Той е забравил чантата с ценни вещи на стол в

Той е не запомнил чантата с скъпи движимости на стол в хотелското кафене, само че положителни хора от личния състав са я прибрали и му я предали

Турнето на музиканта и общественик Венци Мицов, който приключи в Поморие, за малко да завърши с противен за него край. Той ще запомни дълго престоя си тук, в района, само че не с неприятно, а с положително, тъй като самичък се уверил, че бургазлии са хора с огромни сърца. Венци Мицов отседнал в бургаски хотел, само че на потегляне към Поморие в кафето е не запомнил чанта с скъпи движимости. Усетил неналичието й чак вечерта, само че с наслада е открил, че не е изчезнала, а прибрана от личния състав. 

Вижте цялата история, която споделя той във фейсбук профила си:

Турнето, в което имах достойнството да изсвирвам, свърши нощес с концерт в Поморие.
Но... не било писано да свърши без да преживея нещо неприятно, само че с добър край.
Някъде към 16.00 часа избавям хотелската си стая в Hotel Avenue Burgas. Оставям долу раницата си, вземам другата дребна раничка, в която стои таблета, документи, пари, персонална карта, шофьорска брошура. По някаква причина откакто се качвам на колата и настанявам сътрудниците, с които пътувам, изоставям другата раница на стол пред хотела - стол от кафенето начело.
И по-късно запалихме към Поморие. Там, някъде към 20.00 часа внезапно се сетих, че не помня да съм качил раницата в колата.
Да отворя скоба - във въпросната раница се намира преносимият компютър ми (не, нямам голи фотоси на него, не се плашете), само че...Лаптопът едно е на погашение и още не съм го доизплатил.
Второ - по - неприятното - там имам много неща, които ги нямам на компютъра - да вземем за пример един цялостен план с 16 части, който ще се свири безусловно след няколко дни - на 23 май.
Та...Усещайки по какъв начин ще прекарам няколко безсъни нощи, с цел да възстановя всичко по памет (16 пиеси за камерен състав - симфоничен) открих телефон на Хотел Авеню.
Звъня аз...И крещя - по този начин и по този начин, да сте намирали една раничка.
А хората викат - " О, да, прибрахме я и напряко минете да си я вземете ".

Камък ми падна от не знам къде. Как беше - " Камъните падат от  небето " - българската версия на " Търкалящите се камъни не хващат мъх "...
Трябваше да закарам сътрудника Хорхе - тромбонист от братско Испание - до жп Гарата в Бургас и откакто го хвърлих, отидох до хотела.
Толкова бях блокирал от всички содомии в последните дни, че даже не се сетих с тъпата си кратуна да им взема нещо на хората - кутия хубави бонбони, бутилка уиски, не знам и аз какво тъкмо.
Те ми дадоха раницата и индивидът от защитата ми описа, че е имало и по-драстичен случай - забравени скъпи животоспасяващи медикаменти.
" Винаги гледаме и прибираме всичко, тъй като от време на време е съдбовно за този, който го е не запомнил " - ми сподели охранителя,

Прибрах всичко и поех към София.

Изводи:
1. Стар съм, мамка му. Вече започнах да не помня.
2. Никога, дублирам, в никакъв случай не правете като мен - да сте на 52 и да предприемате смъртоносни задължения да сте на 2 места, намиращи се на 500 километра едно от друго в границите на няколко поредни дни... За една седмица навъртях към 3500 километра, хора...
3. Извод три - най-важният - към момента има хора! И тук няма по какъв начин да не кажа, че този хотел, намиращ се в самото начало на Бургас, тъкмо до Метро, има положителни чиновници! Мога единствено да им благодаря смирено и да им кажа, че плана, който избавиха, е годишнина на една детска градина! И че те избавиха не мен, майната ми, аз съм човек с извънредно противоречива известност и повече хора ме ненавиждат, в сравнение с харесват. Но екипът на хотела избави насладата на децата, които ще честват дружно със симфоничен оркестър!!!