Къде отиват всички стари потребителски електроники, след като бъдат изхвърлени?

Къде се намира най-голямото бунище за горене на отпадъци в света

Къде отиват всички остарели потребителски електроники, откакто бъдат изхвърлени? Обикновено се разкрива версията, че ненужните движимости се рециклира и намира приложение в основаването на нова технология, само че статистически видяно и импровизирано се счита, че повече от 540 000 тона се обработват в Африка. А столицата на електронните боклуци е Акра, Гана. В долината Корле се крие бунището „ Старата Фадама “, където локалните поданици разполагат с голямото количество остаряла електронна техника. И откакто бедността в този регион минава границите на рационалното и се радва на високи равнища на престъпност, зоната става известна като „ Содом и Гомор “.

Около 40 000 души населяват тази локация и се препитават с преработване на отпадъците, които най-често идват от заможните западни страни, в това число и Съединени американски щати. Базелската спогодба се пробва да отбрани жителите като не разрешава превозването на техника съдържаща рискови материали, само че съществува една малка врата, която разрешава превозването на такава техника, в случай че се употребява за коригиране и приложимост. Проблемът в този случай, не е че се изпраща такова количество, а в обработката на въпросната техника. Как въобще се ражда тази локация? Историята има отговор.

В края на 90-те години столицата се електрифицира бързо и с това стартира търсенето на електроника и налична техника.

Снимка: By Muntaka Chasant – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81933169

Проблемът е, че жителите не са толкоз богати, затова залагат на към този момент използваните артикули. Междувременно потребителското общество на запад би трябвало непрекъснато да влага в нововъведения, затова старите движимости би трябвало да освободят място за нови. Гана търси тъкмо такава стока и доста скоро реката от използвани тв приемници и компютри потича към нуждаещите се. И всички са щастливи за известно време, изключително откакто могат да закупят компютър на цена 10 пъти по-ниска от пазарната. Това е доказано едвам през 2008 година и по-тъжната вест е, че каналът продължава да е отворен и Акра получава нови и нови счупени артикули, които би трябвало да „ рециклира “.

И до момента в който Съединени американски щати се пробва да се оправдае по отношение на експорта на сходна техника (използвайки източници като Wikipedia), Англия се оказва като един от експортьорите на електронен боклук, следвана от Китай и редица други потребители. Според данни на издания като The Guardian, Европа изнася към 352 474 метрични тона електронен боклук в страни като Гана, Нигерия, Пакистан, Украйна и още веднъж Китай (там количеството е толкоз огромно, че се постанова износ). Очевидно се чака от младите ганийци да употребяват комфорт модулите, имобилайзерите и всички останали електронни модули, които намират пътя си до бунищата. Не е ясно коя спогодба е решила, че в страна, където електрониката се изгаря, някой ще употребява системите на автомобил, с цел да отваря прозорците в дома си да вземем за пример.

Въпросното сметище се намира до гетото на столицата. Съответно всеки, който желае да изкара някакво прехранване е жертван да се рови в отпадъците и да търси техника, от която да се извличат скъпи метали. Методиката също е вълнуваща и напреднала – вършат се огнища и купища пластмаса стартира да се изгаря. От останките се обират по-ценните метали (обикновено няколко грама) и продължава издирването на идващите скъпи метали. Ресурс за преработване идва съвсем всеки ден и по същата линия се освобождават във въздуха редица замърсители. В подмяна на това във въздуха се освобождават нездравословни метали като олово, меркурий, арсен и комплицирани съединения на бром, които по-късно отиват в почвата. Понякога се употребяват и киселини, които да оказват помощ за по-бързото разграждане на пластмасата.

Снимка: By Muntaka Chasant – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81939788

Рециклирането по този метод продължава и до през днешния ден, а при направени проучвания на Greenpeace се оказва, че наличието на тези субстанции във водата и почвата е стотици пъти над нормата. Изгарянето на пластмаси освобождава към 3000 микрограма олово – значима съставна част за в допълнение втърдяване на корпусите на някои уреди. Обгазяването визира най-често репродуктивната система, нервната система и мозъкът – на практика цялото човешко тяло е изложено на заплаха.

Смъртната статистика в страни като Гана демонстрира, че 23% от умрелите са жертва точно на преработване. Порочната процедура се движи като течението Гълстрийм. Една пратка може да замине за Гана, друга за Нигерия, от време на време корабите плават до Китай, а най-интересното е, че в Хонгконг също е почнал да извлича благородни метали от платки. По данни на BBC към 200 милиона души служат отдадено при основаването на. Гана въпреки всичко остават рекордьори в „ преработването “ и до през днешния ден. Още по-страшните прогнози демонстрират, че страната ще удвои вноса на отпадъци тази година. Според същото изследване се счита, че точно това сметище е съумяло да измести Чернобил по замърсяване, само че за разлика от евакуирането на жителите на Припят, жителите на долината (около 250 000 души) не престават да живеят там.