Кабинетът даде зелена светлина за влизане в право без изпит
Кабинетът даде зелена светлина на университетите да одобряват кандидат-юристи без кандидат-студентски изпит, а единствено с резултати от матурата. Това излиза наяве от признатите през днешния ден от Министерски съвет промени в Наредбата за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността „ Право “. Освен това, се отстранява и отпадането на задочната форма, което бе планувано за 2020/21 година
С измененията държавното управление прави две неща - анулира признатата през 2017 година и идна да влезе в действие от новата академична година Наредба и прави промени в в този момент настоящата разпоредба.
Въпросните промени се вършат за " свеждане до най-малко нуждата от събиране на огромни групи от хора във висшите учебни заведения ", излиза наяве от известието на Министерски съвет. С тях се дава опция за образователната 2020/2021 година висшите учебни заведения да изберат по какъв начин да провеждат приема, само че не посредством наложителните писмени конкурсни изпити по български език и история на България. " В настъпилата изключителна конюнктура съгласно своите опция (университетът - бел.ред.) може да избере различен формат, или след решение на Академичния съвет да одобри кандидат-студентите и без конкурсен изпит, в случай че са издържали сполучливо държавните зрелостни изпити по български език и по история " , написа в съобщенито. От Министерски съвет изясняват, че предлагането е подбудено от настъпилите изключителни условия по отношение на пандемията от COVID-19 и има за цел обезпечаване на опция за банкет на студенти по специалността „ Право “ без полагане на присъствени приемни изпити.
Просветният министър Красимир Вълчев към този момент анонсира тази смяна, като разгласи, че тя ще се отнася единствено за тази година. " Тази година доста повече висши учебни заведения за доста повече специалности взеха решение да одобряват с оценките от държавните зрелостни изпити. Като цяло оставиха тези изпити, при които има най-голяма конкуренция, най-вече за контролирани специалности да се приема със лични кандидат-студентски изпити ", съобщи той преди няколко дни. По думите му в последните години държавните зрелостни изпити са се утвърдили като надеждна оценка, по тази причина и висшите учебни заведения ги употребяват за вход.
Както преди дни стана ясно, Софийският университет реши на Академичен съвет тази година да приема претендентите да учат за адвокати без кандидат-студентски изпити, а единствено с оценка от матурата по български език и литература и общия триумф от дипломата за приблизително обучение. Без изпити, проведени от вуза, тази година СУ ще приема и претенденти за специалността публицистика и връзки с обществеността, като направленията, които ще употребяват матурата за вход, стават 116 от 118.
Доскоро не всички университети, предлагащи образование по право, бяха решили дали също да отстранен кандидат-студентските изпити за тази компетентност. След дадената опция от кабинета, евентуално множеството от тях ще се възползват от тази опция. От Нов български университет да вземем за пример обявиха, че считат да проведат изпитите за всички свои специалности, както до момента, само че към този момент онлайн, в това число за право и архитектура.
Това обаче не е единствената смяна, касаеща юристите, която одобри през днешния ден кабинетът. Той дефинитивно анулира новата Наредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността „ Право “ и професионална подготовка „ правист “, която по този начин и не съумя да влезе в действие и с която на процедура се отстранява плануваното отпадане на задочното образование по право.
Тя беше призната през 2017 година от служебното държавно управление, отпред с проф. Огнян Герджиков. Основната смяна, която предвиждаше, беше отпадането на задочната форма на образование по „ Право “, въвеждаха се и спомагателни хорариуми за избрани дисциплини и разкриване на профилирани магистърски стратегии. Първоначално бе планувано новите правила да стартират да работят от образователната 2018/2019 година С претекст, че университетите се нуждаят от време, с цел да се приготвят за нея, влизането им в действие беше отсрочено за академичната 2019/2020 година, а след това за идната 2020/21 образователна година. Междувременно Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) излезе с решение, че в случай че единствената опция да се учи право ще е в постоянна форма на образование, това ще е непряка дискриминация по признаците „ персонално състояние ”, „ имуществено положение “, „ възраст “ и „ увреждане “. И даде наложително наставление да се върне задочното образование.
„ Необходимостта от анулация (на Наредбата - бел.ред.) е в резултат на решение на Комисията за отбрана от дискриминация, в което се показва, че опцията за образование в компетентност „ Право “ единствено в постоянна форма на образование основава неравно отнасяне по признаци „ увреждане “ и „ персонално състояние “ по отношение на лицата с увреждания и лицата, упражняващи правото си на труд ", стимулират се от Министерски съвет. Оттам показват, че до правенето на нова разпоредба от образувана за задачата работна група в Министерството на правораздаването, ще остане в действие и ще се ползва в този момент настоящата Наредба.
С измененията държавното управление прави две неща - анулира признатата през 2017 година и идна да влезе в действие от новата академична година Наредба и прави промени в в този момент настоящата разпоредба.
Въпросните промени се вършат за " свеждане до най-малко нуждата от събиране на огромни групи от хора във висшите учебни заведения ", излиза наяве от известието на Министерски съвет. С тях се дава опция за образователната 2020/2021 година висшите учебни заведения да изберат по какъв начин да провеждат приема, само че не посредством наложителните писмени конкурсни изпити по български език и история на България. " В настъпилата изключителна конюнктура съгласно своите опция (университетът - бел.ред.) може да избере различен формат, или след решение на Академичния съвет да одобри кандидат-студентите и без конкурсен изпит, в случай че са издържали сполучливо държавните зрелостни изпити по български език и по история " , написа в съобщенито. От Министерски съвет изясняват, че предлагането е подбудено от настъпилите изключителни условия по отношение на пандемията от COVID-19 и има за цел обезпечаване на опция за банкет на студенти по специалността „ Право “ без полагане на присъствени приемни изпити.
Просветният министър Красимир Вълчев към този момент анонсира тази смяна, като разгласи, че тя ще се отнася единствено за тази година. " Тази година доста повече висши учебни заведения за доста повече специалности взеха решение да одобряват с оценките от държавните зрелостни изпити. Като цяло оставиха тези изпити, при които има най-голяма конкуренция, най-вече за контролирани специалности да се приема със лични кандидат-студентски изпити ", съобщи той преди няколко дни. По думите му в последните години държавните зрелостни изпити са се утвърдили като надеждна оценка, по тази причина и висшите учебни заведения ги употребяват за вход.
Както преди дни стана ясно, Софийският университет реши на Академичен съвет тази година да приема претендентите да учат за адвокати без кандидат-студентски изпити, а единствено с оценка от матурата по български език и литература и общия триумф от дипломата за приблизително обучение. Без изпити, проведени от вуза, тази година СУ ще приема и претенденти за специалността публицистика и връзки с обществеността, като направленията, които ще употребяват матурата за вход, стават 116 от 118.
Доскоро не всички университети, предлагащи образование по право, бяха решили дали също да отстранен кандидат-студентските изпити за тази компетентност. След дадената опция от кабинета, евентуално множеството от тях ще се възползват от тази опция. От Нов български университет да вземем за пример обявиха, че считат да проведат изпитите за всички свои специалности, както до момента, само че към този момент онлайн, в това число за право и архитектура.
Това обаче не е единствената смяна, касаеща юристите, която одобри през днешния ден кабинетът. Той дефинитивно анулира новата Наредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността „ Право “ и професионална подготовка „ правист “, която по този начин и не съумя да влезе в действие и с която на процедура се отстранява плануваното отпадане на задочното образование по право.
Тя беше призната през 2017 година от служебното държавно управление, отпред с проф. Огнян Герджиков. Основната смяна, която предвиждаше, беше отпадането на задочната форма на образование по „ Право “, въвеждаха се и спомагателни хорариуми за избрани дисциплини и разкриване на профилирани магистърски стратегии. Първоначално бе планувано новите правила да стартират да работят от образователната 2018/2019 година С претекст, че университетите се нуждаят от време, с цел да се приготвят за нея, влизането им в действие беше отсрочено за академичната 2019/2020 година, а след това за идната 2020/21 образователна година. Междувременно Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) излезе с решение, че в случай че единствената опция да се учи право ще е в постоянна форма на образование, това ще е непряка дискриминация по признаците „ персонално състояние ”, „ имуществено положение “, „ възраст “ и „ увреждане “. И даде наложително наставление да се върне задочното образование.
„ Необходимостта от анулация (на Наредбата - бел.ред.) е в резултат на решение на Комисията за отбрана от дискриминация, в което се показва, че опцията за образование в компетентност „ Право “ единствено в постоянна форма на образование основава неравно отнасяне по признаци „ увреждане “ и „ персонално състояние “ по отношение на лицата с увреждания и лицата, упражняващи правото си на труд ", стимулират се от Министерски съвет. Оттам показват, че до правенето на нова разпоредба от образувана за задачата работна група в Министерството на правораздаването, ще остане в действие и ще се ползва в този момент настоящата Наредба.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ