Still Alice – и нека Оскарът да бъде за Джулиан Мур
Животът ни е изтъкан от мемоари. Мигове с обичания мъж, децата ни, фамилията и приятелите, обичаните места и далечните пътувания, танци и късни разходки, море и студени, зимни улици... най-хубавото, което притежаваме, постоянно е живо в спомените ни. Живеем, с цел да трупаме мемоари, споделя Алис. И не владеем изкуството да ги губим. А от време на време се случва по този начин, че губим всичко – спомените си, а посредством тях и това, което сме ние самите.
Алис е прелестна и щастлива жена на 50 години. Тя е професор по филология в Колумбийския университет, брачният партньор й е доктор и я обожава, имат три пораснали и съумели деца, животът им наподобява безукорен. Един ден Алис не помни някаква дума. На другия ден – друга. Улиците ненадейно й се костват непознати, имената на хората й се изплъзват. Ненавреме, неуместно рано и като жестока смешка на ориста Алис е диагностицирана с рядка форма на алцхаймер и следва скоро и необратимо да загуби себе си. До нея ще останат с любов, самообладание и горест мъжът, който я обича и децата й.
Джулиан Мур е безусловно прелестна в ролята на Алис! Много пъти съм си мечтала тази моя обичана във всяко отношение актриса и жена да получи Оскар; този път възможностите й са в действителност огромни – за ролята си на Алис тя към този момент получи всички актьорски оценки, раздадени досега. Тя е в центъра на този филм освен смислово, само че и образно – до момента в който светът към нея и лицата на околните й се замъгляват или потъват в сенките, камерата се вглежда напълно от близко в очите на Алис, които последователно угасват, както в мозъка й угасват нейните мемоари. Това е историята на болните от алцхаймер по книга, написана от известна специалистка по тематиката (със славянското име Лиза Генова). Но това е и филм за здравите. За тези, които схващат и които също страдат ден след ден, и непрекъснато се борят да запазят непроменени спомените и обичта си към обичания човек, който все по-рядко ги разпознава. В този смисъл Алек Болдуин като брачна половинка на Алис също е удивително добър.
Много човешки, хубав и логичен филм, изработен премерено и без непотребна прочувственост. Един от най-хубавите женски филми на годината.
Алис е прелестна и щастлива жена на 50 години. Тя е професор по филология в Колумбийския университет, брачният партньор й е доктор и я обожава, имат три пораснали и съумели деца, животът им наподобява безукорен. Един ден Алис не помни някаква дума. На другия ден – друга. Улиците ненадейно й се костват непознати, имената на хората й се изплъзват. Ненавреме, неуместно рано и като жестока смешка на ориста Алис е диагностицирана с рядка форма на алцхаймер и следва скоро и необратимо да загуби себе си. До нея ще останат с любов, самообладание и горест мъжът, който я обича и децата й.
Джулиан Мур е безусловно прелестна в ролята на Алис! Много пъти съм си мечтала тази моя обичана във всяко отношение актриса и жена да получи Оскар; този път възможностите й са в действителност огромни – за ролята си на Алис тя към този момент получи всички актьорски оценки, раздадени досега. Тя е в центъра на този филм освен смислово, само че и образно – до момента в който светът към нея и лицата на околните й се замъгляват или потъват в сенките, камерата се вглежда напълно от близко в очите на Алис, които последователно угасват, както в мозъка й угасват нейните мемоари. Това е историята на болните от алцхаймер по книга, написана от известна специалистка по тематиката (със славянското име Лиза Генова). Но това е и филм за здравите. За тези, които схващат и които също страдат ден след ден, и непрекъснато се борят да запазят непроменени спомените и обичта си към обичания човек, който все по-рядко ги разпознава. В този смисъл Алек Болдуин като брачна половинка на Алис също е удивително добър.
Много човешки, хубав и логичен филм, изработен премерено и без непотребна прочувственост. Един от най-хубавите женски филми на годината.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ