Притча за пироните
Живял в миналото младеж с неприятен темперамент. Баща му един път му дал едно цялостно с пирони чувалче и споделил да забива по един гвоздей във вратата на двора всякога, когато изгуби самообладание или се скара с някого.
Първият ден той забил 37 пирона във вратата.
През идващите седмици се научил да управлява количеството забити пирони, намалявайки го до един дневно.
Разбрал, че е по-лесно да управлява себе си, в сравнение с да забива пирони.
Накрая пристигнал денят, в който юношата не забил нито един гвоздей в дворната врата.
Отишъл при татко си и му споделил новината.
Тогава бащата му споделил да изважда по един гвоздей от вратата всякога когато не загуби самообладание.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на татко си, че извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата:
" Сине, ти се държа прелестно, само че погледни, какъв брой дупки останаха на вратата!. Тя в никакъв случай няма да бъде същата както преди.
Можеш да намушкаш човек с нож и след това да го извадиш, само че раната остава. И няма да е от голяма важност какъв брой пъти ще молиш за амнистия.
Така е и с раната, направена от думи. Тя предизвиква не по-малко болежка. "
