Невероятната история на Жилет - мултимилонерът, изобретил самобръсначките
Животът от време на време е подигравателен - един от най-големите изобретатели, който прави милиарди по настоящия курс още приживе, е в действителност уверен социалист-утопист. Кинг Камп Жилет - мъжът, който подари на мъже и дами самобръсначките със сменяемо ножче, има вяра, че светът би трябвало да се ръководи от една голяма корпорация и всеки да има дял от нея. И да получава от дивидентите.
Пише няколко книги по тази тематика, които в този момент са библиографски куриоз. Всеки обаче се сеща за изобретението му, когато застане пред огледалото заран. Първата година от производството си Жилет продава 51 самобръсначки и 163 ножчета. През втората продажбите скачат на 91 000 самобръсначки и 123 000 ножчета. А в края на Първата международна война те към този момент минават 10 милиона годишно.
Америка е велика, тъй като историята е цялостна с хора, които от едно откритие са ставали милионери. И вършат откритията си в гаражи и мазета по лична воля, гледайки личния си интерес. А не в лагери, под дулото на пушките, както вършат някои други. Ключът към огромното откритие е то да е елементарно за произвеждане, да се създава в големи бройки, да е на ниска цена и да не е дълговечно. Точно това е сменяемото ножче за бръснене. Преди Кинг Жилет да го патентова, бръсненето за мъжете е средновековно изтезание. Моделът на египетския бръснач, който се употребява от 5000 години, не е комфортен. Иска се огромно майсторство някой да успее да обръсне някои места от лицето си. Отделно бръсначът ежедневно се изтъпява и би трябвало да се точи на кожен каиш. Когато и той не оказва помощ, се върви на точилар. Затова мъжете, в случай че имат пари, вървят на бръснар. Според Никола Алваджиев при започване на 20-и век, когато изобретението на Кинг Жилет още не е стигнало дотук, пловдивските господа вървят на бръснар един или два пъти седмично. През останалото време се развяват из града с няколкодневни четини.
Кинг Жилет прави чудото си по този начин, че стоманеното ножче да е перпендикулярно на дръжката на самобръсначката. Така всеки самичък може да се бръсне, и то доста добре, на всички места - нещо, което не става с бръснач.
Другото знамение на американския триумф е това, че възрастта в никакъв случай няма значение. Кинг Жилет прави изобретението си на 40 години, до момента в който го пусне в произвеждане, минават 10, и през цялото това време той не престава да има вяра в триумфа си. “Бъдещето ни е обезпечено завинаги”, написа на жена си в тези години той.
Преди това работи повече от две десетилетия като търговски пасажер. Продава всичко - от капачки с винт за многократна приложимост, до четки за зъби и сапуни. Много е добър в продажбите си. В 1891 година се мести в Балтимор, където става другар на Уилям Пейнтър - щастливия откривател на капачките с винт. Изобретението на Пейнтър носи белезите на триумфа - то е на ниска цена, би трябвало да се създава в големи количества, елементарно се прави и не е дълговечно. “Една заран като потеглих да се бръсна и видях, че бръсначът няма да стане по-остър, даже да го трия през целия ден на каиша, взех решение, че би трябвало да направя нещо по въпроса. Идеята ме порази като гръм”, написа по-късно Жилет.
Веднага отишъл до железарията, където купил руло тънка стомана за 16 цента. От нея нарязал 500 ножчета за еднократна приложимост. Прави чертежите и на самата самобръсначка, която бързо патентова. Успехът му наподобява непосредствен, само че все пак минават 10 години, преди да стартира работа компанията “Жилет”.
Той няма инженерно обучение - не схваща нищо от типове стомана. Смята, че ножчето може да се направи от всеки тип. А това не е по този начин. Стоманата за ножчетата би трябвало да има специфична еластичност. Тя е реализирана едвам когато Уилям Никерсън се захваща да работи за Жилет. Самият откривател пръска за тези години 25 000 $ за доизкусуряване на продукта. Накрая, с цел да започва производството, събира 5000 $ от другари. Първата година е неуспех. Втората към този момент е замайващ триумф. И тъкмо тогава ориста се присмива на изобретателя - връща се модата на дългите бради. Първите, които стартират още веднъж да брадясват, са омразните на Америка европейски монарси. Английският крал Едуард и съветският император Николай Втори първи пускат бради. За да се бори с стилното течение, Жилет пробва да вкара модата на мустаците. В 1911 година предлага на някогашния президент Теодор Рузвелт да стане президент на компанията против шеметната заплата от 1 милион $. Рузвелт язвително отклонява офертата: “Как да стана президент на компания за самобръсначки, чийто началник е с мустаци!”.
Самобръсначките на изобретателя се продават с негова фотография в кутиите. Така физиономията му добива интернационална популярност. През годините, когато е съумял мултимилионер, пътува доста и във всяка кътче на света мъжете го познават. И на всички места те са учудени, че е действително съществуваща персона, а не маркетингов трик.
Източник: " Марица "
Пише няколко книги по тази тематика, които в този момент са библиографски куриоз. Всеки обаче се сеща за изобретението му, когато застане пред огледалото заран. Първата година от производството си Жилет продава 51 самобръсначки и 163 ножчета. През втората продажбите скачат на 91 000 самобръсначки и 123 000 ножчета. А в края на Първата международна война те към този момент минават 10 милиона годишно.
Америка е велика, тъй като историята е цялостна с хора, които от едно откритие са ставали милионери. И вършат откритията си в гаражи и мазета по лична воля, гледайки личния си интерес. А не в лагери, под дулото на пушките, както вършат някои други. Ключът към огромното откритие е то да е елементарно за произвеждане, да се създава в големи бройки, да е на ниска цена и да не е дълговечно. Точно това е сменяемото ножче за бръснене. Преди Кинг Жилет да го патентова, бръсненето за мъжете е средновековно изтезание. Моделът на египетския бръснач, който се употребява от 5000 години, не е комфортен. Иска се огромно майсторство някой да успее да обръсне някои места от лицето си. Отделно бръсначът ежедневно се изтъпява и би трябвало да се точи на кожен каиш. Когато и той не оказва помощ, се върви на точилар. Затова мъжете, в случай че имат пари, вървят на бръснар. Според Никола Алваджиев при започване на 20-и век, когато изобретението на Кинг Жилет още не е стигнало дотук, пловдивските господа вървят на бръснар един или два пъти седмично. През останалото време се развяват из града с няколкодневни четини.
Кинг Жилет прави чудото си по този начин, че стоманеното ножче да е перпендикулярно на дръжката на самобръсначката. Така всеки самичък може да се бръсне, и то доста добре, на всички места - нещо, което не става с бръснач.
Другото знамение на американския триумф е това, че възрастта в никакъв случай няма значение. Кинг Жилет прави изобретението си на 40 години, до момента в който го пусне в произвеждане, минават 10, и през цялото това време той не престава да има вяра в триумфа си. “Бъдещето ни е обезпечено завинаги”, написа на жена си в тези години той.
Преди това работи повече от две десетилетия като търговски пасажер. Продава всичко - от капачки с винт за многократна приложимост, до четки за зъби и сапуни. Много е добър в продажбите си. В 1891 година се мести в Балтимор, където става другар на Уилям Пейнтър - щастливия откривател на капачките с винт. Изобретението на Пейнтър носи белезите на триумфа - то е на ниска цена, би трябвало да се създава в големи количества, елементарно се прави и не е дълговечно. “Една заран като потеглих да се бръсна и видях, че бръсначът няма да стане по-остър, даже да го трия през целия ден на каиша, взех решение, че би трябвало да направя нещо по въпроса. Идеята ме порази като гръм”, написа по-късно Жилет.
Веднага отишъл до железарията, където купил руло тънка стомана за 16 цента. От нея нарязал 500 ножчета за еднократна приложимост. Прави чертежите и на самата самобръсначка, която бързо патентова. Успехът му наподобява непосредствен, само че все пак минават 10 години, преди да стартира работа компанията “Жилет”.
Той няма инженерно обучение - не схваща нищо от типове стомана. Смята, че ножчето може да се направи от всеки тип. А това не е по този начин. Стоманата за ножчетата би трябвало да има специфична еластичност. Тя е реализирана едвам когато Уилям Никерсън се захваща да работи за Жилет. Самият откривател пръска за тези години 25 000 $ за доизкусуряване на продукта. Накрая, с цел да започва производството, събира 5000 $ от другари. Първата година е неуспех. Втората към този момент е замайващ триумф. И тъкмо тогава ориста се присмива на изобретателя - връща се модата на дългите бради. Първите, които стартират още веднъж да брадясват, са омразните на Америка европейски монарси. Английският крал Едуард и съветският император Николай Втори първи пускат бради. За да се бори с стилното течение, Жилет пробва да вкара модата на мустаците. В 1911 година предлага на някогашния президент Теодор Рузвелт да стане президент на компанията против шеметната заплата от 1 милион $. Рузвелт язвително отклонява офертата: “Как да стана президент на компания за самобръсначки, чийто началник е с мустаци!”.
Самобръсначките на изобретателя се продават с негова фотография в кутиите. Така физиономията му добива интернационална популярност. През годините, когато е съумял мултимилионер, пътува доста и във всяка кътче на света мъжете го познават. И на всички места те са учудени, че е действително съществуваща персона, а не маркетингов трик.
Източник: " Марица "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ