Петър Кънев: Младите български волейболисти трябва да се пазят от егото си, фалшива слава и почести
Петър Кънев, първи вицепрезидент на Българската федерация по волейбол, в изявление за ФОКУС
Г-н Кънев, изпращаме една превъзходна година. Каква е вашата оценка в края на 2025-та?
Оценката ми и изводът ми е, че когато работиш по този начин, както би трябвало, в края на краищата, след няколко години труд и старания, резултатите тази година пристигнаха. Малко се тормозя от тази еуфория, която настъпи във връзка с нашия волейбол – че надали не ние към този момент сме международни и европейски първенци. Истината е, че това, което направихме на Световното състезание във Филипините, е неповторимо – второ място при мъжете, и то при един, общо взето, младежки тим. Вие виждате, че междинната възраст е 23 години. А различен е въпросът, че този тим от няколко години, първо под управлението на Мартин Стоев, а по-късно и с един превъзходен италиански треньор, който ги пое и сътвори необикновен колектив – този тим от няколко години натрупа положителни точки и положителни места във всички класирания, и до 19 години на международното, и до 21 години. Сега в сходна обстановка сме и с дамите, апропо. Знаете, че още веднъж поканихме доста добър треньор – Абонданца, подобаващ треньор, който да поеме едно превъзходно потомство, които станаха международни шампионки до 19 години. Т.е. имаме едно положително потомство. Шансът му да играе в този момент на олимпийските игри е нулев, само че ние сме вторачени в идващите олимпийски игри през 2032 година Затова мисля, че напъните, които поставя федерацията, дават своите плодове особено в женското направление, за което аз и Любо Ганев сме се разбрали, че ще давам отговор. Истината е, че преди 5 години, когато седнахме с него и генералния секретар Станислав Николов да умуваме за вътрешното състезание, не беше елементарно. Защото няма ли вътрешно състезание, всичко друго е умряла работа. На писмата, които пускахме до клубовете, се отзоваха единствено три тима, три клуба – ЦСКА, Славия и Марица. Имаше заплаха българският волейбол да изпадне в обстановката на баскетбола при дамите. Но аз поех уговорката да осигуря финансиране, главно с персонални средства, да поемем издръжката напълно на женското състезание в границите на над 100 000 лв. – няма да разясня точната сума. Първата година имахме шест тима, втората – осем тима, третата година – 10 тима. Истината е, че всички тези девойки, които станаха международни шампионки, всички до една играеха в българското женско състезание. То е шампионата на нашите очаквания в женския волейбол. Още по-интересното е, че след международната купа внезапно се оказа, че постъпиха поръчки от други 15 женски тима, които желаят да вземат участие в шампионата. Сами разбирате, че Суперлига при дамите с 25 тима няма по какъв начин да стане. Затова благодарение на Министерството младежта и спорта ще създадем една Б група – споделяме й Висша лига, защото имаме Суперлигата. Б групата успяхме да ги доведем до 10 тима, да не са 15, тъй като доста мъчно става администрирането. Но истината е, че ползата към волейбола е доста огромен. И това, което сега ни е огромен проблем, към този момент не е неналичието на искащи да играят – имаме голям брой деца, които желаят да играят, само че нямаме дребни и налични зали. Ние към този момент имаме пет огромни зали, които дават отговор на всички условия за международни и европейски шампионати – това са и София, и Варна, и Русе, и Пловдив, имаме ги. Проблемът ни е, че ни липсват най-малко едно 15-20 зали, подготвителни зали, с минимални разноски по тях. Нашият план с Давид Давидов – отговорникът за младежкото направление във федерацията, демонстрира, че в границите на 2,5 до 3 милиона лв. коства една такава зала, в която наложително би трябвало да има две стадиони, четири съблекални и нищо друго. В момента към този момент сме водили диалози с някои от банките и с Министерството на спорта, търсим метод да организираме построяването най-малко на 10 такива зали, включително и един Дом на волейбола в София, където Столична община даде обещание да обезпечи гратис терена. Въпросът е да намерим финансирането. Връщам се към вашия въпрос – да, годината беше добра. Дай боже и идната година, 2026-та, да е сходна. Истината е, че когато се работи доста, триумфът го има. А и втората истина – ние сме една от дребното федерации, където като управление всички ние не разрешихме канибализма във федерацията. Да, постоянно е имало във всяка една федерация борба за водачество, борба за спонсориране, борба за пари, кой да води бащина тайфа. Като се стартира от Българския олимпийски комитет и стигнете до всички, съвсем всички огромни, водещи федерации – виждате какво самоизяждане е вътре. Ние това с Любо Ганев не го разрешихме в нашата федерация с помощта на другите заместник-вицепрезиденти, които също са имат собствен бизнес, свое отношение, богати хора, които желаят да оказват помощ на волейбола.
Вие като че ли показвате пътя на баскетбола – по какъв начин с цел да получиш, първо би трябвало да дадеш и да посееш семето, от което да береш след това плодовете. Така ли е?
Аз няма да разясня баскетбола, не е правилно. Но истината е, че при нас повече от двама състезатели чужденци на терен не може да има. Нещо повече – бяха трима в женския волейбол, ние ги намалихме на двама. Трябва да играят българите на терена и би трябвало да спрем да взимаме посредствени волейболисти и баскетболисти от чужбина. Аз направих една друга сметка и тя е доста забавна, ще ви я кажа. В момента имаме 88 индивида, българи волейболисти, с публични лицензи, които играят в чужбина. Т.е. ние изнасяме доста сериозен брой волейболисти. И мисля, чеимаме 60 девойки волейболистки, българки, които също играят в чужбина. Т.е. на практика ние имаме над 140 български волейболисти и волейболистки, които играят в чужбина. Не ми е комфортно да върша същата информация за баскетбола, само че това е пътят. Пътят е да работиш, да създаваш, да обикаляш по учебните заведения, както го вършат нашите момчета от федерацията – по този начин, както се работеше, апропо, преди 30 години.
Г-н Кънев, вие сте един от дребното, които отдавате дължимото на Мартин Стоев, тъй като този тим, международните вицешампиони, в действителност е тим на Мартин Стоев. Това ли е пътят – да признаваме достиженията на хората, които към този момент не са покрай отбора?
Трябва да се признава всеки един тим от кое място е тръгнал, кой му е бил треньорът, кой го е направил. Истината е, че този тим още като младежки тим беше обединен като екип и реализира своите триумфи при Мартин Стоев. Но мисля, че идната ни стъпка да изберем Бленджини за старши треньор, беше също положително решение.
Г-н Кънев, коя е най-голямата заплаха пред тези момчета в този момент, международните вицешампиони?
Опасността е пред всички млади момчета, които на тази възраст са станали доста огромни, доста велики и егото стартира да ги блъска. Притеснявам се за всички тези 17, 18, 19, 20-годишни момчета, които внезапно стават център на внимание, внезапно се ограждат с голяма обич, пари, почести, популярност, его. Но това е нещо обикновено за всички младежи. Преживели сме го всички.
Какъв съвет бихте им дали от вашата позиция?
О, аз на моите години съм спрял да давам препоръки на младите. Просто би трябвало доста бачкане.
Вашето благопожелание за читателите и слушателите на " Фокус “ на край?
Честита нова година! Дай боже волейболът и всички български спортове да вървят добре.
Г-н Кънев, изпращаме една превъзходна година. Каква е вашата оценка в края на 2025-та?
Оценката ми и изводът ми е, че когато работиш по този начин, както би трябвало, в края на краищата, след няколко години труд и старания, резултатите тази година пристигнаха. Малко се тормозя от тази еуфория, която настъпи във връзка с нашия волейбол – че надали не ние към този момент сме международни и европейски първенци. Истината е, че това, което направихме на Световното състезание във Филипините, е неповторимо – второ място при мъжете, и то при един, общо взето, младежки тим. Вие виждате, че междинната възраст е 23 години. А различен е въпросът, че този тим от няколко години, първо под управлението на Мартин Стоев, а по-късно и с един превъзходен италиански треньор, който ги пое и сътвори необикновен колектив – този тим от няколко години натрупа положителни точки и положителни места във всички класирания, и до 19 години на международното, и до 21 години. Сега в сходна обстановка сме и с дамите, апропо. Знаете, че още веднъж поканихме доста добър треньор – Абонданца, подобаващ треньор, който да поеме едно превъзходно потомство, които станаха международни шампионки до 19 години. Т.е. имаме едно положително потомство. Шансът му да играе в този момент на олимпийските игри е нулев, само че ние сме вторачени в идващите олимпийски игри през 2032 година Затова мисля, че напъните, които поставя федерацията, дават своите плодове особено в женското направление, за което аз и Любо Ганев сме се разбрали, че ще давам отговор. Истината е, че преди 5 години, когато седнахме с него и генералния секретар Станислав Николов да умуваме за вътрешното състезание, не беше елементарно. Защото няма ли вътрешно състезание, всичко друго е умряла работа. На писмата, които пускахме до клубовете, се отзоваха единствено три тима, три клуба – ЦСКА, Славия и Марица. Имаше заплаха българският волейбол да изпадне в обстановката на баскетбола при дамите. Но аз поех уговорката да осигуря финансиране, главно с персонални средства, да поемем издръжката напълно на женското състезание в границите на над 100 000 лв. – няма да разясня точната сума. Първата година имахме шест тима, втората – осем тима, третата година – 10 тима. Истината е, че всички тези девойки, които станаха международни шампионки, всички до една играеха в българското женско състезание. То е шампионата на нашите очаквания в женския волейбол. Още по-интересното е, че след международната купа внезапно се оказа, че постъпиха поръчки от други 15 женски тима, които желаят да вземат участие в шампионата. Сами разбирате, че Суперлига при дамите с 25 тима няма по какъв начин да стане. Затова благодарение на Министерството младежта и спорта ще създадем една Б група – споделяме й Висша лига, защото имаме Суперлигата. Б групата успяхме да ги доведем до 10 тима, да не са 15, тъй като доста мъчно става администрирането. Но истината е, че ползата към волейбола е доста огромен. И това, което сега ни е огромен проблем, към този момент не е неналичието на искащи да играят – имаме голям брой деца, които желаят да играят, само че нямаме дребни и налични зали. Ние към този момент имаме пет огромни зали, които дават отговор на всички условия за международни и европейски шампионати – това са и София, и Варна, и Русе, и Пловдив, имаме ги. Проблемът ни е, че ни липсват най-малко едно 15-20 зали, подготвителни зали, с минимални разноски по тях. Нашият план с Давид Давидов – отговорникът за младежкото направление във федерацията, демонстрира, че в границите на 2,5 до 3 милиона лв. коства една такава зала, в която наложително би трябвало да има две стадиони, четири съблекални и нищо друго. В момента към този момент сме водили диалози с някои от банките и с Министерството на спорта, търсим метод да организираме построяването най-малко на 10 такива зали, включително и един Дом на волейбола в София, където Столична община даде обещание да обезпечи гратис терена. Въпросът е да намерим финансирането. Връщам се към вашия въпрос – да, годината беше добра. Дай боже и идната година, 2026-та, да е сходна. Истината е, че когато се работи доста, триумфът го има. А и втората истина – ние сме една от дребното федерации, където като управление всички ние не разрешихме канибализма във федерацията. Да, постоянно е имало във всяка една федерация борба за водачество, борба за спонсориране, борба за пари, кой да води бащина тайфа. Като се стартира от Българския олимпийски комитет и стигнете до всички, съвсем всички огромни, водещи федерации – виждате какво самоизяждане е вътре. Ние това с Любо Ганев не го разрешихме в нашата федерация с помощта на другите заместник-вицепрезиденти, които също са имат собствен бизнес, свое отношение, богати хора, които желаят да оказват помощ на волейбола.
Вие като че ли показвате пътя на баскетбола – по какъв начин с цел да получиш, първо би трябвало да дадеш и да посееш семето, от което да береш след това плодовете. Така ли е?
Аз няма да разясня баскетбола, не е правилно. Но истината е, че при нас повече от двама състезатели чужденци на терен не може да има. Нещо повече – бяха трима в женския волейбол, ние ги намалихме на двама. Трябва да играят българите на терена и би трябвало да спрем да взимаме посредствени волейболисти и баскетболисти от чужбина. Аз направих една друга сметка и тя е доста забавна, ще ви я кажа. В момента имаме 88 индивида, българи волейболисти, с публични лицензи, които играят в чужбина. Т.е. ние изнасяме доста сериозен брой волейболисти. И мисля, чеимаме 60 девойки волейболистки, българки, които също играят в чужбина. Т.е. на практика ние имаме над 140 български волейболисти и волейболистки, които играят в чужбина. Не ми е комфортно да върша същата информация за баскетбола, само че това е пътят. Пътят е да работиш, да създаваш, да обикаляш по учебните заведения, както го вършат нашите момчета от федерацията – по този начин, както се работеше, апропо, преди 30 години.
Г-н Кънев, вие сте един от дребното, които отдавате дължимото на Мартин Стоев, тъй като този тим, международните вицешампиони, в действителност е тим на Мартин Стоев. Това ли е пътят – да признаваме достиженията на хората, които към този момент не са покрай отбора?
Трябва да се признава всеки един тим от кое място е тръгнал, кой му е бил треньорът, кой го е направил. Истината е, че този тим още като младежки тим беше обединен като екип и реализира своите триумфи при Мартин Стоев. Но мисля, че идната ни стъпка да изберем Бленджини за старши треньор, беше също положително решение.
Г-н Кънев, коя е най-голямата заплаха пред тези момчета в този момент, международните вицешампиони?
Опасността е пред всички млади момчета, които на тази възраст са станали доста огромни, доста велики и егото стартира да ги блъска. Притеснявам се за всички тези 17, 18, 19, 20-годишни момчета, които внезапно стават център на внимание, внезапно се ограждат с голяма обич, пари, почести, популярност, его. Но това е нещо обикновено за всички младежи. Преживели сме го всички.
Какъв съвет бихте им дали от вашата позиция?
О, аз на моите години съм спрял да давам препоръки на младите. Просто би трябвало доста бачкане.
Вашето благопожелание за читателите и слушателите на " Фокус “ на край?
Честита нова година! Дай боже волейболът и всички български спортове да вървят добре.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ