История за товара, който всички носим в душата си и от който единствено ние самите можем да се освободим
Живял едно време човек. Човек като всички други. Минали години, пристигнало му времето и индивидът трябвало да напусне този свят. Разбрал, че е починал, огледал се и доста се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала единствено една душа. Голичка, транспарантна и всичко се виждало като на длан.
Разстроил се индивидът – без тяло станало някак си неприятно и неуютно. Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му мемоари лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези мемоари имало красиви и хубави, такива, които ти е прелестно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане ужасно и обратно. Опитал се да изхвърли от душата си неприятните мемоари, само че не се получило. Тогава той се постарал да постави от горната страна по-симпатичните мемоари. И тръгнал по избраната му пътека.
Бог единствено погледнал индивида и нищо не споделил. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му мемоари, зарадвал се и се отправил в Рая, защото Бог не затворил вратите на Рая пред него.
Минало време, мъчно може да се каже какъв брой, защото там, където попаднал индивидът, времето вървяло не както на Земята. И индивидът се върнал обратно, към Бог.
– Защо се върна? – попитал го Бог. – Аз не ти затворих вратите на Рая.
– Господи, не ми е добре в Твоя Рай. – споделил индивидът. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият нелепостите, които съм правил. Страхувам се, че всички виждат какъв брой съм неприятен.
– А какво искаш? – попитал Бог, тъй като Той е създател на времето и има от него задоволително, с цел да отговори на всеки.
– Ти си всесилен и доброжелателен – споделил индивидът. – Ти видя каква е душата ми, само че не ме спря, когато се пробвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко неприятно.
– Аз чаках напълно друга молба, – дал отговор Бог. – Но ще направя това, което искаш.
И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал индивидът. Премахнал от паметта му измените и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравяйки за ненавистта, индивидът не запомнил и за любовта, забравяйки за своите падения, не запомнил и за своите полети. Душата стояла пред Бог празна – доста по-празна от мига, когато индивидът се появил на света.
Но Бог бил доброжелателен и върнал всичко назад в душата. И тогава индивидът още веднъж попитал:
– Какво да върша, Господи? Ако положителното и злото в мен са по този начин преплетени, къде да вървя? В пъкъла ли?
– Върни се в Рая, – дал отговор Творецът, – Аз не съм създавал нищо друго с изключение на Рая, а пъкъла ти го носиш в себе си.
И индивидът се върнал в Рая, само че минало време и той още веднъж застанал пред Бог.
– Господи! – споделил индивида. – Не ми е добре в Твоя Рай. Ти си всесилен и доброжелателен. Съжали ме и ми елементарни греховете.
– Аз чаках напълно друга молба, – дал отговор Бог. – Но ще направя по този начин, както искаш.
И Бог дал прошка всичко, което индивидът бил направил. И индивидът се върнал в Рая. Но минало време и той още веднъж се върнал и застанал пред Бога.
– Какво искаш в този момент? – попитал Бог.
– Господи! – споделил индивидът. – Не ми е добре в Твоя Рай. Ти си всесилен и доброжелателен и ми елементарни. Но аз самичък не мога да си простя. Помогни ми!
– Очаквах такава молба, – дал отговор Бог. – Но това е товар, който и аз не мога да помръдна…
Инфо: http://evolife.bg
