Как старообредец от XVII век оказва влияние на цялата руска литература
„ Житието на протойерей Авакум “ надали е най-известното произведение на съветската литература.
Тази неповторима автобиография обаче провокира възхищението на Толстой, Достоевски и други класици.
Годината е 1654-а. В Рус бушува чумна зараза, а също така настава и цялостно слънчево затъмнение. Праведният духовник Авакум възприема това като божий яд поради църковната промяна на патриарх Никон-отстъпника. Авакум проповядва срещу промените и става един от водачите на „ разкола на църквата “ и старообредството. Хвърлят го в пандиза, откъдето той стартира своя разказ…
Кой е бил Авакум?
Протойерей Авакум, Поволжка школа, края на XVII – началото XVIII в.Държавен исторически музей, Москва, Русия
Бъдещият книжовник Авакум Петров е роден в село в Нижегородска област в семейство на духовник. В житието си той споделя, че на 21 години става помощник-свещеник (дякон), а когато е на 31 години „ към този момент се е издигнал “ до протойерей, прекомерно висок ранг в духовенството. Дори цар Алексей Михайлович го е познавал и уважавал.
Авакум интензивно се бори против несправедливостта и пази хората, които са имали потребност от това, заради което постоянно изпада в спорове, тъй като се случва да пресече пътя на авторитетни хора. Ту отхвърля да благослови сина на благороден болярин, ту избавя госпожица сираче от похищенията на локалния „ шеф “. Авакум е руган, обичай, а един път даже атакуван къщата му.
Той бяга от преследвачите си в Москва, където преди малко е почнала църковната промяна. Патриарх Никон внася редица промени в канона, в това число предписва на православните да се кръстят не с два пръста, а с три. Авакум възприема това като същинска неволя и с смут следи по какъв начин Никон принудително насажда новите правила и грубо санкционира хората, които не им се подчиняват. Хвърлят неподчинилите се в пандиза, а на някои изключително предани монаси им отрязват пръсти и езика.
„ Болярката Морозова “, Василий СуриковТретяковска изложба
За отвод да се кръсти с три пръста и за проповядване срещу промените самият Авакум е изпратен на изгнание в Сибир за няколко години. По-късно му позволяват да се върне в Москва с вярата, че той ще одобри промените. Самият цар персонално го уговаря да направи това, само че Авакум е неотстъпчив. Тогава подвигат ръце от него и го пращат в пандиза, откъдето той стартира своя роман.
От тъмницата Авакум продължава да проповядва, а за това той и неговите сподвижници са осъдени на гибел: през 1682 година ги .
Житие на светец, написано от самия него
Авакум в Сибир, 1898 г.Държавен музей на историята на религията, Санкт Петербург
От жанра „ житие “ всъщност стартира цялата древноруска литература. Описанието на живота на светец се е правело след гибелта му от монаси летописци съгласно строго избрани догми на църквата. Те са описвали какъв брой праведно е живял светецът и какви чудеса е направил. Житието на Авакум се отличава минимум с това, че то е написано още до момента в който той е жив, а пък и от самия него. Освен това текстът е пъстър от съответни имена, местонахождения и детайлности. Между другото, Авакум също загатва и за чудесата – в края той изброява случаи, при които е изцелявал хора и е спасявал от демони.
Новаторството на Авакум е и в това, че той написа доста за своите усеща, греховни мисли, душевни терзания и подозрения. Разказва да вземем за пример по какъв начин при него пристигнала госпожица и почнала да се разкайва поради разврат, а в самия него се разпалил развратен огън („ самият аз се разболях, от вътрешната страна ме опари развратен огън “). Разбира се той го преборил. Подобни душевни терзания ще опише доста по-късно Лев Толстой в своите дневници, а също и в проза – в „ Кройцеровата соната “.
Освен това „ Житието “ на Авакум е и журналистика. Протойерейът показва своето мнение по най-различни въпроси на вярата и живота, води дискусия с други свещеници, привежда причини против Никон в отбрана на „ остарялата “ религия.
Първият грубиянин в съветската литература
Репродукция на икона на светия страдалец и изповедник Протопоп Авакум. Покровски съжор в Рогожското старообрядческо гробищеВладимир Вдовин/Sputnik
В началото на XX в. в своята „ История на съветската литература “ Дмитрий Святополк-Мирски написа, че Авакум не просто е в първата редица на съветските писатели, само че че от този момент никой не го е надминал в „ умелото притежание на всички изразителни средства на всекидневния език за най-ярките литературни резултати “.
Приема се, че съветският книжовен език, който използваме в речта и писмеността и до момента, е основан от Александър Пушкин. Преди него в литературата се е употребявал „ високият жанр “, думи и изречения, които в устната тирада не е можело да бъдат срещнати. Само че Авакум пръв вкарва разговорния език в писмеността.
Протойерейрът стартира своя роман с извинения пред читателите за това, че има намерение да се показва оптимално просто: „ Обичам своя съветски натурален език, не съм привикнал с философии речта да декорирам “. Той прибягва до груба тирада даже при разсъждения за вярата и с упоменаванията на Христа. Ето един образец: Авакум споделя за вманиачен надзорник, който пристигнал при него в пандиза: „ Подстригах го и го измих, и облеклата му смених – имаше доста въшки. Живяхме двамината затворени, а третият с нас – Христос и пречистата богородица “, – и незабавно по-късно споделя, че надзирателят се облекчава по огромна потребност под себе си.
Протойерейът обаче бива и величествен, изключително когато разсъждава за хората, потърпевши в името на вярата. А когато разказва човешките несгоди, да вземем за пример глада и тежкия труд на изгнаниците, той е мощно лиричен: „ Реката е плитка, саловете са тежки, приставите са немилостиви, пръчките са огромни, бичовете са възлести, камшиците са остри, мъченията са жестоки – огън и нравствен шок, хората са гладни “.
Първият съветски писател
„ Изгарянето на протойерей Авакум “, Пьотър Мясоедов, 1897 г.Държавен музей на историята на религията, Санкт Петербург
„ Житието “ е неразрешена литература и се популяризира единствено измежду старообредците. За първи път в печата то се появява едвам пред 1861 година. Невероятно, само че по това време Достоевски написа своите „ Записки от мъртвия дом “.
Мнозина възприемат Авакум като профан и грубиянин, само че всички са във екстаз от езика. „ Ето я живата московска тирада! “, написа Иван Тургенев. Лев Толстой чете всички парченца от „ Житието “ на фамилията си, хвали и назовава разколника Авакум „ великолепен стилист “. Високо го прави оценка и Фьодор Достоевски. В „ Дневник на писателя “ той написа, че неговият език „ несъмнено е доста друг, богат, всеобхватен и всеобемащ “ и че да се преведе сказанието на Авакум на непознат език е невероятно – „ би се получила галиматия “.
Рисунка на протойерей АвакумИРЛИ (Институт за съветска литература на РАН)
„ Житието “ е превеждано няколко пъти даже на британски. Най-новият превод на Кенет Бростръм, излезе през лятото на 2021 година в поредицата „ Руска библиотека “ . Издателството решило, че това е едно от най-важните творби на съветската литература, тъй като „ разговорният съветски език и жанр са послужили за пример на такива писатели, като Толстой, Достоевски и Горки “. Горки, чиито герои като че ли са слезли от страниците на житието на Авакум, даже дефинира разколника надали не като първия съветски бунтовник: „ Езикът, а също и стилът на писмата на протойерейя Авакум и „ Житието “ му са непостижим пример на пламенната и буйна тирада на войник “.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Тази неповторима автобиография обаче провокира възхищението на Толстой, Достоевски и други класици.
Годината е 1654-а. В Рус бушува чумна зараза, а също така настава и цялостно слънчево затъмнение. Праведният духовник Авакум възприема това като божий яд поради църковната промяна на патриарх Никон-отстъпника. Авакум проповядва срещу промените и става един от водачите на „ разкола на църквата “ и старообредството. Хвърлят го в пандиза, откъдето той стартира своя разказ…
Кой е бил Авакум?
Протойерей Авакум, Поволжка школа, края на XVII – началото XVIII в.Държавен исторически музей, Москва, Русия
Бъдещият книжовник Авакум Петров е роден в село в Нижегородска област в семейство на духовник. В житието си той споделя, че на 21 години става помощник-свещеник (дякон), а когато е на 31 години „ към този момент се е издигнал “ до протойерей, прекомерно висок ранг в духовенството. Дори цар Алексей Михайлович го е познавал и уважавал.
Авакум интензивно се бори против несправедливостта и пази хората, които са имали потребност от това, заради което постоянно изпада в спорове, тъй като се случва да пресече пътя на авторитетни хора. Ту отхвърля да благослови сина на благороден болярин, ту избавя госпожица сираче от похищенията на локалния „ шеф “. Авакум е руган, обичай, а един път даже атакуван къщата му.
Той бяга от преследвачите си в Москва, където преди малко е почнала църковната промяна. Патриарх Никон внася редица промени в канона, в това число предписва на православните да се кръстят не с два пръста, а с три. Авакум възприема това като същинска неволя и с смут следи по какъв начин Никон принудително насажда новите правила и грубо санкционира хората, които не им се подчиняват. Хвърлят неподчинилите се в пандиза, а на някои изключително предани монаси им отрязват пръсти и езика.
„ Болярката Морозова “, Василий СуриковТретяковска изложба
За отвод да се кръсти с три пръста и за проповядване срещу промените самият Авакум е изпратен на изгнание в Сибир за няколко години. По-късно му позволяват да се върне в Москва с вярата, че той ще одобри промените. Самият цар персонално го уговаря да направи това, само че Авакум е неотстъпчив. Тогава подвигат ръце от него и го пращат в пандиза, откъдето той стартира своя роман.
От тъмницата Авакум продължава да проповядва, а за това той и неговите сподвижници са осъдени на гибел: през 1682 година ги .
Житие на светец, написано от самия него
Авакум в Сибир, 1898 г.Държавен музей на историята на религията, Санкт Петербург
От жанра „ житие “ всъщност стартира цялата древноруска литература. Описанието на живота на светец се е правело след гибелта му от монаси летописци съгласно строго избрани догми на църквата. Те са описвали какъв брой праведно е живял светецът и какви чудеса е направил. Житието на Авакум се отличава минимум с това, че то е написано още до момента в който той е жив, а пък и от самия него. Освен това текстът е пъстър от съответни имена, местонахождения и детайлности. Между другото, Авакум също загатва и за чудесата – в края той изброява случаи, при които е изцелявал хора и е спасявал от демони.
Новаторството на Авакум е и в това, че той написа доста за своите усеща, греховни мисли, душевни терзания и подозрения. Разказва да вземем за пример по какъв начин при него пристигнала госпожица и почнала да се разкайва поради разврат, а в самия него се разпалил развратен огън („ самият аз се разболях, от вътрешната страна ме опари развратен огън “). Разбира се той го преборил. Подобни душевни терзания ще опише доста по-късно Лев Толстой в своите дневници, а също и в проза – в „ Кройцеровата соната “.
Освен това „ Житието “ на Авакум е и журналистика. Протойерейът показва своето мнение по най-различни въпроси на вярата и живота, води дискусия с други свещеници, привежда причини против Никон в отбрана на „ остарялата “ религия.
Първият грубиянин в съветската литература
Репродукция на икона на светия страдалец и изповедник Протопоп Авакум. Покровски съжор в Рогожското старообрядческо гробищеВладимир Вдовин/Sputnik
В началото на XX в. в своята „ История на съветската литература “ Дмитрий Святополк-Мирски написа, че Авакум не просто е в първата редица на съветските писатели, само че че от този момент никой не го е надминал в „ умелото притежание на всички изразителни средства на всекидневния език за най-ярките литературни резултати “.
Приема се, че съветският книжовен език, който използваме в речта и писмеността и до момента, е основан от Александър Пушкин. Преди него в литературата се е употребявал „ високият жанр “, думи и изречения, които в устната тирада не е можело да бъдат срещнати. Само че Авакум пръв вкарва разговорния език в писмеността.
Протойерейрът стартира своя роман с извинения пред читателите за това, че има намерение да се показва оптимално просто: „ Обичам своя съветски натурален език, не съм привикнал с философии речта да декорирам “. Той прибягва до груба тирада даже при разсъждения за вярата и с упоменаванията на Христа. Ето един образец: Авакум споделя за вманиачен надзорник, който пристигнал при него в пандиза: „ Подстригах го и го измих, и облеклата му смених – имаше доста въшки. Живяхме двамината затворени, а третият с нас – Христос и пречистата богородица “, – и незабавно по-късно споделя, че надзирателят се облекчава по огромна потребност под себе си.
Протойерейът обаче бива и величествен, изключително когато разсъждава за хората, потърпевши в името на вярата. А когато разказва човешките несгоди, да вземем за пример глада и тежкия труд на изгнаниците, той е мощно лиричен: „ Реката е плитка, саловете са тежки, приставите са немилостиви, пръчките са огромни, бичовете са възлести, камшиците са остри, мъченията са жестоки – огън и нравствен шок, хората са гладни “.
Първият съветски писател
„ Изгарянето на протойерей Авакум “, Пьотър Мясоедов, 1897 г.Държавен музей на историята на религията, Санкт Петербург
„ Житието “ е неразрешена литература и се популяризира единствено измежду старообредците. За първи път в печата то се появява едвам пред 1861 година. Невероятно, само че по това време Достоевски написа своите „ Записки от мъртвия дом “.
Мнозина възприемат Авакум като профан и грубиянин, само че всички са във екстаз от езика. „ Ето я живата московска тирада! “, написа Иван Тургенев. Лев Толстой чете всички парченца от „ Житието “ на фамилията си, хвали и назовава разколника Авакум „ великолепен стилист “. Високо го прави оценка и Фьодор Достоевски. В „ Дневник на писателя “ той написа, че неговият език „ несъмнено е доста друг, богат, всеобхватен и всеобемащ “ и че да се преведе сказанието на Авакум на непознат език е невероятно – „ би се получила галиматия “.
Рисунка на протойерей АвакумИРЛИ (Институт за съветска литература на РАН)
„ Житието “ е превеждано няколко пъти даже на британски. Най-новият превод на Кенет Бростръм, излезе през лятото на 2021 година в поредицата „ Руска библиотека “ . Издателството решило, че това е едно от най-важните творби на съветската литература, тъй като „ разговорният съветски език и жанр са послужили за пример на такива писатели, като Толстой, Достоевски и Горки “. Горки, чиито герои като че ли са слезли от страниците на житието на Авакум, даже дефинира разколника надали не като първия съветски бунтовник: „ Езикът, а също и стилът на писмата на протойерейя Авакум и „ Житието “ му са непостижим пример на пламенната и буйна тирада на войник “.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ