Свети мъченици Мина, Ермоген и Евграф
Жестокият гонител на християните, император Максимиан, един път пратил в Александрия един от заслужилите си бойци - атинянина Мина, с предписание да усмири вълненията, зародили в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната религия. Царят не знаел, че Мина самичък вярвал в Христа. Мина дошъл в Александрия и неотдавна посредством мъдрите си разпореждания усмирил вълненията и привел всички каузи в ред. А що се отнася до вярата Христова, той освен не я преследвал, само че очевидно говорел, че тя едничка е същинска и спасяваща религия. Думите си той доказвал посредством каузи, бидейки извънредно доброжелателен и добър. Господ му дарувал чудотворна, целебна мощ. Всички заболели, които получавали изцерение посредством неговите молебствия, славели Бога, и вярата в Христа се разпространявала в Александрия от ден на ден и повече.
Тия триумфи на християнската религия мощно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за дейностите на Мина. Разгневеният цар свикал своя съвет и след заседание с велможите си решил да изпрати в Александрия градския шеф Ермоген, от всички почитан мъж. Той му дал най-строги заповеди срещу християните и изключително срещу Мина, като му заповядал да използва всички средства, с цел да принуди християните да се върнат към идолопоклонството.
Ермоген бил богохулник, не знаел нищо за същинската религия, само че по природа бил добър и милосърден. И ето, на Господа било угодно да му открие пътя към спасението и безконечния живот. През време на пътуването с кораба той видял насън трима светли мъже, които му споделили: " Знай, Ермогене, че и дребното положително не е презряно от Бога. Затова Господ одобри и твоите положителни каузи. И твоят път, който е подхванат за крах на мнозина, ще стане за тебе път на безсмъртна популярност и чест, тъй като по тоя път ти ще дойдеш до безконечния Цар. Ние ще ти пратим подобен човек, който ще те докара при благословения Цар, и ти от Него ще получиш такава популярност, която настоящия твой цар не може да ти даде ".
Като се събудил, Ермоген дълго мислил за своето съновидение и направил умозаключение, че нему евентуално предстоят огромни почести от царя. Като дошъл след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Мина, щом влезнал при него в стаята, извикал гръмогласно: " Слава на единия популярен Бог, посредством волята на Когото ти дойде тук! " Колкото и да желаел Ермоген да пощади Мина, бил заставен да заповяда да го затворят в тюрма, тъй като призовал Името Божие.
На другия ден довели Мина за следствие. Той бил спокоен, като същински безстрашен войник. На укора на Ермоген, че не уважава боговете, той дал отговор с твърдо изповядване на единия същински Бог. Той говорел: " Всеки би трябвало с енергично предпочитание да търси същинския Бог. Аз самичък в младостта си, когато живеех в Атина, пазех бащините закони. Но енергично желаех да узная истината и изучавах прилежно всички елински науки. След това взех да чета и християнски книги и като ги четях, убедих се, че в тях е силата и правдата, и в елините е заблуждението и лукавството. След това аз видях на дело силата на същинския Бог посредством чудеса, вършейки посредством Неговото Име, и като повярвах, отхвърлих предходните заблуждения, одобрих кръщение и почнах да послужвам на Христа ".
Още доста приказвал Мина за истината и силата на християнската религия. Народът деликатно го слушал и мнозина казвали на Ермоген: " Той приказва правилно. Ние сами видяхме чудесата и изцеряванията с Името на Христа. Трябва да се уважава Оня Бог, Когото изповядва Мина! "
Ермоген, недоумявайки какво би трябвало да прави, заповядал да отведат християнина в тъмницата. Но на другия ден го повикал отново и почнал да го заплашва с мъчения, в случай че не се поклони на боговете. Мина му дал отговор:
- На каквито искаш страдания ме подлагай, аз с наслада ще пострадвам за моя Христос. При това безспорно се надявам, че ти самичък, като отхвърляш краткотрайните богатства, ще бъдеш едно от чедата Христови.
![Св. мъченици Пров, Тарах и Андроник]( "Св. мъченици Пров, Тарах и Андроник")
Св. мъченици Пров, Тарах и Андроник
По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право “ера на мъченичествата&rdqu...
Тогава Ермоген, изпълнявайки заповедта на царя, наредил да предадат Мина на изтезания. Отрязали му краката - мъченикът хвалел Бога; по-късно го лишили от език и очи - мъченикът всичко търпял радостно и умерено. Хвърлили го в тъмницата. Там през нощта при чудна светлина му се явил Сам Христос и го излекувал, като заречен, че и Ермоген скоро ще пристигна до знание на истината и ще реализира нетленен венец.
Когато на другия ден бойци влезнали в тъмницата, едвам повярвали на очите си, като видяли Мина здрав. Като разбрали по какъв начин се излекувал, те извикали: " Велик е християнският Бог! " и с внимание и религия слушали поученията му.
Дошли други бойци от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целия народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава Мина решил самичък да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо учудване видял здрав оногова, който в навечерието видял сакат и едвам жив. Мина почнал да приказва на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал избавление. Чудно привидение в това време се показало на Ермоген. Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и като паднал при нозете на Мина, извикал:
- Моли се за мене, същински Божий служителю, щото и мене милостно за одобри Господ!
- Не се съмнявай в Божията благосклонност - дал отговор светият страдалец. Бог е добър и доброжелателен и няма да отхвърли идващия при него. Той ще впише името ти в книгата на живота, и ти ще Го прославиш посредством св. страдалчество.
![Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора от Витиния]( "Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора от Витиния")
Свети мъченици Минодора, Митродора и Нимфодора от Витиния
Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живеели в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е региона Витин...
Целият тоя ден в Александрия бил ден на наслада и празненство: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел дружно с огромно голям брой народ. Той раздал парцела си на небогати и с Мина почнали да проповядват същинската религия и посредством Божията мощ правели чудеса.
Всичко това стигнало до царя, който самичък дошъл в Александрия с огромна военна мощ. Той повикал при себе си християните и грубо ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но Мина и Ермоген не се побояли от заканите му и самоуверено изповядвали пред царя своята религия в истинния Бог, като разказвали за чудесата, осъществени посредством силата Господня. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания.
Отново силата Божия се показала в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на мегесничество. Един езически академик и публицист, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и намерено изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го умъртвил.
Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в стоманен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потопен, а доплувал до гр. Византион, където епископът, известен по превъзходен метод за идването на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал покрай градските стени.
Източник: Pravoslavieto.com
Тия триумфи на християнската религия мощно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за дейностите на Мина. Разгневеният цар свикал своя съвет и след заседание с велможите си решил да изпрати в Александрия градския шеф Ермоген, от всички почитан мъж. Той му дал най-строги заповеди срещу християните и изключително срещу Мина, като му заповядал да използва всички средства, с цел да принуди християните да се върнат към идолопоклонството.
Ермоген бил богохулник, не знаел нищо за същинската религия, само че по природа бил добър и милосърден. И ето, на Господа било угодно да му открие пътя към спасението и безконечния живот. През време на пътуването с кораба той видял насън трима светли мъже, които му споделили: " Знай, Ермогене, че и дребното положително не е презряно от Бога. Затова Господ одобри и твоите положителни каузи. И твоят път, който е подхванат за крах на мнозина, ще стане за тебе път на безсмъртна популярност и чест, тъй като по тоя път ти ще дойдеш до безконечния Цар. Ние ще ти пратим подобен човек, който ще те докара при благословения Цар, и ти от Него ще получиш такава популярност, която настоящия твой цар не може да ти даде ".
Като се събудил, Ермоген дълго мислил за своето съновидение и направил умозаключение, че нему евентуално предстоят огромни почести от царя. Като дошъл след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Мина, щом влезнал при него в стаята, извикал гръмогласно: " Слава на единия популярен Бог, посредством волята на Когото ти дойде тук! " Колкото и да желаел Ермоген да пощади Мина, бил заставен да заповяда да го затворят в тюрма, тъй като призовал Името Божие.
На другия ден довели Мина за следствие. Той бил спокоен, като същински безстрашен войник. На укора на Ермоген, че не уважава боговете, той дал отговор с твърдо изповядване на единия същински Бог. Той говорел: " Всеки би трябвало с енергично предпочитание да търси същинския Бог. Аз самичък в младостта си, когато живеех в Атина, пазех бащините закони. Но енергично желаех да узная истината и изучавах прилежно всички елински науки. След това взех да чета и християнски книги и като ги четях, убедих се, че в тях е силата и правдата, и в елините е заблуждението и лукавството. След това аз видях на дело силата на същинския Бог посредством чудеса, вършейки посредством Неговото Име, и като повярвах, отхвърлих предходните заблуждения, одобрих кръщение и почнах да послужвам на Христа ".
Още доста приказвал Мина за истината и силата на християнската религия. Народът деликатно го слушал и мнозина казвали на Ермоген: " Той приказва правилно. Ние сами видяхме чудесата и изцеряванията с Името на Христа. Трябва да се уважава Оня Бог, Когото изповядва Мина! "
Ермоген, недоумявайки какво би трябвало да прави, заповядал да отведат християнина в тъмницата. Но на другия ден го повикал отново и почнал да го заплашва с мъчения, в случай че не се поклони на боговете. Мина му дал отговор:
- На каквито искаш страдания ме подлагай, аз с наслада ще пострадвам за моя Христос. При това безспорно се надявам, че ти самичък, като отхвърляш краткотрайните богатства, ще бъдеш едно от чедата Христови.
По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право “ера на мъченичествата&rdqu...
Тогава Ермоген, изпълнявайки заповедта на царя, наредил да предадат Мина на изтезания. Отрязали му краката - мъченикът хвалел Бога; по-късно го лишили от език и очи - мъченикът всичко търпял радостно и умерено. Хвърлили го в тъмницата. Там през нощта при чудна светлина му се явил Сам Христос и го излекувал, като заречен, че и Ермоген скоро ще пристигна до знание на истината и ще реализира нетленен венец.
Когато на другия ден бойци влезнали в тъмницата, едвам повярвали на очите си, като видяли Мина здрав. Като разбрали по какъв начин се излекувал, те извикали: " Велик е християнският Бог! " и с внимание и религия слушали поученията му.
Дошли други бойци от съдията. Но и те останали при Мина, победени от силата Христова. Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целия народ се затекъл към тъмницата, славейки и величаейки истинния Бог. Тогава Мина решил самичък да отиде в съдилището при Ермоген, който с неизразимо учудване видял здрав оногова, който в навечерието видял сакат и едвам жив. Мина почнал да приказва на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал избавление. Чудно привидение в това време се показало на Ермоген. Той видял два светли ангела, увенчаващи мъченика с нетленен венец, и като паднал при нозете на Мина, извикал:
- Моли се за мене, същински Божий служителю, щото и мене милостно за одобри Господ!
- Не се съмнявай в Божията благосклонност - дал отговор светият страдалец. Бог е добър и доброжелателен и няма да отхвърли идващия при него. Той ще впише името ти в книгата на живота, и ти ще Го прославиш посредством св. страдалчество.
Светите родни сестри Минодора, Митродора и Нимфодора живеели в края на третия и началото на четвъртия век. Родината им е региона Витин...
Целият тоя ден в Александрия бил ден на наслада и празненство: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел дружно с огромно голям брой народ. Той раздал парцела си на небогати и с Мина почнали да проповядват същинската религия и посредством Божията мощ правели чудеса.
Всичко това стигнало до царя, който самичък дошъл в Александрия с огромна военна мощ. Той повикал при себе си християните и грубо ги укорявал, че са оставили вярата на бащите си. Но Мина и Ермоген не се побояли от заканите му и самоуверено изповядвали пред царя своята религия в истинния Бог, като разказвали за чудесата, осъществени посредством силата Господня. Царят не повярвал и заповядал да ги подложат на страшни изтезания.
Отново силата Божия се показала в чудни изцерявания. Пред очите на царя осакатените християни се изправяли здрави и невредими. Той приписвал всичко на мегесничество. Един езически академик и публицист, на име Евграф, като видял тия чудеса, повярвал и намерено изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го умъртвил.
Мина и Ермоген по заповед на царя били посечени с меч, а телата им в стоманен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потопен, а доплувал до гр. Византион, където епископът, известен по превъзходен метод за идването на св. мощи, извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал покрай градските стени.
Източник: Pravoslavieto.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ