Живял едно време човек, на който като му дошло времето

Живял едно време човек, на който като му пристигнало времето и починал. Огледал се и доста се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала единствено една душа. Голичка, транспарантна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се индивида – без тяло станало някак си неприятно и неуютно.

Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му мемоари лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези мемоари имало красиви и хубави, такива, които ти е прелестно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане ужасно и обратно. Опитал се да изхвърли от душата си неприятните мемоари, само че не се получило. Тогава той се постарал да постави от горната страна по-симпатичните мемоари. И тръгнал по избраната му пътека.

Бог единствено погледнал индивида и нищо не споделил. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му мемоари, зарадвал се и се отправил в парадайса, защото Бог не затворил вратите на парадайса пред него.

Минало време, мъчно може да се каже какъв брой, защото там, където попаднал индивида, времето вървяло не както на Земята. И индивидът се върнал обратно, към Бога.
- Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на парадайса.

- Господи, не ми е добре в твоя Рай. – споделил индивида. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият нелепостите, които съм правил. Страхувам се, че всички виждат какъв брой съм неприятен.

- А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е създател на времето и има от него задоволително, с цел да отговори на всеки.

- Ти си всесилен и доброжелателен, - споделил индивида. - Ти видя каква е душата ми, само че не ме спря, когато се пробвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко неприятно.

- Аз чаках напълно друга молба, - дал отговор Бог. – Но ще направя това, което искаш.

И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал индивида. Премахнал от паметта му измените и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но не запомнил за ненавистта, индивидът не запомнил и за любовта, не запомнил за своите падения, не запомнил и за своите полети. Душата стояла пред Бога празна – доста по-празна от мига, когато индивидът се появил на света.

Но Бог бил доброжелателен и върнал всичко назад в душата. И тогава индивидът още веднъж попитал:

- Какво да върша, Господи? Ако положителното и злото в мен са по този начин преплетени, къде да вървя? В Ада ли?

- Върни се в парадайса, - дал отговор Творецът, - аз не съм създавал нищо друго с изключение на парадайса, а Ада ти го носиш в себе си.

И индивидът се върнал в парадайса, само че минало време и той още веднъж застанал пред Бога.

- Господи! – споделил индивида. – Не ми е добре в твоя Рай. Ти си всесилен и доброжелателен. Съжали ме и ми елементарни греховете.

- Аз чаках напълно друга молба, - дал отговор Бог. – Но ще направя по този начин, както искаш.

И Бог дал прошка всичко, което индивидът е направил. И индивидът се върнал в парадайса. Но минало време и той още веднъж се върнал и застанал пред Бога.

- Какво искаш в този момент? – попитал Бог.

- Господи! – споделил индивидът. – Не ми е добре в твоя Рай. Ти си всесилен и доброжелателен и ми елементарни. Но аз самичък не мога да си простя. Помогни ми!

- Очаквах такава молба, - дал отговор Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна...

Източник: Gnezdoto