Журналистът Аркадий Бабченко мина по най-прекия път към световно внимание

Журналистът Аркадий Бабченко мина по най-прекия път към международно внимание - инсценира, че е погубен, а след това възкръсна от мъртвите, с цел да се появи в положително въодушевление и цветущо здраве на конференция.
Там шефът на украинските познавач служби разкри, че работата била нагласена, с цел да може да се залови съветски сътрудник - гарант на убийството. Как по-точно инсцениране на гибел, в което Бабченко излъгал и жена си (политическите войни са несъмнено по-важни от ужаса на близките) спомага за залавянето на нарушител, не стана до дъно ясно. Но е ясно друго: че макабреното шоу имаше за цел да изстиска де-що има медийно внимание, с цел да може доволният Бабченко на идващия ден да напише в профила си във фейсбук, че щял да живее дълго и щастливо и най-после да танцува, както самичък разгласи, върху гроба на Путин.
Да танцува. Вероятно през това време ще му свирят Пуси Райът, а в близост ще купонясват всички пишман бунтари, които по този начин и не оспориха самодържавието на Путин по различен метод, с изключение на посредством евтини сензации. Бабченко завоюва 15-те си минути популярност, само че съветското дисидентство загуби доста. Заклеймиха го освен руснаците - които са напълно удовлетворени от бумеранговия резултат на целия спектакъл - ами и структури, за които се допуска, че по формулировка биха заели антируска позиция - " Репортери без граници " и ОССЕ.
Преди да изиграе гибелта си Бабченко беше достоверен критик на Путин и в доста от нещата, които пишеше, имаше истина и размах. Сега обаче самичък лиши тежестта на думите си. Правейки се на починал, Бабченко в действителност направи изключителна услуга на Путин, който по този начин или другояче от дълго време изяснява на руснаците, че Европа се пробва да го изпързаля с евтини трикове. И не трябва да се учудим, в случай че на руснаците им звучи безапелационно. В новата студена война Европа от ден на ден стартира да наподобява като безсистемно хвърлящ недоказуеми обвинявания състезател, който просто механично задълбочава антагонизма си с Русия, без да може да обезпечи изказванията си с нещо друго с изключение на с априорна, подразбираща се омраза с Изтока. Има нещо смущаващо в метода, по който се насочат обвинявания: за Скрипал, за Бабченко, за сваления малайзийски аероплан - човек още преди да отвори организациите към този момент знае, че европейските водачи до един, ненадейно, изрично, солидарно и с безгрешен звук ще отсекат, че цялата работа е работа на Русия. Презумпцията за непорочност освен, че не работи, а е коренно преобърната. Да не приказваме за параноята с съветските хакери - тази тъмна фракция от анархични славянски мозъци, които - неизвестно по какъв начин - превъзхождат самите разработчици на Фейсбук и разрушават всекидневно логаритмите на мрежата, с цел да въдворят злокобен политически инжинеринг в наивния и почтен развъртян свят. Оформи се описа за събрани в пет гаража руснаци, които манипулират целия избирателен развой и възцаряват фашизоидния Тръмп в демократичния парадайс на Съединени американски щати, вадят Англия от Европейски Съюз, връщат носталгиите към комунизма и ден след ден сменят чипа на беззащитния европейски жител, трансформирайки го в оглупял маниак. Стига нелепости. Европа би трябвало да смени тактиката си, в случай че не желае да изгуби войната (друг е въпросът изобщо за какво се води). A Бабченко в действителност умря - към този момент никой няма да го слуша за нищо.

Автор: Райко Байчев