Кафяви мечки подяждат държавния бюджет
Кафявите мечки се оказаха отговорни за необикновен вид бюджетни разходи - за обезщетяване на потърпевши от набезите им. Слава богу, не става дума за набези над хора, а най-много за пакости върху пчелини, овощни градини и ниви, за съборени огради и други сходни. Подгонени от апетит, мечките протягат ръка на меда в кошери, кършат клони, с цел да се доберат до плодове, похищават домашни животни, ровят в кофи за отпадък и по сметища, вършеят из ниви с овес и царевица. Всичко това обаче се случва доста рядко. Обикновено набезите са в едва обитаеми и стопански неразвити региони, където локалните хора разчитат на земята и на природата за поминъка си.
В края на годината Министерството на околната среда (МОСВ) регистрира, че през 2021 година са постъпили рекорден брой оферти за погашение на обезщетения - 160 (за съпоставяне през 2020 година поръчките са били 128). Сигнали се подават в горските и ловните стопанства, общинските администрации и управите на националните паркове, екоинспекциите. Полицията и телефон 112 също одобряват недоволства за произшествия. Все още има преписки, които са в обработка, а към този момент са изплатени над 220 000 лева на засегнатите от мечешки визити, излиза наяве от известие на екоминистерството.
Под протекция
Кафявата мечка, която е най-едрият жител на българските гори и планини, е застрашена от изгубване, така като дълги години е била цел на бракониерски лов и популацията й понижава от над 500 до към 300 индивида. Вписана е в Червената книга и е под специфична отбрана. Именно по тази причина у нас тя вече може да бъде отстреляна само в случай че е доста нападателна и е станала стръвница. Иначе, каквито и пакости да върши дивото животно, никой няма право да му протяга ръка, а в случай че нечие имущество е потърпевшо, може да се оплаче и да получи обезщетение след оглед и оценка на вредите. Тази процедура е въведена през 2003 година и се основава на Закона за лова и опазването на дивеча.
Компенсациите се изплащат, откакто специфична комисия откри и оцени вредите, като регистрира пазарните цени в съответния регион за повреденото имущество. Следите на мястото на нападението би трябвало да са непокътнати и ситуацията - непроменена, с цел да се потвърди при огледа, че вредата е нанесена от кафява мечка. Подаващите жалбата би трябвало да имат документ за благосъстоятелност и регистрация на имуществото, позволение или контракт за прилагане на пашата в съответното място. Проверява се дали са взети всички вероятни превантивни ограничения, според Закона за запазване на селскостопанското имущество. Работна група открива размера на вредите.
За растящия брой нападения на мечки всъщност са отговорни хората - безогледна сеч, навлизане на коли, атв-та, моторни резачки, промени в климата влияят неприятно на естествените местообитания на мечката и храната понижава. За да оцеляват, дивите животни търсят издръжка в села и аграрни парцели.
„ Запазване на биоразнообразието в България е един от целите ми. Изплащането на компенсации е един от най-хубавите механизми за понижаване на спора мечка-човек и в този смисъл е директна консервационна мярка за запазване на типа ", разяснява новият екоминистър Борислав Сандов, който е прочут природозащитник.
Кафявата мечка обитава широколистни и смесени гори в Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина, само че наблюденията на Министерство на околната среда и водите демонстрират, че около 90-95 % от всички вреди при мечешки нападения са в област Смолян. И това не е чудно - точно в Родопите е най-голямата част от популацията на кафява мечка, а също така регионът е по-слабо обитаем, хората населяват села и махали в планината и в действителност разделят една територия с мечките. Това общуване има своите опасности.
Мерки
Европейският съюз (ЕС) предизвиква повече взимането на защитни ограничения, в сравнение с компенсирането на към този момент нанесени вреди. Съществуват благоприятни условия за финансово подкрепяне на стопаните за превантивни ограничения, като електрически огради и други, показват от природозащитната организация WWF (Световен фонд за отбрана на дивата природа). Въвеждането на ефикасна стратегия за предотвратяване на стоката е изискване земеделските производители да получават дотации от Европейски Съюз за развиване на отглеждане на животни, пчеларство и земеделие.
Малки петна от горскоплодни типове, надалеч от обитаемоте места, могат да обезпечат храна и да намалят мечите пакости. Добри резултати дава засаждането на малини, ябълки, диви круши, офики, джанки и други Стопаните не трябва да пускат стадата си на паша без овчар и без кучета пазачи.
Меню
" Менюто " на тези животни зависи от сезона и от географските условия. В Стара планина например около 75% от храната им е с растителен генезис.
В началото на пролетта мечките обикалят незаснежени региони в търсене на останки от жълъди, стъбла и корени от тревни и луковични растения. Обръщат камъни и белят мъхове от дърветата, за да заловен инсекти.
През лятото се отдават на " плодова диета " - похапват къпини, малини, овошки, а най-любими са им ягодите. През есента стартират да се приготвят за зимата, като натъртват на по-калорични и витаминозни неща - жълъди от бук и дъб, шипки, сочни треви и корени.
В края на годината Министерството на околната среда (МОСВ) регистрира, че през 2021 година са постъпили рекорден брой оферти за погашение на обезщетения - 160 (за съпоставяне през 2020 година поръчките са били 128). Сигнали се подават в горските и ловните стопанства, общинските администрации и управите на националните паркове, екоинспекциите. Полицията и телефон 112 също одобряват недоволства за произшествия. Все още има преписки, които са в обработка, а към този момент са изплатени над 220 000 лева на засегнатите от мечешки визити, излиза наяве от известие на екоминистерството.
Под протекция
Кафявата мечка, която е най-едрият жител на българските гори и планини, е застрашена от изгубване, така като дълги години е била цел на бракониерски лов и популацията й понижава от над 500 до към 300 индивида. Вписана е в Червената книга и е под специфична отбрана. Именно по тази причина у нас тя вече може да бъде отстреляна само в случай че е доста нападателна и е станала стръвница. Иначе, каквито и пакости да върши дивото животно, никой няма право да му протяга ръка, а в случай че нечие имущество е потърпевшо, може да се оплаче и да получи обезщетение след оглед и оценка на вредите. Тази процедура е въведена през 2003 година и се основава на Закона за лова и опазването на дивеча.
Компенсациите се изплащат, откакто специфична комисия откри и оцени вредите, като регистрира пазарните цени в съответния регион за повреденото имущество. Следите на мястото на нападението би трябвало да са непокътнати и ситуацията - непроменена, с цел да се потвърди при огледа, че вредата е нанесена от кафява мечка. Подаващите жалбата би трябвало да имат документ за благосъстоятелност и регистрация на имуществото, позволение или контракт за прилагане на пашата в съответното място. Проверява се дали са взети всички вероятни превантивни ограничения, според Закона за запазване на селскостопанското имущество. Работна група открива размера на вредите.
За растящия брой нападения на мечки всъщност са отговорни хората - безогледна сеч, навлизане на коли, атв-та, моторни резачки, промени в климата влияят неприятно на естествените местообитания на мечката и храната понижава. За да оцеляват, дивите животни търсят издръжка в села и аграрни парцели. „ Запазване на биоразнообразието в България е един от целите ми. Изплащането на компенсации е един от най-хубавите механизми за понижаване на спора мечка-човек и в този смисъл е директна консервационна мярка за запазване на типа ", разяснява новият екоминистър Борислав Сандов, който е прочут природозащитник.
Кафявата мечка обитава широколистни и смесени гори в Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина, само че наблюденията на Министерство на околната среда и водите демонстрират, че около 90-95 % от всички вреди при мечешки нападения са в област Смолян. И това не е чудно - точно в Родопите е най-голямата част от популацията на кафява мечка, а също така регионът е по-слабо обитаем, хората населяват села и махали в планината и в действителност разделят една територия с мечките. Това общуване има своите опасности.
Мерки
Европейският съюз (ЕС) предизвиква повече взимането на защитни ограничения, в сравнение с компенсирането на към този момент нанесени вреди. Съществуват благоприятни условия за финансово подкрепяне на стопаните за превантивни ограничения, като електрически огради и други, показват от природозащитната организация WWF (Световен фонд за отбрана на дивата природа). Въвеждането на ефикасна стратегия за предотвратяване на стоката е изискване земеделските производители да получават дотации от Европейски Съюз за развиване на отглеждане на животни, пчеларство и земеделие.
Малки петна от горскоплодни типове, надалеч от обитаемоте места, могат да обезпечат храна и да намалят мечите пакости. Добри резултати дава засаждането на малини, ябълки, диви круши, офики, джанки и други Стопаните не трябва да пускат стадата си на паша без овчар и без кучета пазачи.
Меню
" Менюто " на тези животни зависи от сезона и от географските условия. В Стара планина например около 75% от храната им е с растителен генезис.
В началото на пролетта мечките обикалят незаснежени региони в търсене на останки от жълъди, стъбла и корени от тревни и луковични растения. Обръщат камъни и белят мъхове от дърветата, за да заловен инсекти.
През лятото се отдават на " плодова диета " - похапват къпини, малини, овошки, а най-любими са им ягодите. През есента стартират да се приготвят за зимата, като натъртват на по-калорични и витаминозни неща - жълъди от бук и дъб, шипки, сочни треви и корени.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ