Как да изпратим лятото, като то не си е отишло

Как да изпратим лятото, като то не си е отишло още? Не и тук край морето. И въпреки да има към този момент есенни сбирки по магазините, вечерите да ни карат да посягаме към дебели пуловери, утрините да ни карат да се оглеждаме за одеяло, в което да се сгушим на топло – тук, край морето лятото още не е минало.

„ Оставаме, Оставаме ” се пееше в емблематичната ария от кино лентата „ Оркестър без име “. Най-хубавата сцена за завършек на лятото и за невъзможността да го пуснеш да си отиде… Да си отидат хубавите мемоари, летните завършения, сините звездни нощи. Да си отидат радостните страсти и хубостта на деня, когато знаеш, че през целия ден ще правиш едно – ще се излежаваш блажено пред лицето на морската буря.
 Ако живееш до морето, ще имаш доста дни, в които да си кажеш: „ Има още лято, има още слънце и фантазии. “ Аз към момента вървя до плажа – всичко е някак безшумно там… И не напълно. Все още има хора на брега и в морето. Има радостни глъчки, не толкоз многочислени, само че има. И най-забавното е, че има все едни и същи групи – такива като от кино лентата нагоре. С младежи, изпълнили лятното си време с морски картини и хиляди усещания. И тъкмо както във кино лентата стоят на брега, някак посърнали…

Да, лятото си отива и всеки залез вещае студ. Но към момента се процеждат топли лъчи, които вършат сбогуването по-трудно. Карат те да се взираш в слънцето:


Карат те да отваряш вратата на фантазиите и да пускаш през нея сина на слънцето:


Карат те да отиваш нощем до плажа, да оставаш фаровете пуснати и безшумно да шептиш: „ Остани още ден! “:
 
А лятната горест те гълтам и даже алената ти рокля не стига да я почетеш уместно:   
  Но на сутринта си обещаваш: