Надали щеше нещо да помогне. Може ли регистрирането на умиращ човек да е по-важно от спасяването му
Жена умира пред невръстното си дете, до момента в който чака да бъде призната в болница. Близките ѝ упрекват бюрокрацията в болничното заведение, а служителката, която е трябвало да записва пациентката, споделя, че просто е изпълнявала отговорностите си.
на 43-годишната Миглена Сиреняска предходната седмица предизвика политически реакции и митинги пред врачанската болница „ Христо Ботев “. Прокуратурата стартира следствие, а здравната министърка Асена Сербезова разпореди инспекции.
Възможно ли е обаче регистрирането на пациент в сериозно положение да се окаже по-важно от самото му избавяне? Наистина ли медицинските стандарти в България разрешават човек да почине, до момента в който болничното заведение обработва персоналните му данни?
Пред гишето на болничното заведение
Хронологията на този случай стартира с връзка сред фамилията на умрялата и „ Бърза помощ “. Според описа на Николай Витанов , който живее с нея на фамилни начала, дамата се е лекувала у дома от признаци на простуда в продължение на седмица.
След като положението ѝ се утежнява, а дишането ѝ става мощно затруднено, мъжът взема решение да повика кола за спешна помощ. Витанов споделя, че от незабавния телефон 112 са го посъветвали първо да ревизира дали Миглена има висока температура, а по-късно са го попитали за какво самичък не докара жена си в болница.
За случилото се във врачанската болница по-късно има разнообразни версии. Според най-разпространената от тях фамилията е чакало към 40 минути на регистратура преди да бъде призната дамата.
Първоначалната инспекция на Регионалната здравна ревизия във Враца обаче установи, че това закъснение е било в границите на единствено на 6 минути. Това разгласи шефът на инспекцията доктор Орлин Димитров пред още предходната седмица.
Встрани от разногласията какъв брой време тъкмо е траяло регистрирането на Миглена Сиреняска, преди тя да почине, най-голямо отвращение измежду обществото провокира държанието на здравната сестра Виктория Христова .
Тя беше снимана от различен клиент на болничното заведение по какъв начин на гишето на регистратурата желае персоналните данни на дамата, която през това време е във очевидно неприятно положение на инвалидна количка. Освен това Христова беше снимана да прави тест за ковид на пациентката.
Въпросното видео беше оповестено при започване на предходната седмица в обществените мрежи, а скоро по-късно - изтрито. За малко време обаче то съумя да предизвика доста рецензии - и към здравната сестра, и към болничните стандарти като цяло.
Как би трябвало да се работи следователно
Въпреки че най-често лечебните заведения в България следват свои протоколи при незабавни случаи, има общи правила за деяние, разказани в Наредба № 3 на Министерския съвет от 2017 година за одобряване на медицински стандарт „ Спешна медицина “.
В тази разпоредба са разказани всички моменти от взаимоотношението със незабавната помощ, в които се прави така наречен триаж – систематизиране по категории по неотложност.
Първата фаза от това систематизиране би трябвало да се случи още при позвъняването на телефон 112 , когато диспечерът дава отдалечени насоки за деяние и получава субективна информация за положението на пациента. Именно въз основата на тази информация би трябвало да се реши кой мобилен екип с коя кола за спешна помощ са най-подходящи за съответния случай.
Екипът преценя коя е най-подходящата болница, в която да бъде откаран пациентът.
Триаж се прави и при идването на медицинския екип на мястото на случая. В този случай той е по справедливи индикатори, като тогава екипът преценя коя е най-подходящата болница, в която да бъде откаран пациентът и кой е най-подходящият маршрут.
Следващият стадий от разпределянето на случая се прави от лекари на място в незабавното поделение. Трите категории, в които може да попадне един пациент, са сериозен незабавен пациент с животозастрашаващи признаци (код алено – А1), нестабилен/потенциално неустойчив незабавен пациент (код жълто – В2), както и постоянен незабавен пациент (код зелено – С3).
По думите на основния координатор на съвета по незабавна медицина и завеждащ отделението по реанимация в болница „ Токуда “ доктор Николай Младенов годишно в незабавните звена се обслужват към 780 000 души.
„ От тези над 780 000 души към 25% се нуждаят от незабавна помощ. Тоест, те са действително за незабавното поделение, другите 75% са така наречен неотложни и те би трябвало да си отидат при [личните лекари] “, разяснява той пред бТВ.
Затова при триажиране има два съществени риска - приемане на прекалено много неспешни пациенти, което задръства системата, както и подценяване на степента на неотложност на даден случай, което може да докара до драматичен край.
Как се прави регистрация
В случая от врачанската болница обаче се появява още една детайлност - пациентите, които не са пристигнали с кола за спешна помощ, би трябвало да се запишат на регистратура. Записването съставлява малко изявление, което цели да откри както персоналните данни на пациента, по този начин и налични алергии или болести, които биха могли да повлияят по време на лекуването. От две години насам в това изявление е включен и тест за ковид.
В тези случаи Наредба №3 планува, че „ при пациентите се организира регистрационно изявление само след осъществяване на медицински триаж “, както и че това „ регистрационното изявление може да бъде осъществено и отвън зоната за регистрация (регистратурата) на място в общоприетите клинико-терапевтични зони според от положението на незабавния пациент “.
С други думи наредбата разрешава в случаи на сериозни пациенти от категория А1 регистрацията да се извърши от техни близки, с цел да получат те здравна помощ по-бързо.
„ Няма по какъв начин да желаеме пациентът да има три имена и ЕГН незабавно сега на постъпване, тъй като при нас постъпват и хора в кома, хора без документи, те влизат при нас и получават съответното равнище на здравна помощ “, споделя пред БНР доктор Калоян Бакалов , който завежда незабавното поделение във варненската болница "Св. Анна ".
Как се работи на регистратура
По думите на Бакалов индивидът на регистратура нормално е здравна сестра, която има нужната подготовка да реши какви дейности са нужни при всеки обособен пациент.
Според доктор Мирослав Ненков обаче няма единни правила за държание на хората, които дават отговор за болничната регистрация.
„ Всъщност казусът е там, че моите сътрудници - и лекари, и сестри, в никакъв случай никой не ги образова по какъв начин да поддържат връзка с пациенти. Никой не следи дали това момиче на регистратурата съблюдава някакъв писан протокол, дали изобщо има някакъв писан протокол в това незабавно поделение “, споделя той пред бТВ.
В Съединени американски щати, да вземем за пример, по думите на българката Ваня Креймър , която работи в онкологията на Северозападната болница в Чикаго, има непоколебим протокол. Там на регистратура могат да работят и хора без здравно обучение, само че единствено откакто са минали характерни квалификационни курсове.
“Колегите на регистрацията в незабавното поделение работят в цялостен синхрон с парамедиците в колите за спешна помощ, медицинските сестри и лекарите “, споделя Креймър пред Свободна Европа.
„ Много постоянно на регистратура стои триаж здравна сетра. Има 4-степенна система за неотложност – 1-ва степен са най-тежките случаи. Такива хора се одобряват незабавно. Ако са в схващане, от тези пациенти се записва единствено името и датата на раждане, с цел да се ревизира дали са в електронния указател на болничното заведение. Така ще е ясно каква кръвна група са и дали имат алергии. Но първо и незабавно се приема пациентът, с цел да му се окаже първа помощ. Много постоянно с дни не е ясно името на пациента и той е записан с кодово име. “
Липсата на синхрон в България
Според Николай Болтаджиев , ръководител на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето, стандартът, разказан в Наредба №3, е „ лобистки “ и на процедура неупотребим в множеството лечебни заведения.
„ И да се съблюдава, и да не се съблюдава, той е по този начин изработен, че едва ли щеше нещо да помогне в тази ситуация “, споделя Болтаджиев пред Свободна Европа.
По неговите думи в множеството лечебни заведения липсват нужните условия и медицински фрагменти, разказани в наредбата.
„ Ние знаем, че нашата система не е съответстваща на западните системи. И тук има едни хубави пожелания като, да вземем за пример, триаж и всички тези неща, които ги написа в този стандарт. Много от тях може единствено в "Пирогов " да се осъществят, тъй като стандартът е писан от тамошни експерти, за тамошни условия. “
Има и още една липса, която Болтаджиев акцентира:
„ Това е неналичието на грижа. Тя е присъща за цялото ни опазване на здравето. Пациентът не е обгрижен. Той не е в системата, той е някъде настрана. Ето, виждате, тук той умира, до момента в който се желаят документи, ЕГН, да се попълнят формулярите. “
Николай Болтаджиев не се ангажира с съмнение дали умрялата Миглена е щяла да оцелее, в случай че незабавно е била призната в противошоковата зала на врачанската болница. Но отбелязва, че „ в случай че беше незабавно обгрижена, както би трябвало, тя щеше да почине с грижа и никой нямаше да бъде упрекнат “.
на 43-годишната Миглена Сиреняска предходната седмица предизвика политически реакции и митинги пред врачанската болница „ Христо Ботев “. Прокуратурата стартира следствие, а здравната министърка Асена Сербезова разпореди инспекции.
Възможно ли е обаче регистрирането на пациент в сериозно положение да се окаже по-важно от самото му избавяне? Наистина ли медицинските стандарти в България разрешават човек да почине, до момента в който болничното заведение обработва персоналните му данни?
Пред гишето на болничното заведение
Хронологията на този случай стартира с връзка сред фамилията на умрялата и „ Бърза помощ “. Според описа на Николай Витанов , който живее с нея на фамилни начала, дамата се е лекувала у дома от признаци на простуда в продължение на седмица.
След като положението ѝ се утежнява, а дишането ѝ става мощно затруднено, мъжът взема решение да повика кола за спешна помощ. Витанов споделя, че от незабавния телефон 112 са го посъветвали първо да ревизира дали Миглена има висока температура, а по-късно са го попитали за какво самичък не докара жена си в болница.
За случилото се във врачанската болница по-късно има разнообразни версии. Според най-разпространената от тях фамилията е чакало към 40 минути на регистратура преди да бъде призната дамата.
Първоначалната инспекция на Регионалната здравна ревизия във Враца обаче установи, че това закъснение е било в границите на единствено на 6 минути. Това разгласи шефът на инспекцията доктор Орлин Димитров пред още предходната седмица.
Встрани от разногласията какъв брой време тъкмо е траяло регистрирането на Миглена Сиреняска, преди тя да почине, най-голямо отвращение измежду обществото провокира държанието на здравната сестра Виктория Христова .
Тя беше снимана от различен клиент на болничното заведение по какъв начин на гишето на регистратурата желае персоналните данни на дамата, която през това време е във очевидно неприятно положение на инвалидна количка. Освен това Христова беше снимана да прави тест за ковид на пациентката.
Въпросното видео беше оповестено при започване на предходната седмица в обществените мрежи, а скоро по-късно - изтрито. За малко време обаче то съумя да предизвика доста рецензии - и към здравната сестра, и към болничните стандарти като цяло.
Как би трябвало да се работи следователно
Въпреки че най-често лечебните заведения в България следват свои протоколи при незабавни случаи, има общи правила за деяние, разказани в Наредба № 3 на Министерския съвет от 2017 година за одобряване на медицински стандарт „ Спешна медицина “.
В тази разпоредба са разказани всички моменти от взаимоотношението със незабавната помощ, в които се прави така наречен триаж – систематизиране по категории по неотложност.
Първата фаза от това систематизиране би трябвало да се случи още при позвъняването на телефон 112 , когато диспечерът дава отдалечени насоки за деяние и получава субективна информация за положението на пациента. Именно въз основата на тази информация би трябвало да се реши кой мобилен екип с коя кола за спешна помощ са най-подходящи за съответния случай.
Екипът преценя коя е най-подходящата болница, в която да бъде откаран пациентът.
Триаж се прави и при идването на медицинския екип на мястото на случая. В този случай той е по справедливи индикатори, като тогава екипът преценя коя е най-подходящата болница, в която да бъде откаран пациентът и кой е най-подходящият маршрут.
Следващият стадий от разпределянето на случая се прави от лекари на място в незабавното поделение. Трите категории, в които може да попадне един пациент, са сериозен незабавен пациент с животозастрашаващи признаци (код алено – А1), нестабилен/потенциално неустойчив незабавен пациент (код жълто – В2), както и постоянен незабавен пациент (код зелено – С3).
По думите на основния координатор на съвета по незабавна медицина и завеждащ отделението по реанимация в болница „ Токуда “ доктор Николай Младенов годишно в незабавните звена се обслужват към 780 000 души.
„ От тези над 780 000 души към 25% се нуждаят от незабавна помощ. Тоест, те са действително за незабавното поделение, другите 75% са така наречен неотложни и те би трябвало да си отидат при [личните лекари] “, разяснява той пред бТВ.
Затова при триажиране има два съществени риска - приемане на прекалено много неспешни пациенти, което задръства системата, както и подценяване на степента на неотложност на даден случай, което може да докара до драматичен край.
Как се прави регистрация
В случая от врачанската болница обаче се появява още една детайлност - пациентите, които не са пристигнали с кола за спешна помощ, би трябвало да се запишат на регистратура. Записването съставлява малко изявление, което цели да откри както персоналните данни на пациента, по този начин и налични алергии или болести, които биха могли да повлияят по време на лекуването. От две години насам в това изявление е включен и тест за ковид.
В тези случаи Наредба №3 планува, че „ при пациентите се организира регистрационно изявление само след осъществяване на медицински триаж “, както и че това „ регистрационното изявление може да бъде осъществено и отвън зоната за регистрация (регистратурата) на място в общоприетите клинико-терапевтични зони според от положението на незабавния пациент “.
С други думи наредбата разрешава в случаи на сериозни пациенти от категория А1 регистрацията да се извърши от техни близки, с цел да получат те здравна помощ по-бързо.
„ Няма по какъв начин да желаеме пациентът да има три имена и ЕГН незабавно сега на постъпване, тъй като при нас постъпват и хора в кома, хора без документи, те влизат при нас и получават съответното равнище на здравна помощ “, споделя пред БНР доктор Калоян Бакалов , който завежда незабавното поделение във варненската болница "Св. Анна ".
Как се работи на регистратура
По думите на Бакалов индивидът на регистратура нормално е здравна сестра, която има нужната подготовка да реши какви дейности са нужни при всеки обособен пациент.
Според доктор Мирослав Ненков обаче няма единни правила за държание на хората, които дават отговор за болничната регистрация.
„ Всъщност казусът е там, че моите сътрудници - и лекари, и сестри, в никакъв случай никой не ги образова по какъв начин да поддържат връзка с пациенти. Никой не следи дали това момиче на регистратурата съблюдава някакъв писан протокол, дали изобщо има някакъв писан протокол в това незабавно поделение “, споделя той пред бТВ.
В Съединени американски щати, да вземем за пример, по думите на българката Ваня Креймър , която работи в онкологията на Северозападната болница в Чикаго, има непоколебим протокол. Там на регистратура могат да работят и хора без здравно обучение, само че единствено откакто са минали характерни квалификационни курсове.
“Колегите на регистрацията в незабавното поделение работят в цялостен синхрон с парамедиците в колите за спешна помощ, медицинските сестри и лекарите “, споделя Креймър пред Свободна Европа.
„ Много постоянно на регистратура стои триаж здравна сетра. Има 4-степенна система за неотложност – 1-ва степен са най-тежките случаи. Такива хора се одобряват незабавно. Ако са в схващане, от тези пациенти се записва единствено името и датата на раждане, с цел да се ревизира дали са в електронния указател на болничното заведение. Така ще е ясно каква кръвна група са и дали имат алергии. Но първо и незабавно се приема пациентът, с цел да му се окаже първа помощ. Много постоянно с дни не е ясно името на пациента и той е записан с кодово име. “
Липсата на синхрон в България
Според Николай Болтаджиев , ръководител на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето, стандартът, разказан в Наредба №3, е „ лобистки “ и на процедура неупотребим в множеството лечебни заведения.
„ И да се съблюдава, и да не се съблюдава, той е по този начин изработен, че едва ли щеше нещо да помогне в тази ситуация “, споделя Болтаджиев пред Свободна Европа.
По неговите думи в множеството лечебни заведения липсват нужните условия и медицински фрагменти, разказани в наредбата.
„ Ние знаем, че нашата система не е съответстваща на западните системи. И тук има едни хубави пожелания като, да вземем за пример, триаж и всички тези неща, които ги написа в този стандарт. Много от тях може единствено в "Пирогов " да се осъществят, тъй като стандартът е писан от тамошни експерти, за тамошни условия. “
Има и още една липса, която Болтаджиев акцентира:
„ Това е неналичието на грижа. Тя е присъща за цялото ни опазване на здравето. Пациентът не е обгрижен. Той не е в системата, той е някъде настрана. Ето, виждате, тук той умира, до момента в който се желаят документи, ЕГН, да се попълнят формулярите. “
Николай Болтаджиев не се ангажира с съмнение дали умрялата Миглена е щяла да оцелее, в случай че незабавно е била призната в противошоковата зала на врачанската болница. Но отбелязва, че „ в случай че беше незабавно обгрижена, както би трябвало, тя щеше да почине с грижа и никой нямаше да бъде упрекнат “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ