Където има бюджетен дефицит, има и дълг. От тази гледна

Където има бюджетен недостиг, има и дълг. От тази позиция, няма нищо изненадващо в новата емисия еврооблигации. На доктрина дефицитът може да бъде понижен или обезвреден посредством стесняване на обществените разноски, само че това убива концепцията за водене на антициклична фискална политика – така наречен " бели пари за черни дни ", а дружно с това задълбочава и икономическия спад посредством стесняване на вътрешното търсене тъкмо в интервал на внезапен и непредвидим външен потрес. Има и различен вид – вместо емисия на нов дълг, да се употребяват насъбраните средства във фискалния запас, което е тематика на обособен спор и заслужава в допълнение внимание, написа в Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.

Емисията на нов дълг беше предизвестена още при започване на април, което Народното събрание приема актуализация на редица бюджетни параметри. Сред тях са: 1) Увеличаване на тавана на новоемитирания дълг в границите на годината от 2,2 на 10 милиарда лева.; 2) Допълнителни разноски в размер на 1 милиарда лева за финансиране на и 430 млн. лева за компенсиране на предстоящо несъблюдение на приходите по бюджета на ДОО; 3) Очакване за недостиг по консолидираната фискална стратегия в размер на 3,5 милиарда лева.; 4) Извънбюджетни разноски в размер на 700 млн. лева за капитализиране на Българската банка за развиване.

Нека за миг се абстрахираме от политическия подтекст и разгледаме обстановката " бюджетарски ", счетоводно или най-просто – прагматично. Промените от април допускат нужда от в допълнение финансиране в размер на 4,2 милиарда лева, а увеличението на тавана на новоемитирания дълг дава опцията за обезпечаването му посредством нова емисия. Размерът на емисията през седмицата е близо 4,89 милиарда лева или 690 млн. лева над гореспоменатата нужда.


България сполучливо емитира външен дълг за 5 милиарда лв., заяви...

" Поради невиждания темперамент и мащаби на икономическия потрес в световен проект и в България правенето на прогнозата за развиването на българската стопанска система е обвързвано с висока степен на неустановеност, в това число в кратковременен небосвод ", отбелязва Българската национална банка в последния си стопански обзор. Това се отнася с цялостна мощ и за останалите страни, както и за положението на финансовите пазари.

С други думи – не се намираме във времена, когато държавното управление може решително да възнамерява бюджетните доходи и разноски, въпреки постоянно да го подлагаме на критика, че даже и в положителни години бюджетните прогнози на ръководещите са нереалистични. В условия на висока неустановеност е рационално да се поддържа малко по-висок бюджетен буфер, в това число посредством емисия на нов дълг, в случай че изискванията на финансовите пазари са удобни, каквито са сега.

Може да се чака високата неустановеност в интернационалната стопанска система, а оттова – и в българската, която става все по-интегрирана в световни и европейски вериги на цената, да се резервира и през идната година. Намираме се в интервал, в който бюджетните проекти следва да излязат от 12-месечния календарен цикъл и да гледат по-далеч в бъдещето. Така да вземем за пример през 2021 година предстоят падежи по обществени отговорности в размер на 800 млн. лева



Сумата не е огромна и сигурно няма да съставлява проблем за държавното управление даже в догадка на замразени финансови пазари, само че финансирането им от Фискалния запас понижава бюджетната еластичност за посрещане на разнообразни провокации, да вземем за пример тези, които са довели да пресъхването на финансовите пазари. Не бива да се изключва опцията за нов стопански потрес, който или ще окаже отрицателно въздействие върху приходите, или ще докара до нови антикризисни ограничения и непредвидени разноски.

В допълнение към идните дългови заплащания би трябвало да напомним, че през идващите две години предстоят финални разплащания по планове, финансирани по оперативните стратегии в границите на Многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз 2014-2020 година При привършване на миналата МФР се следи сериозен принос към недостига на консолидирания бюджет в България – през 2014 година над 1/3 от годишния недостиг се дължи на съфинансиране по европейски стратегии, а през 2015 година съфинансирането образува съвсем целия недостиг.

Разбира се, всичко това не се случва във вакуум и се въздейства от държавното управление на власт, неговата политика и куп други неща и е прочут факт, че при съществуване на средства, постоянно се намира защо да бъдат изхарчени. Както към този момент писахме, огромна част от така наречен антикризисни ограничения в действителност не се отнасят до следствията от пандемията, освен това – бюджетната политика не може да компенсира в забележителна степен отрицателния стопански потрес, само че може да сътвори удобни условия за възстановяване на икономическата и обществената среда.



За страдание, за момента фокусът в по-голяма степен е върху спомагателни разноски и в по-малка степен – задачата на тези разноски и промените, които да доведат до повишение на резултата върху растежа, качеството на живот и общественото включване от увеличените разходи. Това трансформира бюджетната политика в някаква самоцел, което не е изненадващо поради продължаващите обществени митинги и идните парламентарни и президентски избори през 2021 година С други думи – съществува риск новият заем да се трансформира в нови " антикризисни " ограничения, които не се борят с следствията от пандемията.

Този риск е в допълнение интензивен от опцията плануваният недостиг от 3,5 милиарда лева за 2020 година да се окаже по-нисък вследствие на некадърност за осъществяване на разнообразни политики, да вземем за пример закъснение в огромни капиталови планове, разноските по схемата 60/40 и други За първите 7 месеца на 2020 година финансовите разноски изостават спрямо миналогодишните с към 9% и в случай че тези темпове се запазят, до края на годината може да се чака несъблюдение на финансовите разноски сред 0,9 и 1,3 милиарда лева По остарял бюджетарски бит това несъблюдение бързо се трансформира в спомагателни настоящи разноски под формата на обществени заплащания, добавки към пенсии, увеличение на заплати в бюджетната сфера и други

Съществува и опция, която стана известна в интервала 2016-2019 година – целево заделяне на средства във Фискалния запас за финансиране на разнообразни политики като програмата за саниране или построяването на Автомагистрала " Хемус ". Не е изключено и тази година да станем очевидци на сходна фискална алхимия, въпреки че обстановката е друга – през предходните години бюджетното осъществяване е по-добро от плануваното, до момента в който тази година ще е по-лошо от предстоящото преди актуализацията.



Сами по себе си нито дефицитът, нито дългът са рискови и не би трябвало да се преследва мощно рестриктивна политика по сходство на това, което наблюдавахме през 2009-2010 година Дългът е инструмент – той дава опция да се финансират разноски, само че дали с разноските се реализира повишение на капацитета за напредък на стопанската система посредством по-качествени обществени услуги, или се раздават пари на калпак безредно, само че с вярата за по-висока електорална поддръжка, е въпросът, на който ръководещите дължат всекидневен отговор.

Не би трябвало да се не помни и че с изключение на продължаващите обществени митинги, светът се намира в условия на световна пандемична рецесия, която не се въздейства от държавни оставки, избори и други В такива условия провеждането на консервативна политика, в това число посредством емисия на дълг в верния миг, и презастраховането наподобяват като по-благоразумния метод.

Алтернативата е всичко да замръзне до осъществяване на предварителни или постоянни избори в случай, че не е ясно след 2 месеца какво ще е положението на стопанската система и финансовите пазари. България може и да е страната с третия най-нисък обществен дълг в Европейски Съюз, само че това не значи, че при всевъзможни условия може да се финансира – задоволително е да си спомним по какъв начин Латвия банкрутира с обществен дълг от към 10% от Брутният вътрешен продукт, а Румъния – с 16%.