Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски
Житие на свещеномъченик Антипа, свещеник Пергамски
Гонението против християните почнало още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвалите юдеи, по-късно от езическите тълпи, а от втората половина на първи век римската власт подхванала проведено и всеобщо гонение. Много мъченици станали жертва на юдейския фанатизъм и на езическата свирепост.
Един от тях е свещеномъченик Антипа, свещеник на Пергамската черква. За него загатва св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение. През време на римския император Домициан апостолът бил заточен на остров Патмос. Там в тайнствено привидение му се явил Син Божи и му разкрил достолепията и минусите на седемте най-известни по това време малоазийски църкви.
Духовното положение на Пергамската черква Той описал със следните думи:
- " Зная делата ти, и где живееш, там, гдето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отхвърли от вярата ми даже в дните, когато правилният Ми очевидец Антипа биде убит сред вас, измежду които живее сатаната " (Откр. 2:12-13).
От тези думи узнаваме, че към края на първия век епископът на Пергамската черква е бил човек благоверен и хладнокръвен във вярата си. Апостолът не оповестява името му, само че безспорно е, че той е бил правоприемник на правилния очевидец Антипа, който останал корав в своите християнски убеждения и страдалчески умрял за Христа Иисуса - " биде убит сред вас ".
Жителите на гр. Пергам обаче били фанатични фенове на идолите и прекарвали живота си в извънредно нечестие. Като следил живота им, човек в действителност оставал с усещането, че " измежду тях живее сатаната ". Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза сред тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с старание изпълнявал отговорностите си като овчар и просветител. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се извърнат към същинския Бог. Убедителните му проповеди и персоналният му благоверен живот привлекли доста езичници в лоното на Христовата черква. Езическите божества губели своите фенове, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците упреквали Антипа за това.
През това време, с позволение на император Домициан, регионалните шефове в цялата империя подхванали грубо гонение против християните. Възползвани от този удобен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го упреквали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който към този момент не им се отдава подобаващата чест.
- Вярно ли е - запитал градоначалникът Антипа, - че ти освен че не се покланяш на боговете, само че и другите учиш да не ги почитат? От това страда нашият град, тъй като оскърбените богове са го лишили от своята благосклонност и са престанали да се грижат за неговото богатство. Остави християнството, покай се и се подчини на нашия закон. Ако не сториш това и продължаваш да презираш нашите богове, ние ще те подложим на наказване според римския закон.
- Аз съм християнин - дал отговор Антипа - безразсъдната царска заповед не мога да извърша и на лъжливите богове няма да се поклоня. За да ти дам прецизен и явен отговор ще ти кажа още, че вашите богове са безсилни и не могат да защитят града. Оставете вашите заблуждения, покайте се и повярвайте в Христос, който е слязъл от небето да избави всички индивиди. Той е същинският Бог и ще пристигна в края на вековете да съди всички и да въздаде всекиму съгласно делата му - или премия, или наказване.
- Какво е това ново обучение? - извикал градоначалникът. Вие се подчинявате на някакъв нов, фиктивен от самите вас закон и отхвърляте античното богопочитание, предадено от бащите ни. Остави новата религия и престани да почиташ за Бог един човек, който Пилат Понтийски разпна като злодеец. Покори се на царската заръка и си живей умерено. Ние ще ти оказваме помощ във всичко и ще те обичаме като свои синове, тъй като твоята възраст изисква това - всички да те обичаме и да те почитаме като татко.
- Каквото и да ми приказваш - споделил Антипа - аз не съм толкоз необмислен, че откакто съм доживял до напреднала възраст и съм стигнал до края на земните си дни, в този момент да изоставя същинската религия и да отстъпя от избавителната истина. Няма да измамиш моя разум, тъй като той е образован от мъдростта на Божествените книги. Ако ние се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и в случай че не повярвате в същинския Бог, ще загинете.
Обезумялата от гняв езическа навалица не желала повече да слуша думите на благочестивия дъртак - свещеник. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало кумир: огромен бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа. Той се прекръстил благоговейно и извикал:
- Боже, Който си ни разкрил скритата от епохи загадка на нашия Господ Иисус Христос, благодаря Ти за всички Твои благодеяния. Благодаря Ти, че ме удостои с този час и ме сподоби да бъда записан в листата на мъчениците за Твоето обучение. Приеми заминаващата от краткотрайния живот моя душа и я надари с Твоята берекет.
Като понасял умерено и с неотстъпчивост страшните мъчения, св. Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и безшумно умрял. Християните благоговейно погребали тялото на светия страдалец. Мощите му били непокътнати. Бог ги надарил с лечебна мощ.
Страданието на свети свещеномъченик Антипа, свещеник Пергамски
През царуването на император Домитиан почнало ужасно гонене на християните и до всички князе и шефове били разпратени укази - християните категорично да се подчиняват на царските повели, да одобряват езическата религия и да се покланят на идолите. Тогава се намерили голям брой правилни, които храбро изповядали Божието слово, и се разкрило великото геройство на мъчениците, които се подвизавали за Христа Спасителя.
По това време на остров Патмос бил заточен и великият деятел, свети Йоан Богослов - този дирек на Църквата, основата на християнската истина и проповедникът на предвечното Божество на Единородния Син Божий. В Патмос при признание измежду седем светилника Господ му се явил и заповядал да напише до седемте ангела, т.е. до епископите на седемте малоазийски църкви, и да поддържа сонма на мъчениците. При това Господ загатнал и за светителя Антипа, за който е и актуалното изложение. " Верният Ми очевидец Антипа - споделя Господ на ученика Си - биде убит сред вас, среди които живее сатаната " (Откр. 2:13).
Свети Антипа бил свещеник на Пергамската черква. От тези думи на Иоановото признание се вижда какъв правилен Христов очевидец е бил Антипа и какви - жителите на град Пергам, жилище на сатаната. Сред тях свети Антипа бил като светлина измежду тъмнината, като роза измежду тръни, като злато в калта, или, най-добре казано - в огнена пещ, съгласно както е писано: " Той ги е изпитал като злато в горнило ". Там и естественият закон не се спазвал, и нямало никаква разсъдливост, само че всеки мъстел за себе си; мощният обиждал слабия и считали за неустрашим, добър и правоверен оня, който биел или умъртвявал християни. И когато погрешните по този начин тормозили и безпокоели християнското общество, блаженият Антипа, мъж хладнокръвен във вярата и постоянстващ в добродетелите, не се смущавал ни минимум, само че като че ли заменил човешкото естество с ангелско, твърдо и безбоязнено заставал против враговете.
Пренебрегнал заканите на мъчителите, той постоянно излизал измежду народа, сияел като заря и със светлината на чистата и права религия прогонвал мрака на идолопоклонническата илюзия. Затова бесовете (които елините считали за богове) избягали оттова и нито един от тях не посмял да остане в град Пергам, където живеел свети Антипа. Бесовете се явявали на своите жреци насън и казвали, че към този момент не вкусват техните жертви и не подушват жертвените аромати, защото ги е прогонил началникът на християните. Тогава елините ядосани тръгнали към Антипа, хванали го и го повлекли към мястото, където нормално принасяли скверните си жертви.
Управителят му споделил:
- Ти ли си този Антипа, който не извършва царските заповеди и учи другите да не ги извършват, и по този начин пречи на нашите жертвоприношения, че не дава на нито един от боговете да се насити от жертвените тлъстини? Заради тебе боговете са изоставили нашия град и могат да го сполетят всевъзможни беди, защото те не желаят повече да го пазят. Стига си тънал в християнското вълшебство; покай се в този момент и се подчини на нашите закони, с цел да не престанат боговете, които владеят този прелестен град, да се грижат за нас и да ни пазят. А в случай че не пожелаеш да направиш това и не се отречеш от своята религия, и продължиш да презираш нашето богопочитание, ще бъдеш подложен на почтено наказване по римските закони.
На това свети Антипа дал отговор:
- Знай едно, управителю, че аз съм християнин и по никакъв начин не желая да се покорявам на безумната и безчестна заповед на царя. Но защото въпросите ти би трябвало да получат заслужен отговор, изслушай ме. Ако вашите богове, които вие наричате владетели на цялата галактика, са прогонени, съгласно техните думи, от един смъртен човек, и в случай че тези, които вие смятате за свои настойници и покровители, сами търсят вашата помощ, по това елементарно можете да разберете заблудата си. Ако те не могат да санкционират един човек за породеното им огорчение и се признават за победени от него, то по какъв начин ще могат да избавят от неволя целия човешки жанр или даже единствено един град? Като вземете под внимание това, вие би трябвало най-малко в този момент да отстъпите от своята пагубна илюзия и да повярвате в Христа, Който слезе от небесата, с цел да избави човешкия жанр. Този Христос в края на времената в действителност ще пристигна да съди всички и на всекиго ще въздаде съгласно делата му - или тъга, или респект.
И след този здравомислещ отговор шефът отново почнал да приказва на свети Антипа:
- Вие се подчинявате на нови, изобретени от вас, закони и устави и пренебрегвате античното богопочитание, което сме приели от предците си и което е стигнало до нас по завещание. Не е добре да отстъпим от обичаите на праотците си, тъй като остарялото е по-добро от новото и по-благонадеждно, и по-голяма хвалба заслужава това, което е одобрено от антични времена. Затова и ти си задължен да промениш своето поверие и да не бъдеш почитател на Човек, Който се е появил наскоро, с някакви си магии е смутил човешкия живот и е бил разпнат при Пилат Понтийски. Затова, подчини се на царската заповед и ще живееш с нас безметежно, във всичко ще ти оказваме помощ и ще те обичаме със синовна любов; тъй като твоята напреднала възраст е почтена да те обичаме и почитаме като татко.
На това свети Антипа отвърнал:
- Дори и безчет доводи да ми представиш, няма да стана толкоз безразсъден и неправилен, че достигнал дълбока напреднала възраст и приближавайки се към гибелта, да трансформира вярата си и поради този злополучен и незнаен живот да отстъпя от одобреното изповядване на вярата. Затова не се опитвай да прилъжеш мозъка ми, който непрекъснато се упражнява с четене на божествените книги. Защото първоначално не е имало нито един от вашите богове; те са се появили след това и никакво положително не са направили, никаква изгода нямаме от тях; самите те, гнусни и негодни, са станали виновници за неприятния и буен живот и на другите. А щом би трябвало да съблюдаваме античните неприятни правила, следва да подражаваме на Каин братоубиеца. Вие за какво не последвате тези, които желали да възлезат на небето и не се посрамили от кръвосмешението със сестрите си, поради което били изтребени с потоп? Ако ще подражавате на техните беззакония, тъй като са антични, то към този момент не от вода, а от безконечен огън и буден червей ще бъдете осъдени, не се ли покаете.
След тези думи нечестивците хванали светия мъж и го повлекли към храма на Артемида, където имало меден вол; нажежили този вол и сложили в него светия страдалец. Той, като направил кръстно предсказание, се молел на Бога и призовавал:
- Боже, Който ни разкри съкровената от века загадка на нашия Господ Иисус Христос, посредством Когото си ни разкрил неразбираемите дълбини на Твоята доброта, благодаря Ти за всички Твои благодеяния - за това, че спасяваш нас, които се уповаваме на Тебе, а мене си удостоил с достойнството в този час да се запиша измежду светите мъченици, потърпевши за Твоето свято име. Приеми духа ми, който в този момент напуща този живот и ми дай да намеря берекет у Тебе и Твоя Единороден Син - и направи участници на Твоята благосклонност освен мен, само че и тези, които ще живеят след мене, та от всички да се популяризира Твоето свято име завинаги. Амин.
С тези и други сходни думи дълго се молил свети Антипа, непреодолим в нажежения вол. След това, като се помолил и за целия свят, предал духа си в Божиите ръце, като че ли че задремал сладостен сън, и възлязъл на небето, декориран със прочут страдалчески венец. Благочестиви мъже взели светите му мощи и с чест ги погребали в същия град, а от тях изтичало миро, което лекува всички човешки заболявания за популярност на Христа нашия Бог, с Отца и Светия Дух прославян завинаги. Амин.
Гонението против християните почнало още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвалите юдеи, по-късно от езическите тълпи, а от втората половина на първи век римската власт подхванала проведено и всеобщо гонение. Много мъченици станали жертва на юдейския фанатизъм и на езическата свирепост.
Един от тях е свещеномъченик Антипа, свещеник на Пергамската черква. За него загатва св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение. През време на римския император Домициан апостолът бил заточен на остров Патмос. Там в тайнствено привидение му се явил Син Божи и му разкрил достолепията и минусите на седемте най-известни по това време малоазийски църкви.
Духовното положение на Пергамската черква Той описал със следните думи:
- " Зная делата ти, и где живееш, там, гдето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отхвърли от вярата ми даже в дните, когато правилният Ми очевидец Антипа биде убит сред вас, измежду които живее сатаната " (Откр. 2:12-13).
От тези думи узнаваме, че към края на първия век епископът на Пергамската черква е бил човек благоверен и хладнокръвен във вярата си. Апостолът не оповестява името му, само че безспорно е, че той е бил правоприемник на правилния очевидец Антипа, който останал корав в своите християнски убеждения и страдалчески умрял за Христа Иисуса - " биде убит сред вас ".
Жителите на гр. Пергам обаче били фанатични фенове на идолите и прекарвали живота си в извънредно нечестие. Като следил живота им, човек в действителност оставал с усещането, че " измежду тях живее сатаната ". Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза сред тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с старание изпълнявал отговорностите си като овчар и просветител. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се извърнат към същинския Бог. Убедителните му проповеди и персоналният му благоверен живот привлекли доста езичници в лоното на Христовата черква. Езическите божества губели своите фенове, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците упреквали Антипа за това.
През това време, с позволение на император Домициан, регионалните шефове в цялата империя подхванали грубо гонение против християните. Възползвани от този удобен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го упреквали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който към този момент не им се отдава подобаващата чест.
- Вярно ли е - запитал градоначалникът Антипа, - че ти освен че не се покланяш на боговете, само че и другите учиш да не ги почитат? От това страда нашият град, тъй като оскърбените богове са го лишили от своята благосклонност и са престанали да се грижат за неговото богатство. Остави християнството, покай се и се подчини на нашия закон. Ако не сториш това и продължаваш да презираш нашите богове, ние ще те подложим на наказване според римския закон.
- Аз съм християнин - дал отговор Антипа - безразсъдната царска заповед не мога да извърша и на лъжливите богове няма да се поклоня. За да ти дам прецизен и явен отговор ще ти кажа още, че вашите богове са безсилни и не могат да защитят града. Оставете вашите заблуждения, покайте се и повярвайте в Христос, който е слязъл от небето да избави всички индивиди. Той е същинският Бог и ще пристигна в края на вековете да съди всички и да въздаде всекиму съгласно делата му - или премия, или наказване.
- Какво е това ново обучение? - извикал градоначалникът. Вие се подчинявате на някакъв нов, фиктивен от самите вас закон и отхвърляте античното богопочитание, предадено от бащите ни. Остави новата религия и престани да почиташ за Бог един човек, който Пилат Понтийски разпна като злодеец. Покори се на царската заръка и си живей умерено. Ние ще ти оказваме помощ във всичко и ще те обичаме като свои синове, тъй като твоята възраст изисква това - всички да те обичаме и да те почитаме като татко.
- Каквото и да ми приказваш - споделил Антипа - аз не съм толкоз необмислен, че откакто съм доживял до напреднала възраст и съм стигнал до края на земните си дни, в този момент да изоставя същинската религия и да отстъпя от избавителната истина. Няма да измамиш моя разум, тъй като той е образован от мъдростта на Божествените книги. Ако ние се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и в случай че не повярвате в същинския Бог, ще загинете.
Обезумялата от гняв езическа навалица не желала повече да слуша думите на благочестивия дъртак - свещеник. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало кумир: огромен бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа. Той се прекръстил благоговейно и извикал:
- Боже, Който си ни разкрил скритата от епохи загадка на нашия Господ Иисус Христос, благодаря Ти за всички Твои благодеяния. Благодаря Ти, че ме удостои с този час и ме сподоби да бъда записан в листата на мъчениците за Твоето обучение. Приеми заминаващата от краткотрайния живот моя душа и я надари с Твоята берекет.
Като понасял умерено и с неотстъпчивост страшните мъчения, св. Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и безшумно умрял. Християните благоговейно погребали тялото на светия страдалец. Мощите му били непокътнати. Бог ги надарил с лечебна мощ.
Страданието на свети свещеномъченик Антипа, свещеник Пергамски
През царуването на император Домитиан почнало ужасно гонене на християните и до всички князе и шефове били разпратени укази - християните категорично да се подчиняват на царските повели, да одобряват езическата религия и да се покланят на идолите. Тогава се намерили голям брой правилни, които храбро изповядали Божието слово, и се разкрило великото геройство на мъчениците, които се подвизавали за Христа Спасителя.
По това време на остров Патмос бил заточен и великият деятел, свети Йоан Богослов - този дирек на Църквата, основата на християнската истина и проповедникът на предвечното Божество на Единородния Син Божий. В Патмос при признание измежду седем светилника Господ му се явил и заповядал да напише до седемте ангела, т.е. до епископите на седемте малоазийски църкви, и да поддържа сонма на мъчениците. При това Господ загатнал и за светителя Антипа, за който е и актуалното изложение. " Верният Ми очевидец Антипа - споделя Господ на ученика Си - биде убит сред вас, среди които живее сатаната " (Откр. 2:13).
Свети Антипа бил свещеник на Пергамската черква. От тези думи на Иоановото признание се вижда какъв правилен Христов очевидец е бил Антипа и какви - жителите на град Пергам, жилище на сатаната. Сред тях свети Антипа бил като светлина измежду тъмнината, като роза измежду тръни, като злато в калта, или, най-добре казано - в огнена пещ, съгласно както е писано: " Той ги е изпитал като злато в горнило ". Там и естественият закон не се спазвал, и нямало никаква разсъдливост, само че всеки мъстел за себе си; мощният обиждал слабия и считали за неустрашим, добър и правоверен оня, който биел или умъртвявал християни. И когато погрешните по този начин тормозили и безпокоели християнското общество, блаженият Антипа, мъж хладнокръвен във вярата и постоянстващ в добродетелите, не се смущавал ни минимум, само че като че ли заменил човешкото естество с ангелско, твърдо и безбоязнено заставал против враговете.
Пренебрегнал заканите на мъчителите, той постоянно излизал измежду народа, сияел като заря и със светлината на чистата и права религия прогонвал мрака на идолопоклонническата илюзия. Затова бесовете (които елините считали за богове) избягали оттова и нито един от тях не посмял да остане в град Пергам, където живеел свети Антипа. Бесовете се явявали на своите жреци насън и казвали, че към този момент не вкусват техните жертви и не подушват жертвените аромати, защото ги е прогонил началникът на християните. Тогава елините ядосани тръгнали към Антипа, хванали го и го повлекли към мястото, където нормално принасяли скверните си жертви.
Управителят му споделил:
- Ти ли си този Антипа, който не извършва царските заповеди и учи другите да не ги извършват, и по този начин пречи на нашите жертвоприношения, че не дава на нито един от боговете да се насити от жертвените тлъстини? Заради тебе боговете са изоставили нашия град и могат да го сполетят всевъзможни беди, защото те не желаят повече да го пазят. Стига си тънал в християнското вълшебство; покай се в този момент и се подчини на нашите закони, с цел да не престанат боговете, които владеят този прелестен град, да се грижат за нас и да ни пазят. А в случай че не пожелаеш да направиш това и не се отречеш от своята религия, и продължиш да презираш нашето богопочитание, ще бъдеш подложен на почтено наказване по римските закони.
На това свети Антипа дал отговор:
- Знай едно, управителю, че аз съм християнин и по никакъв начин не желая да се покорявам на безумната и безчестна заповед на царя. Но защото въпросите ти би трябвало да получат заслужен отговор, изслушай ме. Ако вашите богове, които вие наричате владетели на цялата галактика, са прогонени, съгласно техните думи, от един смъртен човек, и в случай че тези, които вие смятате за свои настойници и покровители, сами търсят вашата помощ, по това елементарно можете да разберете заблудата си. Ако те не могат да санкционират един човек за породеното им огорчение и се признават за победени от него, то по какъв начин ще могат да избавят от неволя целия човешки жанр или даже единствено един град? Като вземете под внимание това, вие би трябвало най-малко в този момент да отстъпите от своята пагубна илюзия и да повярвате в Христа, Който слезе от небесата, с цел да избави човешкия жанр. Този Христос в края на времената в действителност ще пристигна да съди всички и на всекиго ще въздаде съгласно делата му - или тъга, или респект.
И след този здравомислещ отговор шефът отново почнал да приказва на свети Антипа:
- Вие се подчинявате на нови, изобретени от вас, закони и устави и пренебрегвате античното богопочитание, което сме приели от предците си и което е стигнало до нас по завещание. Не е добре да отстъпим от обичаите на праотците си, тъй като остарялото е по-добро от новото и по-благонадеждно, и по-голяма хвалба заслужава това, което е одобрено от антични времена. Затова и ти си задължен да промениш своето поверие и да не бъдеш почитател на Човек, Който се е появил наскоро, с някакви си магии е смутил човешкия живот и е бил разпнат при Пилат Понтийски. Затова, подчини се на царската заповед и ще живееш с нас безметежно, във всичко ще ти оказваме помощ и ще те обичаме със синовна любов; тъй като твоята напреднала възраст е почтена да те обичаме и почитаме като татко.
На това свети Антипа отвърнал:
- Дори и безчет доводи да ми представиш, няма да стана толкоз безразсъден и неправилен, че достигнал дълбока напреднала възраст и приближавайки се към гибелта, да трансформира вярата си и поради този злополучен и незнаен живот да отстъпя от одобреното изповядване на вярата. Затова не се опитвай да прилъжеш мозъка ми, който непрекъснато се упражнява с четене на божествените книги. Защото първоначално не е имало нито един от вашите богове; те са се появили след това и никакво положително не са направили, никаква изгода нямаме от тях; самите те, гнусни и негодни, са станали виновници за неприятния и буен живот и на другите. А щом би трябвало да съблюдаваме античните неприятни правила, следва да подражаваме на Каин братоубиеца. Вие за какво не последвате тези, които желали да възлезат на небето и не се посрамили от кръвосмешението със сестрите си, поради което били изтребени с потоп? Ако ще подражавате на техните беззакония, тъй като са антични, то към този момент не от вода, а от безконечен огън и буден червей ще бъдете осъдени, не се ли покаете.
След тези думи нечестивците хванали светия мъж и го повлекли към храма на Артемида, където имало меден вол; нажежили този вол и сложили в него светия страдалец. Той, като направил кръстно предсказание, се молел на Бога и призовавал:
- Боже, Който ни разкри съкровената от века загадка на нашия Господ Иисус Христос, посредством Когото си ни разкрил неразбираемите дълбини на Твоята доброта, благодаря Ти за всички Твои благодеяния - за това, че спасяваш нас, които се уповаваме на Тебе, а мене си удостоил с достойнството в този час да се запиша измежду светите мъченици, потърпевши за Твоето свято име. Приеми духа ми, който в този момент напуща този живот и ми дай да намеря берекет у Тебе и Твоя Единороден Син - и направи участници на Твоята благосклонност освен мен, само че и тези, които ще живеят след мене, та от всички да се популяризира Твоето свято име завинаги. Амин.
С тези и други сходни думи дълго се молил свети Антипа, непреодолим в нажежения вол. След това, като се помолил и за целия свят, предал духа си в Божиите ръце, като че ли че задремал сладостен сън, и възлязъл на небето, декориран със прочут страдалчески венец. Благочестиви мъже взели светите му мощи и с чест ги погребали в същия град, а от тях изтичало миро, което лекува всички човешки заболявания за популярност на Христа нашия Бог, с Отца и Светия Дух прославян завинаги. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ