Женската любов – така нежна, нерешителна и красива, но също

Женската обич – по този начин нежна, нерешителна и красива, само че също по този начин непоколебима, блестяща и смела. „ Каръл “ е всичките ѝ лица – до едно показани приказно в тази история за връзката на две дами, евентуално въодушевена от действителни мемоари на писателката Патриша Хайсмит, разказани в романа ѝ „ Цената на солта “.

Три дами имат най-голяма заслуга за този изумителен филм – изключителната Кейт Бланшет в ролята на Каръл, надминаваща даже осъществяването си в „ Син жасмин “; ненадейно прелестната и нежна Руни Мара като Терез; и художничката по костюмите Синди Пауъл – същинска звезда в специалността си, с три награди " Оскар " и безчет номинации (създала костюмите за филми от „ Орландо “ до „ Пепеляшка “ на Дисни). Сред извоюваните дотук 22 награди и 112 номинации – пет от тях за „ Златен глобус “ – огромна част справедливо са женски. А двамата мъже зад тази изумително снимана творба са режисьорът Тод Хейнс – с различен безукорен филм от същата ера – „ Далече от парадайса “, и операторът Едуард Лахман, който работи и с Улрих Зайдъл.Историята към този момент е преразказвана безчет пъти – Терез е младо момиче, което работи като продавачка на детски играчки и една Коледа стартира връзка с красива, богата и много по-възрастна клиентка на магазина. Карол е изцяло осъзната в желанията си към своя пол, само че това не прави обстановката по-лека за нея – тя е в бракоразвод и мъжът ѝ се пробва да употребява всяка нейна уязвимост, с цел да ѝ отнеме попечителството над детето им. Терез и Каръл постепенно вършат плахи първи стъпки, разменят си знаци посредством погледи и жестове, и е мъчно да се дефинира кой води в тази връзка. Това прави историята още по-красива. Гледана през обектива на фотоапарата на Терез, Каръл е изумителна. Гледана през погледа на изстрадалата Каръл, Терез е чиста като дете. Критиците постоянно настояват, че филмът е самобитна имитация към „ Животът на Адел “, само че сред двата има доста малко място за съпоставяне. Любовта на две дами там е показана единствено посредством телесния си съставен елемент, тук единствено посредством чувствения.

Развитието на историята е по-скоро предвидимо, само че всичко е снимано и показано с такава хубост, че е изцяло омагьосващо. Във време, когато дамите са изглеждали безупречно по обвързване и убеждения, се случва тази обич и всичко в нея наподобява идеално. Абсолютно женски, безукорен филм, който се гледа с голямо наслаждение!