Жителите на дупнишкото село Висока могила описват възстановяването на църквата

Жителите на дупнишкото село Висока могила разказват възобновяване на църквата „ Св. Св. Кирил и Методий “ като Божие знамение.

Храмът е граден цели 9 години и е приключен през 1891 година Великолепната трикорабна базилика обаче не била реставрирана и ремонтирана от построяването на църквата – цели 130 лета. Тя е с височина 30 метра и е построен в стила на Палеолозите от късновизантийската ера. Построена е със средствата и труда на локалните поданици, и впечатлява с красивата си архитектура.

 

До 2019 година храмът представлявал тъжна панорама – с опустошен покрив, от който водата се стичаше по стените и фреските, кубето на камбанарията беше клюмнало и пред разпад, а мебелите и иконите във вътрешността бяха унищожени и износени. Кметът Огнян Велков се заема с нелеката задача да възвърне всичко пред скептичните погледи на съселяните и спонсорите, които в началото отхвърлят да подаряват. С допотопна техника като от Средновековието – дървено скеле, сковано от пелети и макари за качване на товари, Огнян започва работата самичък.

 

Коси тревата към храма и самичък доставя строителните материали. Наблюдавайки този непосилен труд, се включва неговият комшия Любен Спасов, който дава своята бетонобъркачка, с цел да улесни непостижимата работа, и пуска в дарителската каса първите пари. Като втори спонсор се включва предприемачът Георги Илиев от София, който е шурей в селото. Той прави скиците и първото портфолио със фотосите и чертежите.

 

Когато виждат, че работата потръгва, средства отпускат и останалите поданици на Висока могила. Те не са доста – към 40 души, най-вече пенсионери, само че в акцията се включват техните деца и внуци. След коронавирус пандемията в селото се заселват за непрекъснато млади софиянци, най-вече IT експерти, които си купуват и къщи.

 

С помощта на трима запалени младежи кметът Огнян Велков построява напълно нов покрив и реставрира камбанарията с алуминиеви листа и 2000 нита. Тъй като не разполага със модерно железно скеле, се постанова всеки железен лист да се оразмерява и реже на земята и след това отново да се качва до кубето. От мощното слънце и отражението му в метала Огнян получава мощно изгаряне на кожата на лицето от втора степен и се постанова работата да бъде прекратена.

 

Лекарите в Дупнишката болница се хванали за главите, когато видели мехурите по лицето, и декларирали, че възобновяване ще продължи месеци, а може да се наложи и намесата на еластичен хирург. По Божие знамение отоците и мехурите изчезнали единствено след 3 дни. Кметът се възстановил изцяло за две седмици без скъпи илачи и мехлеми, а единствено с локални отвари и билки.

 

„ Започнах още веднъж работата, само че не съм в първа младост, а и съм доста якичък. В началото ми беше доста тежко да се качвам по 20 пъти дневно до камбанарията, само че след втория ден като че ли ангелите ме носеха на крилете си. преди се плашех от високото, само че работейки по купола на 30-метрова височина, тази уплаха изчезна “, споделя кметът.

 

Огнян Велков по специалност е строителен механик и архитект. Работил е и 4 години като строител в Мюнхен, само че в никакъв случай не е реставрирал икони и стенописи, за което се изисква особено обучение в художествената академия. Затова потърсил предложения от църковни реставратори, само че бил замаян от цените - 500 лв. дневна отплата и възнаграждение на квадратен сантиметър! Тъй като селото е оскъдно и няма милиони в касата се обърнал за помощ към Светия синод, само че отговор от там не последвал.

 

Тогава повикал още веднъж неволята и се заел с реституция на интериора на храма. Реставрирал самичък олтара, който е от орехово дърво и който е направен от Самоковски зографи. Купил бои, четки, възстановил и изписал иконите и фреските по стените. Впечатляващата работа била оценена почтено от пристигналите на инспекция клирици от Дупнишката епархия, за което приказват думите и похвалите им, че всичко било съгласно ортодоксалния канон.

 

„ От ръчното бъркане на боята, качването и до тавана с макара и непрестанно взиране нагоре, подложен в неуместни пози, ми се сковаха ставите и раменете, само че и това отмина с Божията благосклонност. Всичко, което го върша, е безплатно “ – споделя Огнян и се надява да е заслужил „ малко кьоше “ в парадайса. Храмовият празник е на 11 май, както и на 14 октомври, когато се празнува Денят на света Петка. В момента остава да се построи подът на черквата и мястото зад олтара, където се намира Светая Светих.

 

Висока могила има прелюбопитна история и забавни хора, които се славят с пикантен манталитет и са прекомерно честолюбиви. Турци там в никакъв случай не са замръквали и в никакъв случай не са живели. Данъците са събирали в близкото село Бобошево, тъй като бирниците ги било боязън да припарят до Висока могила. Затова отличителна линия са сините очи и русите коси на високомогилци, запазили славянския ген, заради липса на контакт и разбъркване с турците.

 

Природно интелигентни, те по нищо не отстъпвали на будните възрожденски села от Средногорието – Котел, Копривщица, Карлово и Сопот. Имали са килийно учебно заведение, светско учебно заведение и самодейци, които постоянно изнасяли театрални представления, а кинопрожекции се правели два пъти седмично още сред двете международни войни. Над 30 еврейски фамилии пък намерили заслон във Висока могила, до момента в който работил Законът за отбрана на страната и евреите били репресирани. Ако не били високомогилци, юдеите от Дупница щели да измрат от апетит, тъй като им било неразрешено да въртят търговия и нямали никакви приходи.

 

Най-известният жанр в селото са Потръчковците. Това колоритно българско име има своята любопитна история. През 1891 година след откриването на църквата, Светлозар, именуван за малко Заре, изискал позволение за изграждане на ново учебно заведение, само че бюрократите в Дупница протакали и спъвали издаването на документите от мързел и безгрижие. Затова той си облякъл абичката, вдигнал дисагите и тръгнал право към София, с цел да търси подпомагане персонално от тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. Хванал се на бас със съселяните си, че ще отиде и ще се върне за един ден. За ония времена, когато нямало дори и трен, тогава звучало неуместно, в случай, че дистанцията Висока могила – София е 83 км.

 

Пристигайки в София Заре чакал Стамболов на ул. „ Г. С. Раковски “, където бил кабинетът му, само че той си тръгнал надменно, без да го одобри или запише за различен ден. Виждайки го да се качва на файтона си, индивидът буен, с един удар проснал гавазина на земята и се настанил до Стамболов. Това, което му разказал било следното (разказвано от бабите в селота): „ Абе, хъш! Язека си скинах опинците от одене, утепах целийо ден да те очаквам, а ти ке ми се праиш на кнез. Турай параф, оти треба да си бегам по икиндия! И бръзо-бръзо, да те не сурнем от файтоно! “

 

Сащисаният Стамболов несъмнено си е помислил, че е следващият приятел на Коста Паница, който желае да го убие поради издадената му смъртна присъда, и подписал документите. 4 години по-късно Стамболов на същото място и в същия файтон е заклан като агне от Хальо и други членове на Вътрешна македонска революционна организация. След убийството викали и Заре в околийското в Дупница на разпит като обвинен, само че го пуснали.

 

Когато Заре се върнал във Висока могила късно вечерта, съселяните в кръчмата го питали по какъв начин е съумял да отиде и да се върне от София за един ден. Той им споделил: „ Абе, къде одих, къде бегах, къде подтръчнувах и по този начин, и вака “. От тогава му излязъл прякорът Потръчката, който цялата фамилия носи и до през днешния ден.

Инфо: Уикенд

Тагове: Висока могила кмет Дупница Църква „ Св. Св. Кирил и Методий “ Огнян Велков Георги Илиев Любен Спасов