Финансовата култура на българите расте
Жозе Салойо е шеф на " БНП Париба Пърсънъл Файненс ", С.А., клон България. Той има близо 20-годишен опит в региона на потребителското кредитиране, като цялата му кариера е обвързвана с водещата компания за потребителско кредитиране в Европа BNP Paribas Personal Finance, част от BNP Paribas Group.
Преди да заеме позицията си в България, в продължение на четири години e основен действен шеф на BNP Paribas Personal Finance за Централна и Източна Европа, отговаряйки за Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Австрия.
Г-н Салойо е приключил влиятелния парижки университет „ Пиер и Мари Кюри “ и е инженер със компетентност „ Информационни системи “. Владее френски, португалски и британски.
Г-н Салойо, по какъв начин оценявате финансовата и застрахователната просвета на българина?
Има доста доказателства, че и финансовата и застрахователната просвета на българите пораства. Първото е в непрекъснатия растеж на търсенето на сливане на отговорностите и на междинните суми на заемите за сливане, което е рационален метод за усъвършенстване на персоналния бюджет и за икономисване на време и пари. През 2015-та делът на заявките за този артикул, подадени към " БНП Париба Лични Финанси ", беше 17.2%, а към края на октомври тази година към този момент е 27.6 %. Още по-значителен е растежът на междинната сума на заявките – от 5 325 лева през 2015 година до 10 890 лева в този момент.
Втората позитивна наклонност е, че от ден на ден хора започнаха да възнамеряват разноските си. Ние следим повишаване на клиентите, които търсят съвет от нашите консултанти по тези въпроси, четат материалите в корпоративния ни блог.
Що се отнася до застрахователната просвета, също отчитаме позитивна наклонност. Според сътрудниците ни от застрахователната компания " БНП Париба Кардиф " през последните седем години броят на подписаните полици по ипотечни и потребителски заеми, кредитни карти и други типове заеми, е повишен с 65% от 1 милион лв. през 2014-та до 1.8 милиона лв. през тази година. Това демонстрира, че българите осъзнават цената на сигурността и не одобряват застраховката като спомагателен разход, а като сигурност при непредвидени условия.
Познават ли обаче хората задоволително добре застрахователните и спестовните артикули?
Според мен българският консуматор е все по-запознат с предлаганите финансови услуги. Ние да вземем за пример отчитаме непрекъснат растеж на интереса към нашия пестелив артикул с рента по-висока от междинната за пазара, с напълно онлайн развой, който не изисква посещаване на офис и с фокус върху сигурността. Той е и доста комфортен, защото онлайн платформата ни дава цялостна независимост на клиентите да ръководят спестяванията си.
Пандемията докара и до растеж на новосключените полици, които предлагаме в партньорство с " БНП Париба Кардиф ". Хората застраховат заемите и заплащанията си и търсят сигурност в тези сложни дни.
В тези сложни дни, както казахте, п ромени ли се обстановката в бранша на потребителското кредитиране?
Ние сме мощно подвластни от икономическата обстановка. Когато другите бизнеси работят обикновено, хората имат работа, постоянни приходи, подготвени са да използват повече, да финансират огромни планове и да търсят кредитиране. Това е и повода нашият разбор „ Потребителският заем на българина “ за интервала май-октомври 2021 година, когато нямаше затваряния, да регистрира растеж от 9.4% на междинния размер на поръчките за заем, подадени към " БНП Париба Лични Финанси ".
Като цяло през последните месеци също следим нараснал вкус за ползване. От една страна, хората икономисаха пари от действия, които бяха лимитирани от анти-Ковид ограниченията, като пътувания в чужбина, фамилни ваканции и други. От друга, те използваха спестените пари, с цел да покачат стандарта си на живот като ремонтираха домовете си, купиха си по-висок клас автомобил или ново обзавеждане.
Заради рецесията банковите услуги несъмнено започнаха да се употребяват по нов метод...
Пандемията докара до революционна смяна в метода, по който хората употребяват финансови услуги и взаимодействат с банките. Българите реагираха доста гъвкаво на новата обстановка и бързо се приспособиха към нея. Започнаха да употребяват от ден на ден отдалечените ни канали. В интервала май-октомври 50.8% от заявките за заеми са подадени през интернет, а други 21.4% - по телефона. Най-често интернет се употребява от 20 годишните, до момента в който българите над 50 години към момента избират контакта „ лице в лице “.
Най-голямото предизвикателство в тази нова, все по-дигитализирана обстановка, беше да отговорим на търсенето на хората на сигурни и комфортни финансови услуги и в това време да запазим персоналния метод. Екипите ни свършиха страхотна работа и като водач в региона на онлайн кредитирането предложихме голям брой безвъзмездни интернет услуги като заплащане на вноски през уеб страницата ни без такса или регистрация, чатбот за самообслужване, безплатното приложение „ Дигитална Инфокарта “ или заявяване на гратис позвъняване от наш съветник.
Дисциплинира ли ни пандемията за по-отговорно отношение към парите ?
Да, съгласно мен рецесията имаше позитивно влияние върху финансовата дисциплинираност на хората. Най-важният урок, на който тя научи българите, е да имат заделени пари за сложни времена. Ако би трябвало да извършите покупка или да финансирате ремонт на дома си, в някои случаи е по-добре да вземете заем и да не харчите спестяванията си. Това обезпечава финансова непоклатимост, която през днешния ден е доста значима.
Следващата стъпка към по-добрата финансова дисциплинираност е да планирате бюджета си и да го управлявате рационално. С други думи – в случай че желаете да сте готови за спешни обстановки, е добре да гледате напред с небосвод от най-малко шест месеца и да планирате разноските си – освен регулярните като битовите сметки или вноските по заемите.
Въпреки ниските лихви мнозина не престават да натрупат пари в банките. Забелязвате ли сигнали за търсене и на други други възможности за икономисване или за усилване на харченето?
Българинът е относително закостенял във връзка с парите си и към момента има вяра, че банковият депозит е несъмнено леговище за тях, без значение от ниските лихви. Що се отнася до желанията за харчене, няма знаци за забележителен растеж. Хората към момента са внимателни поради несигурната обстановка и растежа на инфлацията. Очаквам, че би могла да настъпи смяна през идващите седмици с наближаващите Коледни празници.
Дигитализацията в доста сектори се форсира. Разкажете за проектите на вашата компания в това направление.
Ние ще продължим да развиваме нашата цифрова екосистема, инвестирайки доста пари и старания не просто, с цел да следваме модерния тренд „ да бъдеш цифров “, а с ясната цел да предоставим на клиентите ни още по-добро обслужване и да допринесем за по-добрата среда, които са два от главните задължения на групата " БНП Париба ".
В този смисъл ще продължим да цифровизираме нашите контракти, което е доста значим план за банката. Към момента 65% от договорите се подписват цифрово, което икономисва тонове хартия всяка година. Тази алтернатива е налична освен в цифровите ни канали, само че и в нашите офиси.
Сигурен съм, че през идващите години процесът на цифровизация на финансовия бранш ще продължи и ще бъдем очевидци на доста нововъведения. Успешните финансови институции ще би трябвало да дават оптимално комфортни благоприятни условия на хората да ревизират бързо информацията за заемите си, депозитите или кредитните си карти, да заплащат елементарно вноски без да им се постанова да посещават банков офис, да получават персонализирани предложения, да декларират потребителски заем или да купуват артикули на погашение когато и да е, от всяко място и през всяко устройство.
Разговора води: Евгений Натов
Преди да заеме позицията си в България, в продължение на четири години e основен действен шеф на BNP Paribas Personal Finance за Централна и Източна Европа, отговаряйки за Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Австрия.
Г-н Салойо е приключил влиятелния парижки университет „ Пиер и Мари Кюри “ и е инженер със компетентност „ Информационни системи “. Владее френски, португалски и британски.
Г-н Салойо, по какъв начин оценявате финансовата и застрахователната просвета на българина?
Има доста доказателства, че и финансовата и застрахователната просвета на българите пораства. Първото е в непрекъснатия растеж на търсенето на сливане на отговорностите и на междинните суми на заемите за сливане, което е рационален метод за усъвършенстване на персоналния бюджет и за икономисване на време и пари. През 2015-та делът на заявките за този артикул, подадени към " БНП Париба Лични Финанси ", беше 17.2%, а към края на октомври тази година към този момент е 27.6 %. Още по-значителен е растежът на междинната сума на заявките – от 5 325 лева през 2015 година до 10 890 лева в този момент.
Втората позитивна наклонност е, че от ден на ден хора започнаха да възнамеряват разноските си. Ние следим повишаване на клиентите, които търсят съвет от нашите консултанти по тези въпроси, четат материалите в корпоративния ни блог.
Що се отнася до застрахователната просвета, също отчитаме позитивна наклонност. Според сътрудниците ни от застрахователната компания " БНП Париба Кардиф " през последните седем години броят на подписаните полици по ипотечни и потребителски заеми, кредитни карти и други типове заеми, е повишен с 65% от 1 милион лв. през 2014-та до 1.8 милиона лв. през тази година. Това демонстрира, че българите осъзнават цената на сигурността и не одобряват застраховката като спомагателен разход, а като сигурност при непредвидени условия.
Познават ли обаче хората задоволително добре застрахователните и спестовните артикули?
Според мен българският консуматор е все по-запознат с предлаганите финансови услуги. Ние да вземем за пример отчитаме непрекъснат растеж на интереса към нашия пестелив артикул с рента по-висока от междинната за пазара, с напълно онлайн развой, който не изисква посещаване на офис и с фокус върху сигурността. Той е и доста комфортен, защото онлайн платформата ни дава цялостна независимост на клиентите да ръководят спестяванията си.
Пандемията докара и до растеж на новосключените полици, които предлагаме в партньорство с " БНП Париба Кардиф ". Хората застраховат заемите и заплащанията си и търсят сигурност в тези сложни дни.
В тези сложни дни, както казахте, п ромени ли се обстановката в бранша на потребителското кредитиране?
Ние сме мощно подвластни от икономическата обстановка. Когато другите бизнеси работят обикновено, хората имат работа, постоянни приходи, подготвени са да използват повече, да финансират огромни планове и да търсят кредитиране. Това е и повода нашият разбор „ Потребителският заем на българина “ за интервала май-октомври 2021 година, когато нямаше затваряния, да регистрира растеж от 9.4% на междинния размер на поръчките за заем, подадени към " БНП Париба Лични Финанси ".
Като цяло през последните месеци също следим нараснал вкус за ползване. От една страна, хората икономисаха пари от действия, които бяха лимитирани от анти-Ковид ограниченията, като пътувания в чужбина, фамилни ваканции и други. От друга, те използваха спестените пари, с цел да покачат стандарта си на живот като ремонтираха домовете си, купиха си по-висок клас автомобил или ново обзавеждане.
Заради рецесията банковите услуги несъмнено започнаха да се употребяват по нов метод...
Пандемията докара до революционна смяна в метода, по който хората употребяват финансови услуги и взаимодействат с банките. Българите реагираха доста гъвкаво на новата обстановка и бързо се приспособиха към нея. Започнаха да употребяват от ден на ден отдалечените ни канали. В интервала май-октомври 50.8% от заявките за заеми са подадени през интернет, а други 21.4% - по телефона. Най-често интернет се употребява от 20 годишните, до момента в който българите над 50 години към момента избират контакта „ лице в лице “.
Най-голямото предизвикателство в тази нова, все по-дигитализирана обстановка, беше да отговорим на търсенето на хората на сигурни и комфортни финансови услуги и в това време да запазим персоналния метод. Екипите ни свършиха страхотна работа и като водач в региона на онлайн кредитирането предложихме голям брой безвъзмездни интернет услуги като заплащане на вноски през уеб страницата ни без такса или регистрация, чатбот за самообслужване, безплатното приложение „ Дигитална Инфокарта “ или заявяване на гратис позвъняване от наш съветник.
Дисциплинира ли ни пандемията за по-отговорно отношение към парите ?
Да, съгласно мен рецесията имаше позитивно влияние върху финансовата дисциплинираност на хората. Най-важният урок, на който тя научи българите, е да имат заделени пари за сложни времена. Ако би трябвало да извършите покупка или да финансирате ремонт на дома си, в някои случаи е по-добре да вземете заем и да не харчите спестяванията си. Това обезпечава финансова непоклатимост, която през днешния ден е доста значима.
Следващата стъпка към по-добрата финансова дисциплинираност е да планирате бюджета си и да го управлявате рационално. С други думи – в случай че желаете да сте готови за спешни обстановки, е добре да гледате напред с небосвод от най-малко шест месеца и да планирате разноските си – освен регулярните като битовите сметки или вноските по заемите.
Въпреки ниските лихви мнозина не престават да натрупат пари в банките. Забелязвате ли сигнали за търсене и на други други възможности за икономисване или за усилване на харченето?
Българинът е относително закостенял във връзка с парите си и към момента има вяра, че банковият депозит е несъмнено леговище за тях, без значение от ниските лихви. Що се отнася до желанията за харчене, няма знаци за забележителен растеж. Хората към момента са внимателни поради несигурната обстановка и растежа на инфлацията. Очаквам, че би могла да настъпи смяна през идващите седмици с наближаващите Коледни празници.
Дигитализацията в доста сектори се форсира. Разкажете за проектите на вашата компания в това направление.
Ние ще продължим да развиваме нашата цифрова екосистема, инвестирайки доста пари и старания не просто, с цел да следваме модерния тренд „ да бъдеш цифров “, а с ясната цел да предоставим на клиентите ни още по-добро обслужване и да допринесем за по-добрата среда, които са два от главните задължения на групата " БНП Париба ".
В този смисъл ще продължим да цифровизираме нашите контракти, което е доста значим план за банката. Към момента 65% от договорите се подписват цифрово, което икономисва тонове хартия всяка година. Тази алтернатива е налична освен в цифровите ни канали, само че и в нашите офиси.
Сигурен съм, че през идващите години процесът на цифровизация на финансовия бранш ще продължи и ще бъдем очевидци на доста нововъведения. Успешните финансови институции ще би трябвало да дават оптимално комфортни благоприятни условия на хората да ревизират бързо информацията за заемите си, депозитите или кредитните си карти, да заплащат елементарно вноски без да им се постанова да посещават банков офис, да получават персонализирани предложения, да декларират потребителски заем или да купуват артикули на погашение когато и да е, от всяко място и през всяко устройство.
Разговора води: Евгений Натов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ