Съзнанието е навсякъде
Живеем ли в една голяма симулация? Дали съзнанието не е нищо повече от невронни връзки в мозъка? Или пък е настрана създание, което се намира във всяка една парченце материя във Вселената?
От материализъм към панпсихизъм
Философията от дълго време се пробва да даде формулировка на съзнанието. Според материалистичния взор върху света съзнанието може да бъде обяснено посредством сигналите, които се предават сред невроните в мозъка, до момента в който от позиция на дуализма „ ум-тяло “ душата или съзнанието са разнообразни и евентуално по-стари от тялото.
От позиция на панпсихизма всяка парченце от материята във Вселената има един тип прото-съзнание. Когато се слеят по избрани способи, тези прото-съзнания се трансформират във вътрешно чувство за битие. А съгласно някои източни философи съзнанието е единственото действително нещо във Вселената.
Невролозите и множеството философи са застанали твърдо на страната на материализма. Но все по-голям брой учени считат, че материализмът не може да изясни чувството за „ Аз “, което е основа на съзнанието.
Един от тези учени е Кристоф Кох (Christof Koch), който завежда института за мозъчни проучвания Алън в Сиатъл. Той разказва новоформулирана доктрина за интегрирана информация. Според тази концепция, съзнанието се намира във към момента неоткрито пространство във Вселената.
Теорията за интегрирана информация мери съзнанието посредством единица, наречена Фи (phi), която в резюме отразява количеството власт, което обещано схващане има върху себе си или избран предмет.
„ Ако една система има непрекъсната власт върху себе си, сходно на мозъка, то тя би трябвало да изпитва нещо. Ако имате много власт върху себе си, то би трябвало да изпитвате самоусещане “, изяснява Кох.
- Мозъкът не основава съзнанието
Новата доктрина допуска коренно отдалечаване сред разсъдък и схващане, прибавя Кох. Изкуствен разсъдък, който към този момент може би е задоволително образован, с цел да побеждава хора в измислени от нас игри, не има схващане, тъй като не осъзнава себе си и не взима независими решения.
Ако Кох и сътрудниците му са прави, че прецизният материализъм не е кадърен да изясни съзнанието, то бихме могли да узнаем до каква степен съзнателни могат да станат компютрите – суперкомпютър, който е кадърен да пресъздаде всички невронни връзки в човешкия мозък, може да симулира човешко държание, само че не би бил умишлен.
„ Можете да симулирате масата на черната дупка в центъра на нашата вселена, само че пространство-времето няма да се изкриви към самия компютър “, прибавя Кох. „ Суперкомпютърът ще е кадърен да симулира резултата на съзнанието, само че няма да бъде умишлен. “
- Съзнанието трансформира ДНК
За да се сътвори същински умишлен изкуствен интелект, учените би трябвало да разработят технологии, които да работят независимо, нещо като невроморфни компютри, прибавя Кох. Такива компютри ще работят без никакъв програмен код, а вместо това ще усещат и реагират на околната среда посредством промени във личното им физическо положение.
Ако човешката раса въпреки всичко успее някак да сътвори свръхинтелигентен изкуствен интелект, по какъв начин ще сме сигурни, че технологията е задоволително зряла, че да не погуби цялото човечество?
Дейвид Брин (David Brin), който е компютърен експерт и създател на научна фантастика, счита, че хората би трябвало да погледната самите себе си, с цел да стане ясно по какъв начин изкуствения разсъдък ще работи в интерес на човечеството, а не противоположното. Например еволюцията ни е дарила с дълъг живот, с цел да можем да отглеждаме децата по време на тяхното извънредно дълго за природата детство.
- 17-годишен опит потвърди, че има световно схващане
Така че най-безопасният метод да отгледаме нашите компютърни „ деца “ е да създадем прото-съзнание и да го сложим в безпомощно тяло. След това ще му позволим да осъзнае света благодарение на нашите насоки, прибавя Брин.
Live Science
