ДС миналото ще е рана, докато се чудим как да я затворим, а не как да я лекуваме
Журналистката Диана Иванова - откривател на предишното, колективен терапевт - разяснява в предаването " Неделя 150 " по тематиката за предишното на роднините на претендента за кмет Васил Терзиев.
Стъпката, която Васил Терзиев може да направи
Държавна сигурност предишното ще продължи да бъде рана, до момента в който се чудим по какъв начин да я затворим, а не по какъв начин да я лекуваме.... Въпросът е за какво това минало по този начин избухна в този миг. Екипът на претендента за кмет Васил Терзиев има още време да намерения върху това нещо.
Усещането е, че реакциите на Терзиев следват публичните реакции. Т.е. чувството е, че той не води акция, която идва достоверно от него, с неговия глас, а той следва това, което му се подава. В едно от интервютата той заприказва, че е значимо да има лустрация по тематиката, с цел да се завърши с това нещо. Самото говорене внезапно за лустрация още веднъж задава въпроса какво се е трансформирало, че да приказваме още веднъж за това. Възможно ли е 2023 година да приказваме за лустрация? Знаем ли какво се е случило през тези 30 година, с цел да я няма тази лустрация?
Всеки, който влиза в политиката, би трябвало да поема отговорност, т.е. да знае какво се е случило преди него и кой какви стъпки е направил, с цел да има или да няма лустрация. Това са тези виновни стъпки, с цел да може човек да мисли по различен метод кое е това, което ще излекува тази рана.
Държавна сигурност - преимущество по наследствоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Бивши хора по класификацията на Държавна сигурностС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Паметта за времето преди 1989 година би трябвало да излезе от фамилната и фамилна памет и да стане част от общата ни и културна памет. Културна памет значи това тя да влезе в музеите, в образованието и в изкуството....
Ако Васил Терзиев се захване съществено с концепцията си за музей, има опит, на който може да стъпи. И това е една стъпка, дружно с образованието и самодейностите в учебните заведения да бъде обсъждана тематиката. Това е тази просвета на паметта.
Миналото в никакъв случай не можем да го оставим, то постоянно е с нас и в никакъв случай не е напълно свършено. Култура на паметта значи, че дружно с мен е имало и други хора, които са живели в същото време, които имат и различен исторически и културен опит. Моята отговорност е да знам, че има такива хора и да чуя и техните истории. Това е нещото, което може би не се е случило в степен да почитаме и другата история. И това не се е случило, тъй като историите на жертвите не са влезнали в общия роман за комунизма. Това е огромният проблем.
Затова всеки, който идва с история от структурите, свързани с тоталитаризма, ще би трябвало да се сблъска с този феномен и с това обвиняване в лицето от хора, които са претърпели репресии. Моята история не стана част от общата история на тази страна - това е огромното обвиняване.
Усещането за липса на правдивост е това, което сплотява генерации българи след измененията. Това е общото ни завещание - чувството за неналичието на правдивост при жертвите на комунизма и чувството за липса на правдивост на днешните генерации в България. Затова Васил Терзиев желае да стане кмет на София и зад него стои такава група от хора, която споделя, че желае и в този град да има правдивост, тъй като той не се ръководи заслужено и почтено.
Връзките сред Държавна сигурност от предишното и корупцията в сегашното не са търсени и са омаловажени от самото начало. Виждаме през днешния ден доста хора, които са изумени - по какъв начин децата им ще би трябвало да носят отговорност за едно друго време, тъй като едно друго потомство не е поело тази отговорност. Ще носят тази отговорност! Общ е товарът. Това е общата ни отговорност.
Цялото изявление можете да чуете в
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Стъпката, която Васил Терзиев може да направи Държавна сигурност предишното ще продължи да бъде рана, до момента в който се чудим по какъв начин да я затворим, а не по какъв начин да я лекуваме.... Въпросът е за какво това минало по този начин избухна в този миг. Екипът на претендента за кмет Васил Терзиев има още време да намерения върху това нещо.
Усещането е, че реакциите на Терзиев следват публичните реакции. Т.е. чувството е, че той не води акция, която идва достоверно от него, с неговия глас, а той следва това, което му се подава. В едно от интервютата той заприказва, че е значимо да има лустрация по тематиката, с цел да се завърши с това нещо. Самото говорене внезапно за лустрация още веднъж задава въпроса какво се е трансформирало, че да приказваме още веднъж за това. Възможно ли е 2023 година да приказваме за лустрация? Знаем ли какво се е случило през тези 30 година, с цел да я няма тази лустрация?
Всеки, който влиза в политиката, би трябвало да поема отговорност, т.е. да знае какво се е случило преди него и кой какви стъпки е направил, с цел да има или да няма лустрация. Това са тези виновни стъпки, с цел да може човек да мисли по различен метод кое е това, което ще излекува тази рана.
Паметта за времето преди 1989 година би трябвало да излезе от фамилната и фамилна памет и да стане част от общата ни и културна памет. Културна памет значи това тя да влезе в музеите, в образованието и в изкуството....
Ако Васил Терзиев се захване съществено с концепцията си за музей, има опит, на който може да стъпи. И това е една стъпка, дружно с образованието и самодейностите в учебните заведения да бъде обсъждана тематиката. Това е тази просвета на паметта.
Миналото в никакъв случай не можем да го оставим, то постоянно е с нас и в никакъв случай не е напълно свършено. Култура на паметта значи, че дружно с мен е имало и други хора, които са живели в същото време, които имат и различен исторически и културен опит. Моята отговорност е да знам, че има такива хора и да чуя и техните истории. Това е нещото, което може би не се е случило в степен да почитаме и другата история. И това не се е случило, тъй като историите на жертвите не са влезнали в общия роман за комунизма. Това е огромният проблем.
Затова всеки, който идва с история от структурите, свързани с тоталитаризма, ще би трябвало да се сблъска с този феномен и с това обвиняване в лицето от хора, които са претърпели репресии. Моята история не стана част от общата история на тази страна - това е огромното обвиняване.
Усещането за липса на правдивост е това, което сплотява генерации българи след измененията. Това е общото ни завещание - чувството за неналичието на правдивост при жертвите на комунизма и чувството за липса на правдивост на днешните генерации в България. Затова Васил Терзиев желае да стане кмет на София и зад него стои такава група от хора, която споделя, че желае и в този град да има правдивост, тъй като той не се ръководи заслужено и почтено.
Връзките сред Държавна сигурност от предишното и корупцията в сегашното не са търсени и са омаловажени от самото начало. Виждаме през днешния ден доста хора, които са изумени - по какъв начин децата им ще би трябвало да носят отговорност за едно друго време, тъй като едно друго потомство не е поело тази отговорност. Ще носят тази отговорност! Общ е товарът. Това е общата ни отговорност.
Цялото изявление можете да чуете в
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ