведат присъщия за вируса „ spike ” протеин. Когато е имунизирано, тялото създава негови копия, които не предизвикват болестта и научават имунната система да реагира защитно, предизвиквайки имунен отговор против SARS-CoV-2.
Каква е ефикасността при хора с хронични болести?
И двете ваксини имат висока доказана резултатност при хора в риск от тежка форма на коронавирусна зараза. При имунизацията на Moderna ефикасността за тази група, в която попадат и хора с диабет, хронични белодробни забовялания, наднормено тегло, чернодробни болести или СПИН, е 90,9%. При имунизацията на Pfizer-BioNTech ефикасността при застрашените от остра форма на COVID-19, в това число заболели от астма, високо кръвно, хронични болести на дробовете и диабет, е оценена на 95%.
Има ли разлики в двете клинични проучвания?
За имунизацията на Pfizer-BioNTech възрастовата граница за слагането й е 16 години – с две години по-ниска от тази за имунизацията на Moderna, която се слага на лица над 18 години. Ефикасността на имунизацията на Pfizer-BioNTech е изчислена въз основата на извадка от 36 000 души от общо 44 000, взели участие в клиничните изследвания. Клиничното изследване при Moderna е обхванало общо 30 000 души, като ефикасността е оценена въз основата на резултатите при 28 000 от тях.
Има ли ограничавания в ефикасността след имунизация?
Ваксинираните може да не са предпазени в цялостна степен в интервал от 14 дни след втората доза при имунизацията на Moderna. При имунизацията на Pfizer-BioNTech рисковият прозорец се прави оценка на 7 дни.
Колко дълго продължава отбраната от двете ваксини?
Към момента не е известно какъв брой дълго продължава отбраната след слагане на имунизацията както на Pfizer-BioNTech, по този начин и на Moderna. Участвалите в клничините изследвания хора и на двете ваксини ще бъдат проследени за интервал от 2 години за събиране на повече информация за продължителността на отбраната.
Намаляват ли имунизациите на Pfizer-BioNTech и Мoderna риска от предаване на заболяването?
Ефектът от имунизацията върху разпространяването на заболяването сега не е прочут и при двете утвърдени от Европейска комисия ваксини. Не е ясно до каква степен имунизираните хора могат да носят и предават вируса.
Може ли прекарали вируса да се имунизират и по кое време?
Няма задоволително данни да се откри по какъв начин работят имунизациите при преболедували и при продукта на Moderna, и при този на Pfizer-BioNTech. При 343 души, взели участие в проучването на Moderna и преболедували преди този момент, не са открити странични резултати. Няма странични резултати и при 545 души, имунизирани с продукта на Pfizer-BioNTech, които преди този момент са били заболели. Хора, които сега боледуват или са в изолираност, не следва да се имунизират.
Кой не би трябвало да се имунизира?
И при двете ваксини има групи, при които имунизирането следва да бъде направено след консултация и преценка. И при Moderna, и при Pfizer-BioNTech няма данни за щета от използването при бременни животни, само че данните са лимитирани. Препоръчва се консултация какви са рисковете и изгодите от възможна имунизация на бременни дами. Не се допуска негативен резултат и при кърмещи дами. Хора с отслабена система и при двете ваксини могат да не реагират задоволително добре на имунизацията, само че това не значи, че не могат да бъдат имунизирани. Специално внимание би трябвало да се отдели на пациенти с алергии поради риск от алергични реакции. Хора с открита алергия към някоя от съставките на имунизациите не следва да се имунизират. Необходимо е наблюдаване след имунизацията, като екипите би трябвало да са снабдени със съответни средства при появяването на реакция. И двете ваксини би трябвало да се поставят с нараснало внимание при хора на антикоагулантна терапия, такива с тромбоцитопения и други нарушавания в кръвосъсирването поради риск от кървене и поява на синини.
И при двете ваксини имунизацията следва да се отсрочи при пациенти с висока температура или остро инфекциозно заболяване. Наличието на лека зараза или ниска температура не са причина за отсрочване на имунизацията. Хора, които неотдавна са боледували от ковид и са били лекувани с антитяло-базирани лечения (напр. с моноклонални антитела или реконвалесцентна плазма), би трябвало да изчакат до 90 дни след лекуването, с цел да бъдат имунизирани с продукта на Pfizer-BioNTech. За слагането на тази ваксина би трябвало да се изчака 14 дни, в случай че пациентът е бил имунизиран с друга ваксина. 14-дневно изчакване за възможна друга имунизация следва да има и след слагането на продукта.
Могат ли имунизациите да защитят хората против вируса, откакто той е мутирал?
Научната общественост и регулаторите деликатно следят по какъв начин SARS-CoV-2 (вирусът, който предизвиква COVID-19) се трансформира с течение на времето и какъв брой добре имунизациите против COVID-19 могат да защитят хората против заболяването, породена от всевъзможни нови разновидности на вируса, акцентират от Европейската организация по медикаментите.
Ваксините против някои вирусни болести остават ефикасни в продължение на доста години след тяхното създаване и обезпечават дълготрайна отбрана като имунизациите против морбили и рубеола. Ваксините против други вирусни болести като грип, въпреки това, се нуждаят от актуализиране всяка година, с цел да останат ефикасни. Това е по този начин, тъй като грипният вирус мутира постоянно и значително, като с всеки сезон на грипа се появяват нови разновидности.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ