България ще плаща повече и ще получава по-трудно пари от ЕС
Животът в розово за България като член на Европейски Съюз е към края си. След близо 15 години, в които София можеше да разчита на помощ, с цел да догони по-развитите и влезнали преди нея страни, пристигнало е време тя да порасне. Поне по този начин наподобява планът за идващ дълголетен бюджет на Европейски Съюз за 2021-2027 година, договарянията по който навлизат в решителна фаза.
Първата огромна смяна за България е, че от 2021 година тя ще заплаща доста по-високи вноски в европейския бюджет, като в това време достъпът до европейски средства ще бъде стеснен и привързан с условия за правене на промени, спазване на правда, разделяне на управляващите и по-строг надзор върху корупционните практики и злоупотребата с власт.
Лидерите на Съюза се събират в четвъртък и петък в Брюксел, с цел да се съчетаят наличните средства с политическите упоритости на Европейски Съюз. Само година преди приключването на сегашния финансов интервал те са надалеч от всякакво съглашение – парите са незадоволителни, упоритостите порастват, Англия – вторият максимален чист длъжник в общата хазна, напуща дружно със средствата и експертизата, която внасяше в Съюза.
Какво може да се направи?
Според Финландия, която сега води договарянията за бюджета 2021-2027 година, решението е понижаване на средствата за общо финансиране и стягане на режима за потреблението на европейските пари.
От промяната ще бъдат наранени най-много страни с неприятна икономическа инфраструктура, които ще пострадат от значителното ограничение на въглеродните излъчвания, заложено в програмата на новата Европейска комисия. Държави, които са слаби в кандидатстването по стратегии, по които парите се разпределят централно от Брюксел и всички страни се състезават посред си за тях. Такива са плановете, свързани с правенето на просвета, нововъведения, проучвания, технологии, цифровизация, защита, просвета, които са единствените, за които в идващия дълготраен бюджет са заложени повече средства.
В тези области България не е измежду добре представящите се, като се подрежда едвам 24-та в печеленето на средства по най-голямата европейска стратегия за просвета и проучвания " Хоризонт 2020 ". Те са опълчени на „ обичайните “ фондове, свързани с районно развиване, земеделие, доближаване, чиято тежест в бюджета се понижава и се обвързва с спомагателни условия като механизма за съблюдаване на върховенството на правото. Това изобретение ще разреши заледяване, прекъсване и лишаване на средства при определяне на отклонения по общи критерии, следени годишно от Европейската комисия.
Колко даваме?
Според изчисленията на комисията всички ще би трябвало да работят повече, с цел да се доберат до парите. България, която в този момент заплаща към 430 млн. евро годишно в европейския бюджет, ще би трябвало да се подготви да усили доста вноската си. По данни на комисията, представени от в. „ Капитал “, през идващото десетилетие тя ще нарасне съвсем двойно – до към 680 млн. евро годишно. Към тях би трябвало да се прибавят и още над 160 млн. евро, които България събира в интерес на европейския бюджет от Данък добавена стойност, мита, санкции и други, известни още като „ лични доходи “ на бюджета на Европейски Съюз и други доплащания.
Според финансовото министерство увеличението на българската вноска не е мотив за паника, тъй като България, най-слабата стопанска система в Европейски Съюз, както и до момента, ще продължи да получава повече пари, в сравнение с да дава.
В отговор на въпрос на " Свободна Европа " от финансовото министерство обявиха, че вноските на всички страни ще бъдат увеличени, освен българската. Както и че „ макар предстоящото покачване на вноската на страната ни би трябвало да се подчертае, че в Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 година България остава чист бенефициент от европейския бюджет “.
Как харчим?
Усвояване на европейските средства за 2014-2020 година В синьо договорираните средства, в жълто - изплатените на получателите.
За 2014-2020 година България има разполагаем 11.7 милиарда евро, разпределени през седем стратегии, или по над 2 милиарда евро годишно. Тези пари обаче не са дадени, а зависят от способността на българската администрация – държавна и локална, да подписва контракти за осъществяване на планове по разнообразни национални политики.
Година преди приключването на опцията за подписване на такива контракти осъществяването сред стратегиите варира от 7% за рибарския фонд до 68% по стратегиите за младежка претовареност, като „ резервираните “ пари са към 8.8 милиарда евро по данни на Европейската комисия. За оставащите 12 месеца администрацията би трябвало да подпише контракти, на стойност към 3 милиарда евро, с цел да можем да оползотворим европейските средства напълно.
Усвоените средства от 2014 година насам са към 5.6 милиарда евро. Тук заплащания могат да се вършат до 2023 година, само че осъществяването е неравномерно, като стратегиите с по-малки планове се извършват доста по-добре от „ по-тежките “, свързани с инфраструктура, районно развиване и обществени политики. Именно за огромните планове България е по-силно подвластна от европейските фондове, които дават към 80 на 100 от обществените вложения в браншове като строителство, превоз, районно развиване.
Кой ще бъде обиден?
При смяна на разпоредбите за финансиране точно те ще бъдат най-силно наранени. Обявеният от Европейска комисия упорит курс към реализиране на енергийно неутрална стопанска система до 2050 година ще значи с изключение на към този момент озвученото от държавното управление затваряне на въглищните централи, че ще бъдат наранени и други промишлености като минната, химическата, строителната, производството на цимент, хартия, торове и други Тези производства или внезапно ще нарастнат поради потребността да бъдат екологично осъвременени, или ще се изнесат от България поради по-изгодни условия отвън Европейски Съюз..
Сериозни промени се чакат и в превоза, където европейското финансиране още веднъж ще бъде обвързано с чисти типове превоз и насърчаване на модални центрове, съчетаващи няколко типа превоз. Колкото и да е незаслужено по отношение на по-късно включилите се страни, страните платци имат към този момент построена пътна инфраструктура и вложението на общите средства в автомагистрали ще бъде лимитирано.
Какво готви Брюксел?
Срещу това Европейска комисия предлага да се създаде фонд за обективен преход , от който да се компенсират разноските, които най-замърсяващите стопански системи да черпят средства за рационализация. Този фонд ще дава главно банкови гаранции на обществени и частни вложители. Предвижда се той да възлезе на 100 милиарда евро за 2021-2027 година при оценка на Европейска комисия, че за реализиране на въглеродо-неутралната стопанска система ще са нужни вложения от 260 млрд.евро годишно. Така че парите във фонда ще бъдат насочвани единствено към мощно подвластни от въглищата райони и към такива, изпитващи стопански и обществени усложнения. Полша, една от страните (заедно с Чехия и Унгария), които се опълчват на проекта за зелена стопанска система, пресметна, че с цел да реализира въглероден неутралитет за 30 година, ще са ѝ нужни 550 милиарда евро. България не е оповестила какъв брой би ѝ коствал сходен преход и не е изразявала обществено мнение по отношение на зеления проект за Европа, въпреки да не се опълчи на постигането на въглеродна индиферентност до 2050 година, когато тя беше обсъждана през юни.
Европейска комисия обмисля въвеждането на няколко спомагателни такси , от които да добави пари за „ озеленяване “. Сред тях са облагане на нерециклираните пластмасови боклуци, вносът на артикули, създадени посредством замърсяващи производства като стомана и цимент, налог върху оборота на интернационалните цифрови компании, както и включването в търговията с въглеродни излъчвания на нови браншове като авиацията и корабоплаването.
Земеделските производители , които през последните 7 години бяха задължени да вкарват така наречен „ зелени ограничения “ като незасети синори, промяна на отглежданите култури и други, евентуално ще си отдъхнат от тях, защото те се оказаха неефективни съгласно оценките на комисията. Затова пък парите за развиване на селските региони е допустимо да бъдат понижени, от което ще пострадат известни до момента в България планове като развиване на къщи за посетители, екопътеки, обичайни занаяти и производства. Макар размерът на земеделските дотации за повърхност да бъде непокътнат, измежду страни донори като Германия и Холандия има настроения за понижаване на тавана от 300 000 евро на стопанство. Това би се усетило в България - една от страните с най-едри аграрни стопанства в Европейски Съюз.
Дебатът за идващите национални цели, които да бъдат финансирани по европейски стратегии у нас, към момента не е почнал. Прогнозите за късно приемане на европейската финансова рамка, която не се чака по-рано от края на 2020 година, обаче ще забавят разискването на европейските стратегии, които ще се финансират в България посредством средствата от Европейски Съюз. А това усилва рисковете от неспособност за гладко разходване на фондовете до 2027 година (с незначителни съкращения)
Първата огромна смяна за България е, че от 2021 година тя ще заплаща доста по-високи вноски в европейския бюджет, като в това време достъпът до европейски средства ще бъде стеснен и привързан с условия за правене на промени, спазване на правда, разделяне на управляващите и по-строг надзор върху корупционните практики и злоупотребата с власт.
Лидерите на Съюза се събират в четвъртък и петък в Брюксел, с цел да се съчетаят наличните средства с политическите упоритости на Европейски Съюз. Само година преди приключването на сегашния финансов интервал те са надалеч от всякакво съглашение – парите са незадоволителни, упоритостите порастват, Англия – вторият максимален чист длъжник в общата хазна, напуща дружно със средствата и експертизата, която внасяше в Съюза.
Какво може да се направи?
Според Финландия, която сега води договарянията за бюджета 2021-2027 година, решението е понижаване на средствата за общо финансиране и стягане на режима за потреблението на европейските пари.
От промяната ще бъдат наранени най-много страни с неприятна икономическа инфраструктура, които ще пострадат от значителното ограничение на въглеродните излъчвания, заложено в програмата на новата Европейска комисия. Държави, които са слаби в кандидатстването по стратегии, по които парите се разпределят централно от Брюксел и всички страни се състезават посред си за тях. Такива са плановете, свързани с правенето на просвета, нововъведения, проучвания, технологии, цифровизация, защита, просвета, които са единствените, за които в идващия дълготраен бюджет са заложени повече средства.
В тези области България не е измежду добре представящите се, като се подрежда едвам 24-та в печеленето на средства по най-голямата европейска стратегия за просвета и проучвания " Хоризонт 2020 ". Те са опълчени на „ обичайните “ фондове, свързани с районно развиване, земеделие, доближаване, чиято тежест в бюджета се понижава и се обвързва с спомагателни условия като механизма за съблюдаване на върховенството на правото. Това изобретение ще разреши заледяване, прекъсване и лишаване на средства при определяне на отклонения по общи критерии, следени годишно от Европейската комисия.
Колко даваме?
Според изчисленията на комисията всички ще би трябвало да работят повече, с цел да се доберат до парите. България, която в този момент заплаща към 430 млн. евро годишно в европейския бюджет, ще би трябвало да се подготви да усили доста вноската си. По данни на комисията, представени от в. „ Капитал “, през идващото десетилетие тя ще нарасне съвсем двойно – до към 680 млн. евро годишно. Към тях би трябвало да се прибавят и още над 160 млн. евро, които България събира в интерес на европейския бюджет от Данък добавена стойност, мита, санкции и други, известни още като „ лични доходи “ на бюджета на Европейски Съюз и други доплащания.
Според финансовото министерство увеличението на българската вноска не е мотив за паника, тъй като България, най-слабата стопанска система в Европейски Съюз, както и до момента, ще продължи да получава повече пари, в сравнение с да дава.
В отговор на въпрос на " Свободна Европа " от финансовото министерство обявиха, че вноските на всички страни ще бъдат увеличени, освен българската. Както и че „ макар предстоящото покачване на вноската на страната ни би трябвало да се подчертае, че в Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 година България остава чист бенефициент от европейския бюджет “.
Как харчим?
Усвояване на европейските средства за 2014-2020 година В синьо договорираните средства, в жълто - изплатените на получателите.
За 2014-2020 година България има разполагаем 11.7 милиарда евро, разпределени през седем стратегии, или по над 2 милиарда евро годишно. Тези пари обаче не са дадени, а зависят от способността на българската администрация – държавна и локална, да подписва контракти за осъществяване на планове по разнообразни национални политики.
Година преди приключването на опцията за подписване на такива контракти осъществяването сред стратегиите варира от 7% за рибарския фонд до 68% по стратегиите за младежка претовареност, като „ резервираните “ пари са към 8.8 милиарда евро по данни на Европейската комисия. За оставащите 12 месеца администрацията би трябвало да подпише контракти, на стойност към 3 милиарда евро, с цел да можем да оползотворим европейските средства напълно.
Усвоените средства от 2014 година насам са към 5.6 милиарда евро. Тук заплащания могат да се вършат до 2023 година, само че осъществяването е неравномерно, като стратегиите с по-малки планове се извършват доста по-добре от „ по-тежките “, свързани с инфраструктура, районно развиване и обществени политики. Именно за огромните планове България е по-силно подвластна от европейските фондове, които дават към 80 на 100 от обществените вложения в браншове като строителство, превоз, районно развиване.
Кой ще бъде обиден?
При смяна на разпоредбите за финансиране точно те ще бъдат най-силно наранени. Обявеният от Европейска комисия упорит курс към реализиране на енергийно неутрална стопанска система до 2050 година ще значи с изключение на към този момент озвученото от държавното управление затваряне на въглищните централи, че ще бъдат наранени и други промишлености като минната, химическата, строителната, производството на цимент, хартия, торове и други Тези производства или внезапно ще нарастнат поради потребността да бъдат екологично осъвременени, или ще се изнесат от България поради по-изгодни условия отвън Европейски Съюз..
Сериозни промени се чакат и в превоза, където европейското финансиране още веднъж ще бъде обвързано с чисти типове превоз и насърчаване на модални центрове, съчетаващи няколко типа превоз. Колкото и да е незаслужено по отношение на по-късно включилите се страни, страните платци имат към този момент построена пътна инфраструктура и вложението на общите средства в автомагистрали ще бъде лимитирано.
Какво готви Брюксел?
Срещу това Европейска комисия предлага да се създаде фонд за обективен преход , от който да се компенсират разноските, които най-замърсяващите стопански системи да черпят средства за рационализация. Този фонд ще дава главно банкови гаранции на обществени и частни вложители. Предвижда се той да възлезе на 100 милиарда евро за 2021-2027 година при оценка на Европейска комисия, че за реализиране на въглеродо-неутралната стопанска система ще са нужни вложения от 260 млрд.евро годишно. Така че парите във фонда ще бъдат насочвани единствено към мощно подвластни от въглищата райони и към такива, изпитващи стопански и обществени усложнения. Полша, една от страните (заедно с Чехия и Унгария), които се опълчват на проекта за зелена стопанска система, пресметна, че с цел да реализира въглероден неутралитет за 30 година, ще са ѝ нужни 550 милиарда евро. България не е оповестила какъв брой би ѝ коствал сходен преход и не е изразявала обществено мнение по отношение на зеления проект за Европа, въпреки да не се опълчи на постигането на въглеродна индиферентност до 2050 година, когато тя беше обсъждана през юни.
Европейска комисия обмисля въвеждането на няколко спомагателни такси , от които да добави пари за „ озеленяване “. Сред тях са облагане на нерециклираните пластмасови боклуци, вносът на артикули, създадени посредством замърсяващи производства като стомана и цимент, налог върху оборота на интернационалните цифрови компании, както и включването в търговията с въглеродни излъчвания на нови браншове като авиацията и корабоплаването.
Земеделските производители , които през последните 7 години бяха задължени да вкарват така наречен „ зелени ограничения “ като незасети синори, промяна на отглежданите култури и други, евентуално ще си отдъхнат от тях, защото те се оказаха неефективни съгласно оценките на комисията. Затова пък парите за развиване на селските региони е допустимо да бъдат понижени, от което ще пострадат известни до момента в България планове като развиване на къщи за посетители, екопътеки, обичайни занаяти и производства. Макар размерът на земеделските дотации за повърхност да бъде непокътнат, измежду страни донори като Германия и Холандия има настроения за понижаване на тавана от 300 000 евро на стопанство. Това би се усетило в България - една от страните с най-едри аграрни стопанства в Европейски Съюз.
Дебатът за идващите национални цели, които да бъдат финансирани по европейски стратегии у нас, към момента не е почнал. Прогнозите за късно приемане на европейската финансова рамка, която не се чака по-рано от края на 2020 година, обаче ще забавят разискването на европейските стратегии, които ще се финансират в България посредством средствата от Европейски Съюз. А това усилва рисковете от неспособност за гладко разходване на фондовете до 2027 година (с незначителни съкращения)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ