Студени досиета: Как мутри се нахвърлиха върху фотографи на погребението на Маймуняка
На 28 януари 2002 година 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка, една от легендите на империята ВИС, е взривен, до момента в който влиза в блока на приятелката си Надя Иванова в столичния квартал " Стрелбище ".
Животът му е индикативен за мутренската еволюцията през 90-те години - от герой в школата на ЦСКА до правилен другар и дясна ръка на боса на силовата формация ВИС Васил Илиев, най-после " рафиниран " предприемач и вицепрецидент на ФК " Беласица ".
На него му приписват думите: " Ще пристигна време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред ".
Смъртоносна пощенска кутия
Около 20 часа на 28 януари 2002 година вицепрезидентът на ФК " Беласица " Димитър Димитров се прибира дружно с телохранителите си. Слиза от мерцедеса си пред блок 27 на квартал " Стрелбище ", където живее приятелката му Надя Иванова. Във входа влиза първо единият телохранител, след него вторият. Димитров прекрачва прага трети, а след него се шмугва третият му охранител. Бомба с 500 грама тротилов еквивалент избухва право против главата на футболния необут. Детонацията е толкоз мощна, че в стената е пробита дупка, която зейва в кухненския долап на фамилията от партерния етаж. Входната врата на блока е избита, дограмата начупена на части, а стъклата на стълбищата изпочупени до осмия етаж на блока.
Част от скалпа на Димитров е напълно отвеян, а в черепа му се забиват голям брой железни осколки. Макар и ранени, охранителите го откарват във Военномедицинска академия. Той е с тежък хематом в мозъка и счупена ръка. Лекарите дават очаквания, че може и да оцелее, само че два дни по-късно губи борбата за живот. Двама от гардовете му са с по-леки пострадвания, а третият се отървава с драскотини.
Бомбата се оказва скрита в дребна кутия над пощенска кутия, през която минават тръби. Отскоро някой ѝ е поставил похлупак. Това допуска, че атентатът е бил плануван от дълго време, споделят криминалисти. Самоделката е направена извънредно професионално. Устройството е с електродетонатор, задействан с отдалечено, експлозивът - заздравен с нарязани пирони. Задействано е в мига, когато Маймуняка доближава мястото, където е подложен мощният гърмеж. Точният миг на експлозия приказва, че убиецът е имал директна видимост към входа.
По време на следствието излиза наяве, че подземният необут е подозирал нападение. Дни преди атентата телохранителите му почнали да се движат с извадени револвери, когато той влиза и излиза от блока. Освен това преди този момент Димитров се движел с две " горили ", а от скоро те станали три. Единият от гардовете му постоянно се качвал да ревизира дали пътят до жилището на 3-тия етаж е чист. Другите изчаквали дружно с боса в черния му мерцедес.
Димитър Димитров-Маймуняка е измежду дребното подземни босове, убити с бомба. Така намират гибелта си и двама представители на другата огромна формация - СИК. През 1996 година бомба в асансьор раздира Йордан Марков от Варна, който е локалният предводител на сикаджиите. Две години след убийството на Маймуняка с гърмеж е погубен и Стоил Славов-Телето. Той е един от огромните босове в СИК, а жестоката гибел го застига дружно с телохранителите му в асансьора на бизнес постройка в кв. " Лозенец ", където е седалището на компанията " Интергруп енд Партнерс ".
От тепиха до бухалката и футбола
Животът на Димитър Димитров-Маймуняка ни връща в мутренските времена при започване на 90-те години и гангстерските войни. Режимът на Тодор Живков е паднал, само че слабата власт и непрекъснатата промяна на държавните управления основават условия за преуспяване на незаконни стопански и силови групировки. Персонажът им, който в този момент всички назовават " мутра ", първоначално бе прочут като " борците ", тъй като това са спортисти, главно от силовите спортове, съществено обгрижвани по времето на социализма и останали на улицата след огромната смяна. Техните присъщи белези и жанр са дебели вратове, омотани с ланци, черни фланелки и бейзболна бухалка - непокътната мярка на нападенията им.
Маймуняка е един от тях. Роден в петричкото село Добрилати, Димитър Димитров още като възпитаник демонстрира героичен умения. По това време идва първият му прякор Петлето, от стила в битката - пада на земята и когато съперникът си мисли, че е победил, скача внезапно и се нахвърля с порив на петел. Борческите му умения скоро се виждат и той влиза в школата на ЦСКА по битка. Именно тук се среща с бъдещия ъндърграунд необут Васил Илиев и отсам стартира тяхното другарство до гибел.
През 1991 година Васил Илиев основава силовата формация ВИС. Маймуняка става негова дясна ръка. Основният личен състав в групировката са хора от борческите среди, другари от Унгария и зрелостници от " Олимпийски очаквания ". Престъпната империя набира своята мощност с охранителната компания ВИС-1 и застрахователната компания ВИС-2. Започва с рекет против защита, незаконен импорт на крадени коли и контрабанда на нефт по време на югоембаргото.
Димитров управлява " наказателните " отряди. Хората му имат делегирани цялостни права. Когато те отидат при някой предприемач и изискат отчитане на рекета, всички знаят - изплъзване няма. Освен това са му " поверени " контрабандата през Граничен контролно-пропусквателен пункт " Капитан Андреево " и връщането на крадени коли. Прякорът му става Маймуняка - остроумен като шимпанзе, голям като орангутан, преносим като макак .
На 25 април 1995 година - на път за ресторант " Мираж ", при нападение убиват боса на ВИС Васил Илиев, приет за най-могъщия разбойник на Балканите за тези времена. Според специфичен отчет на Министерство на вътрешните работи през 1995 година ВИС е имала имущество за 5 милиарда лева
На погребението на Васил Илиев Димитър носи кръста, а фотоси запечатват по какъв начин плаче без да се срами от това.
Маймуняка носи кръста на погребението на Васил Илиев
Снимка: Архив на Dir.bg
След гибелта на приятеля си, Маймуняка към този момент не е " обичаното момче на шефа ", настояват от подземния свят.
Новият началник на мощната формация Георги Илиев въдворява нови правила и разраства империята ВИС. Борчетата смъкват спортните екипи и навличат тъмни костюми. Цяла бригада счетоводители и предприемачи заменят предходните бандити. Империята на ВИС се разраства до голяма конструкция, контролираща както противозаконните действия като цигарената контрабанда и продажбата на кокаин, по този начин и съумява да завземе съществени дялове от легалните печеливши браншове в туризма, търговията и парцелите.
През 2000 година Димитър Димитров към този момент е изцяло изменен - чисти имиджа си, вади бизнеса на ярко, визията му е изменена - безпрепятствено обръснат, коса, сресана на път, италиански костюм, бяла риза и вратовръзка. Коментира и политическите нрави у нас.
" Всъщност ние, по този начин наречените мутри, сме нужни единствено преди избори. После всички се покриват ", споделя той в едно от последните си изявленията пред столичен вестник през 2001 година
По това време мощните героичен (застрахователни) групировки в страната към този момент са завзели и футбола. Любимата игра на по-голяма част от българите е най-краткият път за заверка на пари и популярност, насъбрана с противозаконен и полузаконен бизнес.
Маймуняка първо спонсорира тима на столичния квартал " Дружба " - Искър и го вкарва го в " Б " група. След това се заема с пазарджишкия " Хебър ". Когато тимът изпада от елита, Маймуняка пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля " Беласица " в " А " група. Три месеца преди гибелта си той към този момент е вицепрезидент. Работи дружно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата основават няколко сдружения, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и района. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му незабавно пари и то доста.
Месец преди да почине той открива и дискотека " Ирида " в Сандански. На купона се събират тогавашните му другари. Димитър Димитров като че ли се е върнал в предходното си амплоа - пие чаши с уиски и след това ги тръшка една след друга в земята, танцува сиртаки и прегръща приятелите си наред. Държи тирада: " Момчета, този, който остане с мен, няма да съжалява. Идват нови времена ".
30 дни по-късно 500 грама тротил поставят завършек на Димитър Димитров-Маймуняка.
Кой умъртви Маймуняка?
Слуховете в подземния свят, че Георги Илиев недолюбва Маймуняка са в учредената на една от версиите, по които криминалистите работят - вътрешни битки и неразбирателства във ВИС. Доказателства обаче не откриват. Освен това Димитров е съучастник на Георги Илиев във " ВАИ Петролиум " АД. Собственик е и на " Ирида - 71 " ЕООД, което развива комерсиална и складова активност, а посредством сдружението " Металтест " търгува със скрап и метал.
Не се намират доказателства и за другата версия, че Маймуняка е поръчан от някогашни гардове на Слави Бинев и е премахнат поради хванати близо 30 ТИР-а с контрабандна стока.
Засегнати ползи към всеобщата приватизация са същинската причина за изтезанието на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров, настояват от ъндърграунда. По думите им версиите на Министерство на вътрешните работи за спорове с съперниците от СИК или провалени колета с дрога са единствено заслон, с цел да се покрият действителните поръчители на убийството.
В последна сметка следствието не намира отговора на въпроса кой умъртви Маймуняка. Разследването е спряно, а поръчителите и причинителите - незнайни.
Георги Илиев, заобиколен от гардове на погребението
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На погребението на Маймуняка гардове налитат на публицисти
Погребението на Димитров е на 3 март в Централните софийски гробища. В този ден идват едни от най-видните представители на ВИС. Освен Георги Илиев, там са и Чавдар Писарски и Николай Цветин.
На погребението става и нещо ненадейно - мутри атакуват фоторепортерите Иван Григоров и Йордан Симеонов. Намесата на президента на " ВАИ холдинг " Георги Илиев предотвратява по-голям скандал, означават медиите по това време.
20 години по-късно фоторепортерът на Dir.bg Иван Григоров споделя спомените си от този ден. Тогава той работи за вестник " Капитал ", а неговият сътрудник за " 24 часа ".
" Инцидентът стана, когато два бронирани джипа " мерцедес " на Косьо Самоковеца дойдоха със забавяне на погребението. Още със слизането си от колата от тях изскочиха мутри и ни нападнаха ", споделя той.
По това време към този момент има доста хора пред църквата на гробищата и нито един служител на реда. Страшно е и репортерите внимават, с цел да не провокират представителите на ъндърграунда.
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
„ Аз и сътрудника ми Данчо се бяхме качили в профил на една скамейка против църквата, с цел да имаме по-добра видимост. И това притегли вниманието на мутрите. Те изскочиха от джиповете и ревейки потеглиха към нас. Няма накъде да мърдаме. Стоим на място ", спомня си Григоров.
Джиповете са паркирани въпреки всичко на разстояние от църквата и фоторепортерите. Така че до момента в който мутрите доближат до тях Григоров съумява да извади кино лентата от фотоапарата си и да го презареди с нов. Това е единственият късмет, с цел да избави сниманото, тъй като е наясно какво ще последва.
Мутрите изтеглят лентите от фотоапаратите с проливен дъжд закани и обиди.
" Очаквахме и да ни бият, тъй като са мутри. Крещяха вулгарни обиди, заплашваха ни, че ще ни пребият, само че въпреки всичко ни посегнаха. Единият от тях все очилата ми и ги захвърли на земята ", спомня си Григоров.
По-късно схваща, че някой от тв репортерите се е затъпил за тях пред боса Георги Илиев.
Спасените фотоси на Иван Григоров запечатват част от ъндърграунд " героите " от това време. Едри мутри носят покрития ковчег на Маймуняка, треньорът на ФК " Беласица " държи венец и Георги Илиев с гардове към него и доста хора - исторически фрагменти за края на една от основните фигури във ВИС.
Погребението на Маймуняка
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Димитър Димитров-Маймуняка остава една от легендите на империята ВИС. Негови приятели го разказват като невъзпитан и безмълвен, само че докрая останал доверчив. А дали е по този начин?
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Ти си демонски чаровник и мечтаният ухажор, само че характера ти комплициран постоянно става неосъществим. Ти си ужасно емоционален, само че и постоянно си доверчив. И добър, и доста великодушен, печален, само че и доста бодър " - звучи и текстът от песента " Дяволски чаровник " на фолкзвездата Лия година преди изтезанието на Маймуняка. Песента е шлагер тогава, само че малко на брой знаят, че тя е отдадена на точно на борческия необут.
" Чистката " във ВИС не свършва с Маймуняка. Година по-късно е погубен наркобоса Косьо Самоковеца - друга основна фигура в групировката. Холандски наемен палач го разстрелва на 6 декември 2003 година в центъра на Амстердам.
След като ръководи ВИС-2 тъкмо десетилетие 39-годишния Георги Илиев е застигнат от гибелен патрон на 25 август 2005 година в едно от обичаните му заведения - " Буда бар " в Слънчев бряг.
Животът му е индикативен за мутренската еволюцията през 90-те години - от герой в школата на ЦСКА до правилен другар и дясна ръка на боса на силовата формация ВИС Васил Илиев, най-после " рафиниран " предприемач и вицепрецидент на ФК " Беласица ".
На него му приписват думите: " Ще пристигна време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред ".
Смъртоносна пощенска кутия
Около 20 часа на 28 януари 2002 година вицепрезидентът на ФК " Беласица " Димитър Димитров се прибира дружно с телохранителите си. Слиза от мерцедеса си пред блок 27 на квартал " Стрелбище ", където живее приятелката му Надя Иванова. Във входа влиза първо единият телохранител, след него вторият. Димитров прекрачва прага трети, а след него се шмугва третият му охранител. Бомба с 500 грама тротилов еквивалент избухва право против главата на футболния необут. Детонацията е толкоз мощна, че в стената е пробита дупка, която зейва в кухненския долап на фамилията от партерния етаж. Входната врата на блока е избита, дограмата начупена на части, а стъклата на стълбищата изпочупени до осмия етаж на блока.
Част от скалпа на Димитров е напълно отвеян, а в черепа му се забиват голям брой железни осколки. Макар и ранени, охранителите го откарват във Военномедицинска академия. Той е с тежък хематом в мозъка и счупена ръка. Лекарите дават очаквания, че може и да оцелее, само че два дни по-късно губи борбата за живот. Двама от гардовете му са с по-леки пострадвания, а третият се отървава с драскотини.
Бомбата се оказва скрита в дребна кутия над пощенска кутия, през която минават тръби. Отскоро някой ѝ е поставил похлупак. Това допуска, че атентатът е бил плануван от дълго време, споделят криминалисти. Самоделката е направена извънредно професионално. Устройството е с електродетонатор, задействан с отдалечено, експлозивът - заздравен с нарязани пирони. Задействано е в мига, когато Маймуняка доближава мястото, където е подложен мощният гърмеж. Точният миг на експлозия приказва, че убиецът е имал директна видимост към входа.
По време на следствието излиза наяве, че подземният необут е подозирал нападение. Дни преди атентата телохранителите му почнали да се движат с извадени револвери, когато той влиза и излиза от блока. Освен това преди този момент Димитров се движел с две " горили ", а от скоро те станали три. Единият от гардовете му постоянно се качвал да ревизира дали пътят до жилището на 3-тия етаж е чист. Другите изчаквали дружно с боса в черния му мерцедес.
Димитър Димитров-Маймуняка е измежду дребното подземни босове, убити с бомба. Така намират гибелта си и двама представители на другата огромна формация - СИК. През 1996 година бомба в асансьор раздира Йордан Марков от Варна, който е локалният предводител на сикаджиите. Две години след убийството на Маймуняка с гърмеж е погубен и Стоил Славов-Телето. Той е един от огромните босове в СИК, а жестоката гибел го застига дружно с телохранителите му в асансьора на бизнес постройка в кв. " Лозенец ", където е седалището на компанията " Интергруп енд Партнерс ".
От тепиха до бухалката и футбола
Животът на Димитър Димитров-Маймуняка ни връща в мутренските времена при започване на 90-те години и гангстерските войни. Режимът на Тодор Живков е паднал, само че слабата власт и непрекъснатата промяна на държавните управления основават условия за преуспяване на незаконни стопански и силови групировки. Персонажът им, който в този момент всички назовават " мутра ", първоначално бе прочут като " борците ", тъй като това са спортисти, главно от силовите спортове, съществено обгрижвани по времето на социализма и останали на улицата след огромната смяна. Техните присъщи белези и жанр са дебели вратове, омотани с ланци, черни фланелки и бейзболна бухалка - непокътната мярка на нападенията им.
Маймуняка е един от тях. Роден в петричкото село Добрилати, Димитър Димитров още като възпитаник демонстрира героичен умения. По това време идва първият му прякор Петлето, от стила в битката - пада на земята и когато съперникът си мисли, че е победил, скача внезапно и се нахвърля с порив на петел. Борческите му умения скоро се виждат и той влиза в школата на ЦСКА по битка. Именно тук се среща с бъдещия ъндърграунд необут Васил Илиев и отсам стартира тяхното другарство до гибел.
През 1991 година Васил Илиев основава силовата формация ВИС. Маймуняка става негова дясна ръка. Основният личен състав в групировката са хора от борческите среди, другари от Унгария и зрелостници от " Олимпийски очаквания ". Престъпната империя набира своята мощност с охранителната компания ВИС-1 и застрахователната компания ВИС-2. Започва с рекет против защита, незаконен импорт на крадени коли и контрабанда на нефт по време на югоембаргото.
Димитров управлява " наказателните " отряди. Хората му имат делегирани цялостни права. Когато те отидат при някой предприемач и изискат отчитане на рекета, всички знаят - изплъзване няма. Освен това са му " поверени " контрабандата през Граничен контролно-пропусквателен пункт " Капитан Андреево " и връщането на крадени коли. Прякорът му става Маймуняка - остроумен като шимпанзе, голям като орангутан, преносим като макак .
На 25 април 1995 година - на път за ресторант " Мираж ", при нападение убиват боса на ВИС Васил Илиев, приет за най-могъщия разбойник на Балканите за тези времена. Според специфичен отчет на Министерство на вътрешните работи през 1995 година ВИС е имала имущество за 5 милиарда лева
На погребението на Васил Илиев Димитър носи кръста, а фотоси запечатват по какъв начин плаче без да се срами от това.
Маймуняка носи кръста на погребението на Васил Илиев
Снимка: Архив на Dir.bg
След гибелта на приятеля си, Маймуняка към този момент не е " обичаното момче на шефа ", настояват от подземния свят.
Новият началник на мощната формация Георги Илиев въдворява нови правила и разраства империята ВИС. Борчетата смъкват спортните екипи и навличат тъмни костюми. Цяла бригада счетоводители и предприемачи заменят предходните бандити. Империята на ВИС се разраства до голяма конструкция, контролираща както противозаконните действия като цигарената контрабанда и продажбата на кокаин, по този начин и съумява да завземе съществени дялове от легалните печеливши браншове в туризма, търговията и парцелите.
През 2000 година Димитър Димитров към този момент е изцяло изменен - чисти имиджа си, вади бизнеса на ярко, визията му е изменена - безпрепятствено обръснат, коса, сресана на път, италиански костюм, бяла риза и вратовръзка. Коментира и политическите нрави у нас.
" Всъщност ние, по този начин наречените мутри, сме нужни единствено преди избори. После всички се покриват ", споделя той в едно от последните си изявленията пред столичен вестник през 2001 година
По това време мощните героичен (застрахователни) групировки в страната към този момент са завзели и футбола. Любимата игра на по-голяма част от българите е най-краткият път за заверка на пари и популярност, насъбрана с противозаконен и полузаконен бизнес.
Маймуняка първо спонсорира тима на столичния квартал " Дружба " - Искър и го вкарва го в " Б " група. След това се заема с пазарджишкия " Хебър ". Когато тимът изпада от елита, Маймуняка пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля " Беласица " в " А " група. Три месеца преди гибелта си той към този момент е вицепрезидент. Работи дружно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата основават няколко сдружения, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и района. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му незабавно пари и то доста.
Месец преди да почине той открива и дискотека " Ирида " в Сандански. На купона се събират тогавашните му другари. Димитър Димитров като че ли се е върнал в предходното си амплоа - пие чаши с уиски и след това ги тръшка една след друга в земята, танцува сиртаки и прегръща приятелите си наред. Държи тирада: " Момчета, този, който остане с мен, няма да съжалява. Идват нови времена ".
30 дни по-късно 500 грама тротил поставят завършек на Димитър Димитров-Маймуняка.
Кой умъртви Маймуняка?
Слуховете в подземния свят, че Георги Илиев недолюбва Маймуняка са в учредената на една от версиите, по които криминалистите работят - вътрешни битки и неразбирателства във ВИС. Доказателства обаче не откриват. Освен това Димитров е съучастник на Георги Илиев във " ВАИ Петролиум " АД. Собственик е и на " Ирида - 71 " ЕООД, което развива комерсиална и складова активност, а посредством сдружението " Металтест " търгува със скрап и метал.
Не се намират доказателства и за другата версия, че Маймуняка е поръчан от някогашни гардове на Слави Бинев и е премахнат поради хванати близо 30 ТИР-а с контрабандна стока.
Засегнати ползи към всеобщата приватизация са същинската причина за изтезанието на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров, настояват от ъндърграунда. По думите им версиите на Министерство на вътрешните работи за спорове с съперниците от СИК или провалени колета с дрога са единствено заслон, с цел да се покрият действителните поръчители на убийството.
В последна сметка следствието не намира отговора на въпроса кой умъртви Маймуняка. Разследването е спряно, а поръчителите и причинителите - незнайни.
Георги Илиев, заобиколен от гардове на погребението
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На погребението на Маймуняка гардове налитат на публицисти
Погребението на Димитров е на 3 март в Централните софийски гробища. В този ден идват едни от най-видните представители на ВИС. Освен Георги Илиев, там са и Чавдар Писарски и Николай Цветин.
На погребението става и нещо ненадейно - мутри атакуват фоторепортерите Иван Григоров и Йордан Симеонов. Намесата на президента на " ВАИ холдинг " Георги Илиев предотвратява по-голям скандал, означават медиите по това време.
20 години по-късно фоторепортерът на Dir.bg Иван Григоров споделя спомените си от този ден. Тогава той работи за вестник " Капитал ", а неговият сътрудник за " 24 часа ".
" Инцидентът стана, когато два бронирани джипа " мерцедес " на Косьо Самоковеца дойдоха със забавяне на погребението. Още със слизането си от колата от тях изскочиха мутри и ни нападнаха ", споделя той.
По това време към този момент има доста хора пред църквата на гробищата и нито един служител на реда. Страшно е и репортерите внимават, с цел да не провокират представителите на ъндърграунда.
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg „ Аз и сътрудника ми Данчо се бяхме качили в профил на една скамейка против църквата, с цел да имаме по-добра видимост. И това притегли вниманието на мутрите. Те изскочиха от джиповете и ревейки потеглиха към нас. Няма накъде да мърдаме. Стоим на място ", спомня си Григоров.
Джиповете са паркирани въпреки всичко на разстояние от църквата и фоторепортерите. Така че до момента в който мутрите доближат до тях Григоров съумява да извади кино лентата от фотоапарата си и да го презареди с нов. Това е единственият късмет, с цел да избави сниманото, тъй като е наясно какво ще последва.
Мутрите изтеглят лентите от фотоапаратите с проливен дъжд закани и обиди.
" Очаквахме и да ни бият, тъй като са мутри. Крещяха вулгарни обиди, заплашваха ни, че ще ни пребият, само че въпреки всичко ни посегнаха. Единият от тях все очилата ми и ги захвърли на земята ", спомня си Григоров.
По-късно схваща, че някой от тв репортерите се е затъпил за тях пред боса Георги Илиев.
Спасените фотоси на Иван Григоров запечатват част от ъндърграунд " героите " от това време. Едри мутри носят покрития ковчег на Маймуняка, треньорът на ФК " Беласица " държи венец и Георги Илиев с гардове към него и доста хора - исторически фрагменти за края на една от основните фигури във ВИС.
Погребението на Маймуняка
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Димитър Димитров-Маймуняка остава една от легендите на империята ВИС. Негови приятели го разказват като невъзпитан и безмълвен, само че докрая останал доверчив. А дали е по този начин?
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg " Ти си демонски чаровник и мечтаният ухажор, само че характера ти комплициран постоянно става неосъществим. Ти си ужасно емоционален, само че и постоянно си доверчив. И добър, и доста великодушен, печален, само че и доста бодър " - звучи и текстът от песента " Дяволски чаровник " на фолкзвездата Лия година преди изтезанието на Маймуняка. Песента е шлагер тогава, само че малко на брой знаят, че тя е отдадена на точно на борческия необут.
" Чистката " във ВИС не свършва с Маймуняка. Година по-късно е погубен наркобоса Косьо Самоковеца - друга основна фигура в групировката. Холандски наемен палач го разстрелва на 6 декември 2003 година в центъра на Амстердам.
След като ръководи ВИС-2 тъкмо десетилетие 39-годишния Георги Илиев е застигнат от гибелен патрон на 25 август 2005 година в едно от обичаните му заведения - " Буда бар " в Слънчев бряг.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ