В Русия децата на Гулаг се борят да се завърнат у дома след заточение
Живееща в дървена хижа на 300 км от Москва, Елизавета Михайлова се усеща блокирана в същото наложително заточение, наложено на фамилията й по времето на сталинската " Голяма чистка " (наричана още " Големия гнет " ), когато нейният татко е изпратен в затворнически лагер от системата на Гулаг.
Седемдесет и две годишната жена е част от намаляваща група от към 1500 пенсионери, по този начин наречените Деца на Гулаг , на които след разпадането на Съветския съюз през 1991 година страната е дала обещание жилища в родните градове на фамилиите им, само че 30 години по-късно те не са получили нищо.
Михайлова е родена в заточение в Молдовската ССР, откакто татко й е пропъден от Москва като " зложелател на народа ". Заради рестриктивните мерки върху свободата на придвижването в някогашния Съветски съюз е принудена да остане там, само че след това съумява да се върне в Русия, откакто продава фамилното жилище.
Това е задоволително, с цел да си купи къщурка покрай железопътна линия на пет часа път от Москва, където живее дружно със своите две пораснали дъщери с месечна пенсия от 220 $ . Горят дърва, с цел да се отопляват през зимата, обсегът на мобилните телефони е слаб, няма и топла вода.
По-голямата й сестра, Ленина, живяла там до момента в който умряла през 2019 година, по време на дългата им битка да се върнат в Москва.
" Толкова скърбя, че тя не доживя да го види (завръщането в съветската столица). Наистина скърбя. Може би просто на здравето й не му понесоха сегашните условия, при които живеем ", споделя Михайлова, която за пръв път видяла татко си на осемгодишна възраст, когато той се върнал след втори престой в лагерите.
Докато през годините броят им понижава, идеята на децата на Гулаг неведнъж наподобява изгубена, до края на 2019 година, когато Михайлова и още две възрастни дами печелят обжалване пред Конституционния съд на Русия.
Той постановява, че те имат право на жилище в Москва, отхвърляйки спънките пред молбите им и подрежда на страната да форсира напредването на техните и на всички останали сходни молби.
Искът на Михайлова е почетен преди този момент и в московски съд, който постановява, че единствено нейният татко е бил категорично изселен от Москва и че нейната майка е могла да остане там да живее сама и да роди Евгения в негово неявяване.
Съдбата на нейния иск и на тези на доста други остава неразбираема.
В онлайн петиции с подписите на 80 000 руснаци и над 100 публични фигури се упорства страната да се намеси.
Според критици направен от държавното управление законопроект за осъществяване на решението на Конституционния съд не отстранява бюрократичните пречки, които могат да създадат по този начин, че кандидатстващите за дом по тази линия да се наложи да чакат още 30 години за жилищно настаняване.
Неправителствени организации и депутати приготвиха различен законопроект, който съгласно тях ще форсира напредването на молбите. Този месец законодателите в Народното събрание ще обсъдят двата законопроекта и ще изберат сред тях.
Михайлова съобщи, че ще следи деликатно този развой. " Не сме там, където желаеме да бъдем и където би трябвало да бъдем . Това е изгнание. "
Седемдесет и две годишната жена е част от намаляваща група от към 1500 пенсионери, по този начин наречените Деца на Гулаг , на които след разпадането на Съветския съюз през 1991 година страната е дала обещание жилища в родните градове на фамилиите им, само че 30 години по-късно те не са получили нищо.
Михайлова е родена в заточение в Молдовската ССР, откакто татко й е пропъден от Москва като " зложелател на народа ". Заради рестриктивните мерки върху свободата на придвижването в някогашния Съветски съюз е принудена да остане там, само че след това съумява да се върне в Русия, откакто продава фамилното жилище.
Това е задоволително, с цел да си купи къщурка покрай железопътна линия на пет часа път от Москва, където живее дружно със своите две пораснали дъщери с месечна пенсия от 220 $ . Горят дърва, с цел да се отопляват през зимата, обсегът на мобилните телефони е слаб, няма и топла вода.
По-голямата й сестра, Ленина, живяла там до момента в който умряла през 2019 година, по време на дългата им битка да се върнат в Москва.
" Толкова скърбя, че тя не доживя да го види (завръщането в съветската столица). Наистина скърбя. Може би просто на здравето й не му понесоха сегашните условия, при които живеем ", споделя Михайлова, която за пръв път видяла татко си на осемгодишна възраст, когато той се върнал след втори престой в лагерите.
Докато през годините броят им понижава, идеята на децата на Гулаг неведнъж наподобява изгубена, до края на 2019 година, когато Михайлова и още две възрастни дами печелят обжалване пред Конституционния съд на Русия.
Той постановява, че те имат право на жилище в Москва, отхвърляйки спънките пред молбите им и подрежда на страната да форсира напредването на техните и на всички останали сходни молби.
Искът на Михайлова е почетен преди този момент и в московски съд, който постановява, че единствено нейният татко е бил категорично изселен от Москва и че нейната майка е могла да остане там да живее сама и да роди Евгения в негово неявяване.
Съдбата на нейния иск и на тези на доста други остава неразбираема.
В онлайн петиции с подписите на 80 000 руснаци и над 100 публични фигури се упорства страната да се намеси.
Според критици направен от държавното управление законопроект за осъществяване на решението на Конституционния съд не отстранява бюрократичните пречки, които могат да създадат по този начин, че кандидатстващите за дом по тази линия да се наложи да чакат още 30 години за жилищно настаняване.
Неправителствени организации и депутати приготвиха различен законопроект, който съгласно тях ще форсира напредването на молбите. Този месец законодателите в Народното събрание ще обсъдят двата законопроекта и ще изберат сред тях.
Михайлова съобщи, че ще следи деликатно този развой. " Не сме там, където желаеме да бъдем и където би трябвало да бъдем . Това е изгнание. "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ