Живот като Тиквичка
" Животът ми като Тиквичка " е най-популярната творба на френския публицист Жил Парис и към този момент е разполагаем и на българския хартиен пазар.
Прилича на безжизнена парцалена кукла с необятно отворени очи. Спомням си престъпните филми, в които доста дами биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си споделям: " Това е то, убих мама. "
Така стартира приключението на Икар, с прякор Тиквичка, деветгодишно момченце, което по случайност прострелва майка си алкохоличка. Колкото и парадоксално да звучи, тази покруса му се отразява ненапълно благотворно.
Момчето е заведено в приемен дом, където учи със затрогващата доверчивост на детския си взор един нов свят, който не го плаши. Света на Симон, който знае всичко, на Ахмед, който хленчи за щяло и нещяло, на Беатрис, чийто пръст не излиза от носа й, на Жужуб, който компенсира отсъствието на майка си, като се тъпче със сладкиши, на Камий... в която се влюбва.
" Животът ми като Тиквичка " е роман и комичен, и разтърсващ за нелеката орис на децата в едно хипотетично високо развито обществено общество, роман, завършващ с (не)очаквано благополучен край.
Жил Парис (р. 1951 г.) работи поредно като публицист, профилиран в киното и музиката, като пресаташе в разнообразни издателства и като началник на лична пиар организация. Автор e на романите " Татко и мама са мъртви ", " Животът ми като Тиквичка ", " В страната на кенгурата " (удостоен с 4 награди) и " Лятото на светулките ".
" Животът ми като Тиквичка ", която от издаването си през 2001 година не стопира да бъде преиздавана (още с излизането й се продават 150 000 екземпляра, а правата са закупени в 14 страни), понастоящем се учи във френските прогимназии паралелно с книгите с детски облици на Ален-Фурние, Жул Ренар, Мопасан и Юго.
По книгата е сниман телевизионният анимационен филм " По-добре е да си по-голям " с режисьор Люк Баро, а пълнометражната анимация " Животът ми като Тиквичка " с режисьор Клод Барас е финалист за премията за кино ЛУКС на Европейския парламент 2016.
Прилича на безжизнена парцалена кукла с необятно отворени очи. Спомням си престъпните филми, в които доста дами биват убити и лежат като безжизнени парцалени кукли, и си споделям: " Това е то, убих мама. "
Така стартира приключението на Икар, с прякор Тиквичка, деветгодишно момченце, което по случайност прострелва майка си алкохоличка. Колкото и парадоксално да звучи, тази покруса му се отразява ненапълно благотворно.
Момчето е заведено в приемен дом, където учи със затрогващата доверчивост на детския си взор един нов свят, който не го плаши. Света на Симон, който знае всичко, на Ахмед, който хленчи за щяло и нещяло, на Беатрис, чийто пръст не излиза от носа й, на Жужуб, който компенсира отсъствието на майка си, като се тъпче със сладкиши, на Камий... в която се влюбва.
" Животът ми като Тиквичка " е роман и комичен, и разтърсващ за нелеката орис на децата в едно хипотетично високо развито обществено общество, роман, завършващ с (не)очаквано благополучен край.
Жил Парис (р. 1951 г.) работи поредно като публицист, профилиран в киното и музиката, като пресаташе в разнообразни издателства и като началник на лична пиар организация. Автор e на романите " Татко и мама са мъртви ", " Животът ми като Тиквичка ", " В страната на кенгурата " (удостоен с 4 награди) и " Лятото на светулките ".
" Животът ми като Тиквичка ", която от издаването си през 2001 година не стопира да бъде преиздавана (още с излизането й се продават 150 000 екземпляра, а правата са закупени в 14 страни), понастоящем се учи във френските прогимназии паралелно с книгите с детски облици на Ален-Фурние, Жул Ренар, Мопасан и Юго.
По книгата е сниман телевизионният анимационен филм " По-добре е да си по-голям " с режисьор Люк Баро, а пълнометражната анимация " Животът ми като Тиквичка " с режисьор Клод Барас е финалист за премията за кино ЛУКС на Европейския парламент 2016.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ