Жената е чувство. От онова, което те връхлита веднъж в

Жената е възприятие. От това, което те връхлита един път в живота, само че те държи дълго. Утаява се в теб, пропива се в кожата ти, в мислите ти, в същността ти. А когато усети, че те е превзела, не се свени да изиска още. И получава още. Жената е ураган. Завърта те в своя свят и те кара да танцуваш в него, само че единствено на нейната музика. Жената е душа, дълбока като океан, в който можеш да плуваш с делфини, само че и постепенно да се давиш, до момента в който не потънеш напълно. Жената е по едно и също време и ангел, и демон. Тя е свенлива и нежна, фина и нежна като цвете, обвило стъкло. Но е и невъздържана и дива, нетърпелива и внезапна. Буря, побрала цялата си мощност в кутия от бижута.

Жената е обич, тя е дом, уют и семейство, път и пътешестване. Огън и жупел. Жената е магия, необяснима, постоянно неразбрана, само че доста мечтана. Жената е избор. Такъв, какъвто всеки желае да направи за себе си, а самата тя все сред избори се лута. Ще ви кажат, че дамата не знае какво желае. Но в действителност единствено дамата знае какво в действителност желае – всичко и нищо, разсъдък и страст в едно, сила, пристрастеност и любов. Песен, по-нежна от коприна, само че мощна като за трима. Жената е прекаленост, към която всеки прибягва. Тя е буря, от която всеки бяга, само че и която всеки желае да увладее. Жената е всичко, което мъжът не е. Разбира се, и противоположното е годно.

В женския месец – по този начин спорен и неподвластен – в „ Какво се случва “ се заприказва за тази галактика, тази безконечна загадка – дамата. За нейния облик и сходство в света на образното изкуство и за внушенията, които тя има.

Според изкуствоведката Лиза Боева обликът на дамата изначално е комплициран и нееднозначен. Той минава през разнообразни стадии, системи и културни погледи. Навярно обаче всичко потегля от идеалната изгора, иконичната дама на сърцето, от облика на една световна дама, която в същото време е и богородица. От Беатриче, без която за Данте раят е неправилен. И стига до днешния ден, в който дамата няма потребност от медиатор, с цел да изобрази себе си – еманципирана и самодостатъчна. Въпреки това Лиза Боева е на мнение, че точно погледът в профил е по-интересен.

Фанка Борисова е саморасъл гений. Художничка, чиито произведения минават през душата и са надълбоко изживени. В тях постоянно откриваме дамата – все пак. Фанка рисува в дома за хора с умствена назадничавост, където живее. Признава, че намира избавление и наслада, до момента в който го прави. Тя е себе си и всяка друга, когато изобразява своите женски облици. В тях има сила, финес, хубост, мистичност и мечтание, смелост и независимост. Често съзираме и майката, изобразена в черно-бяло, която липсва в живота на Фанка, само че и чието неявяване е предиздвикало художничката да повярва, че изкуството е на всички места, а дамата е всичко, което човек може да изиска да бъде.

Фанка Борисова споделя още в звуковия файл.

Жената е обект на фотографията, само че постоянно е и индивидът зад обектива. Виждаме я красива, самостоятелна и мощна, със характерна сензитивност към света, времето и пространството. Тя не се потребност е от декорации и прекомерно доста цвят, а единствено от религия в себе си и опциите си.

Повече за метода към дамата във образното изкуство споделя фотографката Диляна Гергова .

Снимки – галерия „ Виваком Арт Хол “ и Диляна Гергова