Желанието на родолюбиви българи да смъкнат от плещите си ярема

...
Желанието на родолюбиви българи да смъкнат от плещите си ярема
Коментари Харесай

Спас Гърневски: Предупрежденията на Руската Дума ни задължават да помним завета на Захари Стоянов: „Всяко тържество за България е нож в сърцето на Русия“

Желанието на родолюбиви българи да смъкнат от плещите си ярема от азиатското незнание, среща предупредителния вдигнат пестник на „ Победителите “

Ако Кремъл не се отхвърли от огромно кърваво зло на 20-ти век болшевизма, бъдещето на руснаците ще става все по-сибирско, споделя пред Faktor.bg някогашният кмет и държавник от града под тепетата

Интервю на Мая Стоянова

– Г-н Гърневски, Руската Дума изпрати остро предизвестие до членовете на Общинския съвет в Пловдив да не посмеят да отстранен „ Альоша “. Как да разчетем тази имперска безочливост – очевидно гледат още на нас като на Задунайска губерния, която могат да командват?

– С въпроса давате безусловно тъкмо и ясно отговора. Декларацията на Руската Дума (виж цялостния текст в края на изявлението, б.р.) е показна реакция на поробителя към тога. На окупатора към окупирания. На палача към жертвата. Изживяващите се като наши кремълски господари са смъртно ранени от „ варварската самодейност “ да бъде отстранен паметникът на руския " боец освободителя Альоша “. Назидателната изразителност във всяко едно от нейните фрази е показателна. Желанието на родолюбиви българи да смъкнат от плещите си ярема на унизяваната половин век от азиатското незнание Родина, среща предупредителния вдигнат пестник на „ Победителите “. За тях премахването на признака на окупацията „ Альоша “ е лицемерен опит да се посегне на нашите „ приятелски нации ", маниакално и обезверено предпочитание да се принизи героичният героизъм на руските бойци, да се омаловажи решаващият принос на Съюз на съветските социалистически републики и руския народ в битката против нацизма по време на Втората международна война…

От днешна позиция е редно да попитаме „ братушките “ от Руската Дума, коя част от народа ни въпреки всичко титулуват като братска? Онази, с нейните наследници, която Съюз на съветските социалистически републики сложи на власт след окупацията от 1944 година? Вярната им до гроб предателска комунистическа тайфа, която от 1919 до през днешния ден организира антибългарска руска политика на родна земя?Доколкото не са се отрекли обществено, те са правилни почитатели на болшевизираната през 1919 година Българска комунистическа партия. За всичките години тя е потвърдила несъмнено антибългарската си роля.

В годините на народна власт БКП-БСП продължава да брани ползите на Кремъл, да бъде желязна бариера пред опитите ни за цялостната интеграция на страната в лоното на цивилизованите европейски нации. Защото, както споделя откривателят на аления октопод проф. Никола Алтънков, Българска комунистическа партия е победена, само че не и унищожена. Нейните наследници са живи, здрави и щастливи. Бих си разрешил да го допълня: Освен това са доста богати със смъкнатото от кожата на народа ни през престъпния преход и единственото, за което си мечтаят, е още веднъж да възстановят член 1 от комунистическата Конституция. Ето, това са съветските и руските хора в България.

Другите са стотиците хиляди директни и косвени жертви на „ мероприятията “ на 50-годишната болшевишко комунистическа власт в страната ни и днешните и превъплъщения…

- Как приемате аргумента на Руската Дума, че прототипът на Альоша - Сергей, имал огромна заслуга, възстановявайки телефонната връзка сред София и Пловдив?

- С това пояснение декларацията на Руската Дума стига върха на своя безсрамен възторг. Припомням разкритието им: „ В България е добре известно, че прототипът на паметника " Альоша “, повдигнат по самодейността на българския народ, е червеноармееца Алексей Скурлатов, роден на Алтай, притежател на два ордена " Червена звезда “, който през 1944 година взе участие във възобновяване на телефонната връзка сред София и Пловдив. През август 1982 година Алексей Скурлатов е посрещнат в Пловдив с огромни почести като народен воин и е разгласен за почетен жител. “

Ами за какво бе „ братушки “ не ни казахте толкоз години каква е същинската заслуга на руския боец за освобождението ни от нацизма, с цел да бъде почетен с този възвишен монумент. Поколения българи си мислят, че е извънредно огромна щом е въздигнат до небесата на върха, а бедният Левски е заврян долу в шубраците под ботушите му. Но очевидно за Кремъл няма никакво значение, че съгласно Историческия институт на Българска академия на науките в България в никакъв случай преди 1944 година не е имало фашизъм, камо ли нацизъм. Че страната ни не е изпратила нито един боец на Източния фронт, че не е изстреляла нито един патрон против окупиралата ни Съветска войска. Че от 23 август 1939 година до 22 юни 1941 година според пакта Молотов – Рибентроп Съюз на съветските социалистически републики и Германия са кървави съдружници тръгнали да си поделят Европа преди да се захапят за шиите…

Е, нейсе. Прототипът на Альоша – Скурлатов, както се оказа е приключил в действителност „ геройско дело “, участвайки във възобновяване на телефонната връзка сред София и Пловдив. Пък и въпреки всичко заради липса на фашизъм и нацизъм в страната е трябвало с нещо да си уплътнят времето чекистите. Както става към този момент ясно, след 9 септември – 1944 година, възстановявайки телефонизацията в страната ни са открили трайно болшевизма в нея. Това е просто насмешка с пловдивчани. Тонът на Декларацията на Руската дума го потвърждава убедително…

– В Пловдив постоянно е имало хора с будна гражданска съвест, бунтарска интелигенция, само че в този момент мълчанието е оглушително, белким град с подобен капацитет и славно минало се е снишил до размера на съветския консул и съветски жител Георги Гергов?

– Няма по какъв начин да се съглася с Вас, че пловдивчани „ мълчат оглушително “. Един град няма по какъв начин да оцелее хилядолетия, в случай че се е снишавал пред орисията си. Не инцидентно Пловдив е най-старият жив град в Европа. От 1989 година до през днешния ден под тепетата изборите постоянно се печелят от десните сили и то безапелационно. Така беше и на последните кметски избори, за разлика от София и Варна. Пловдивчани извършват своята отговорност като избират хора за властта от демократичните листи. От централната и локалната власт зависи дали страната ще се развива. Демокрацията изключва анархията като средство за решение на съществени публични въпроси. Така да вземем за пример през 1996 година Общинският съвет на Пловдив определен с огромно болшинство от пловдивчани взе решение за унищожаване на паметника на руската войска окупаторка „ Альоша “ от Бунарджика. Но българският съд анулира решението с претекста, че този монумент бил съветски, а не руски и се нарушавала българо – съветска конвенция, подписана от президентите Елцин и Желев. Според Вас този монумент съветски ли е? На същия рид стои съветският монумент на цар Освободител Александър Втори, издигнат през 1881 година и никой не му е протегнал ръка до през днешния ден?

През 1996 година бяха отстранени всички партизански плочи от фасадите на къщите. През 1977 година площада пред Общината бе прекръстен от ген. Гурко на Стефан Стамболов. Бе повдигнат монумент на бележития стихотворец, бунтовник и общественик. Всяка година на 31 януари Пловдив отбелязва паметта на този популярен българин. Отдавна са преименувани улиците на града. Най централният бул. е прекръстен от Георги Димитров на Цар Борис Трети – Обединител, а на видно място е построен негов монумент. Пловдив има собствен нови химн, герб и знаме. Тези неща ги правят управляващите, определени от хората. За страдание обаче имахме управници – сякаш сини, които с деяние или безучастие „ трасираха “ пътя на Георги Гергов от другояче сполучлив свиневъд до един от водачите на шампионския клуб на олигарсите в България. Мълвата разнася, че тези ибрикчии му били признателни и до днес…

Въпросът за окупаторските монументи би трябвало да се реши на национално равнище, след сериозен спор със глоба на Народното събрание. В България има стотици руски монументи. Представяте ли си пред какви провокации ще бъдат сложени локалните общности, в случай че всяка сама би трябвало да вземе решение за ориста им. Централните управляващи не трябва да се крият зад тила на локалните управляващи и публични начинания по толкоз виновни въпроси, какъвто несъмнено е и този за окупаторските монументи.

- Къде е Църквата, за какво мълчи за обидата към Пловдив и владиката Николай, белким националното достолепие му е безразлично пред експанзията на по този начин наречените „ освободители “?

–Нямам контакти с пловдивския митрополит и няма по какъв начин да разясня сходен въпрос, до момента в който самия той не реши да изрази обществено мнението си за съветската декларация. Демонстрира постоянно присъединяване в публичния спор, само че в този момент мълчи.

- Русия постоянно преследва своите ползи, а потъпква непознатите – белким в Пловдив ще не помнят, че тази същата Русия се разгласи и работеше срещу най-българското дело – Съединението на Източна Румелия и Княжество България?

–В Пловдив, в никакъв случай не можем, и няма да забравим член Първи от своята горделивост и памет за най-българския политически акт сътворен в родината ни - Съединението на България.

Не инцидентно на 16. 09. 1997 година като кмет на Пловдив приканих публично тогавашния президент на България Петър Стоянов и ръководителя на Народното събрание Йордан Соколов по това време да предизвикват оповестяването на Шести септември за Национален празник на България. През 1998 година денят бе вписан в празничния календар, само че единствено като формален.

Помним, че когато в тези времена след 6 септември 1885 година българите ликуват единението си, а Русия насъсква сръбските си подлоги да атакуван в тил България и осуетят Съединението ни. Тогава Захари Стоянов изрича пророческите си думи: „ Всяко празненство за България е нож в сърцето на Русия “.

С Декларации като тази на Руската Дума и безпардонното държанието на наместничката на Кремъл в София - дипломат Митрофанова, Русия още веднъж надменно ни пита: Защо през 1885-та България въстана, а не остана пожизнена Задунайска губерния?

- Няма ли заплаха съветската безочливост, която брани руски монументи на войска, окупирала и потопила в кръв и гнет България, да отвратят дотам българите, че да намразят даже и паметниците на съветските войни, умрели за възраждането на Отечеството ни?

–Русия явно още не си е дала сметка, че България от дълго време не е в мечешката й прегръдка. Пропуска в действителност много безочливо обстоятелството, че страната ни е член на НАТО и Европейския съюз. Авантюристичният режим и неговите марионетки, навлекли имперски мундири си разрешават да заплашват суверенни страни, подчинени им до скоро по силата на тяхната окупация. С тази показна надменност показват незаконния болшевишки режим като аналог на цялата съветска история. Все повече хора оприличават руската империя с съветската. Когато знакът за тъждество се одобри от задоволително доста хора, ще бъде доста късно за бедстваща Русия да се демократизира. Ако тя не жигосах и не се отхвърли обществено и с съответни каузи от другото след нацизма най-голямо кърваво зло на 20-ти век, каквото несъмнено е болшевизмът - бъдещето и ще става все по-сибирско…

Б.Р. Писмо на МИТРОФАНОВА до ОБЩИНСКИ СЪВЕТ
ПЛОВДИВ
В общинския съвет в Пловдив е пристигнало писмо от посланика на Руската Федерация Елеонора Митрофанова, с което тя препраща изказването на Руската Дума по отношение на паметника на Альоша в Пловдив. Получател на писмото е ръководителят на общинския съвет Атанас Узунов.

Ето цялата декларация:

Във връзка с самодейността за разглобяване на паметника на руския войник-освободител “ Альоша “ в град Пловдив (България).

Депутатите от Държавната Дума на Федералното Събрание на Руската Федерация показват извънредно отвращение от провокативното и цинично предложение на членове на Общинския съвет на Пловдив от партия " Демократи за мощна България “ (ДСБ) за разглобяване до края на 2024 година на паметника на руския воин-освободител " Альоша “.

Партията ДСБ, известна с гневната си русофобия, е пореден покровител на прозападната ориентировка на България и дейното й присъединяване във всички случки на НАТО. Именно държавното управление на създателя на партията ДСБ Иван Костов през 1999 година даде въздушното пространство на България за въздушни удари на НАТО против Югославия, макар многочислените митинги на български жители.

Поредната безразсъдна демонстрация на представители на партията ДСБ е откровена проява на надменно отношение към историята на своята страна, лицемерен опит да се посегне на нашите приятелски нации, маниакално и обезверено предпочитание да се принизи героичният героизъм на руските бойци, решаващият принос на Съюз на съветските социалистически републики и руския народ в битката против нацизма по време на Втората международна война.

Варварската самодейност, в случай че бъде подкрепена от Общинския съвет на гр.Пловдив, ще се трансформира в незабравим срам както за основателите, по този начин и за законодателната и изпълнителната власт на града, и ще показва неадекватността и политическото късогледство на пловдивските управляващи.

В България е добре известно, че прототипът на паметника " Альоша “, повдигнат по самодейността на българския народ, е червеноармеец Алексей Скурлатов, роден на Алтай, притежател на два ордена " Червена звезда “, който през 1944 година взе участие във възобновяване на телефонната връзка сред София и Пловдив. През август 1982 година Алексей Скурлатов е посрещна в Пловдив с огромни почести като народен воин и е разгласен за почетен жител.

Варварската война, разгърната от Запада против паметниците на руската ера, в действителност доказателство за малоценността и безпомощността на сегашните западни така наречен елити, които постоянно показват цялостна непросветеност и некадърност да вземат решение основни въпроси от вътрешния и интернационалния дневен ред.

Призоваваме членовете на Общински съвет -- Пловдив да не следват образеца на провокаторите и да положат нужните старания за запазване на културно-исторически монументи и други обекти на материалната и духовната просвета в сходство със Споразумението сред Правителството на Руската Федерация и Правителството на Република България за съдействие в региона на културата, образованието и науката.

Изразяваме убеденост, че жителите освен на Пловдив, само че и на България като цяло, както се е случвало и до момента, ще надигнат глас в отбрана на паметника " Альоша “, ще го отстоят и ще запазят свещената за братските нации на Русия и България памет за подвига на героите от Великата Победа над фашизма.

Председател на Държавната Дума Вячеслав Володин
на Федералното Събрание
на Руската Федерация
Москва

16 януари 2024 година
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР