Животът в редица държави бавно се връща обратно към нормалното.

Животът в редица страни постепенно се връща назад към естественото. Но пътят до края на пандемията към момента не е извървян. Всичко зависи от няколко фактора, измежду които развиването на разновидностите и темпа на имунизации.

Вече близо година се разисква въпросът по кое време ще завърши пандемията. Доскоро отговорите бяха прекомерно нереални и неточни, само че в Германия това се трансформира. Водещи вирусолози започнаха да приказват, че ни чака " положително лято ". Все отново броят на инфектираните понижава, а на имунизираните стабилно нараства. Задава ли се най-накрая краят на рестрикциите?

В Съединени американски щати специалистите също са оптимистични. Водещият вирусолог Антъни Фаучи, който поучава и Белия дом, съобщи пред " Вашингтон Пост ": " Пандемията от COVID-19 ще завърши. Ако успеем да имунизираме към 70% от хората в Съединени американски щати до есента, ще излезем от стадия на епидемията и ще навлезем в стадия, в който ще можем да я направляваме ".

Но въпросът не е толкоз елементарен. Краят на пандемията зависи от голям брой фактори, някои от които мъчно се поддават на въздействие.

Учените в началото говореха, че 60 до 70% от хората би трябвало да са предпазени, с цел да настъпи така наречен стаден имунитет. Междувременно обаче се откри, че коронавирусът е по-силно инфектиран, в сравнение с се предполагаше. Затова преобладаващото научно мнение гласи, че е належащо близо 80% от хората да са имунизирани, с цел да настъпи краят на пандемията.

Освен това в това време се появиха редица разновидности на ковид – във Англия, Бразилия, Индия и Южна Африка, които основават спомагателна неустановеност. Учените допускат, че тези разновидности се популяризират най-малко с 30% по-бързо от първичния вид. Затова може да се окаже належащо близо 90% от хората да са имунизирани, с цел да има стаден имунитет.

Може да се окаже също така, че при някои от разновидностите имунизациите не работят задоволително ефикасно – такива подозрения съществуват във връзка с южноафриканския вид. Векторните ваксини, каквато е " АстраЗенека ", демонстрират успеваемост от едвам 10 до 57% против този вид. При някои от РНК-ваксините, да вземем за пример тази на " Пфайзер ", се виждат по-обнадеждаващи резултати.

Има и незадоволително изяснени въпроси – да вземем за пример до каква степен имунизациите пазят от по-нататъшно предаване на инфекциите. Резултатите от проучванията, извършени от производителите на ваксини демонстрират, че според от типа ваксина, инфекциите от имунизирани хора се предават от 67 до 94% по-рядко.

Друг фактор, който въздейства върху продължителността на пандемията, е процентът на имунизираните в обособените страни, който към момента много се разграничава. В някои случаи даже да са налични задоволително ваксини, има хора, които отхвърлят да се ваксинират. Към тях спадат и такива, за които СЗО към този момент не предлага ваксиниране – да вземем за пример бременни дами, деца или хора, които са склонни към алергични реакции.

В Съединени американски щати се вижда по какъв начин имунизационната акция последователно се забавя. От средата на април количествата употребявани ваксини понижават. Затова някои щати се пробват да стимулират хората с спомагателни тласъци и дарове. От март насам броят на имунизираните в Израел също нараства прекомерно постепенно. И в Германия регистрират, че може да се стигне до стагниране.

Според изследване на института " Роберт Кох ", готовността за имунизиране зависи и от това кой тип препарат е разполагаем. Скептицизмът по отношение на векторната ваксина на " АстраЗенека " да вземем за пример е доста по-висок, в сравнение с към препарата на " Пфайзер ".

Отскоро се заприказва и за това, че имунизацията вероятно ще би трябвало да се актуализира с така наречен бустерни дози след към 6 месеца, защото се допуска, че действието на в този момент позволените препарати е краткотрайно.