Извинявайте, но не може да не се съгласите, че няма

Извинявайте, само че не може да не се съгласите, че няма друго животно на земята, което да отнася толкоз обиди и злостни шегички, както слона. Тези великански тревопасни животни са едни от най-големите жителите на земята, само че какво в действителност знаем за тях? Практически съвсем нищо.

Нека стартираме с обстоятелството, че множеството от нас считат, че предшествениците на слоновете са мамутите. Но това не е напълно по този начин. Мамутите, мастодонтите и слоновете произлизат от разнообразни фамилии. В подобен случай от кое място произлизат слоновете? Нека разберем!

1. Еритерий
60 млн. години обратно

Древните предшественици на слонове не са с такива великански размери като днешните им събратя. Да, даже нямат първи проблясъци на хобот. Първият предходник на слоновете, който учените познават е от типа еритерий. Животното е напълно малко – с тегло до 5 кг. Специалистите съумели да го разпознават по обособени фрагменти от челюстта, само че те били задоволителни, с цел да може да се откри, че става въпрос за бозайник от разред Хоботни, предшественик на сегашните слонове.

2. Фосфатерий
57 млн. години обратно

Фосфатерият – идващият от поредицата пра-пра-пра родители на сегашните сиви колоси. Този тип също се разграничава значително от днешните слонове, съдейки по обособените фрагменти от кости, които учените са съумели за изследват. По тях е избрана неговата височина – към 30 см и тегло към 17 кг. Палеонтолозите допускат, че животното е било всеядно.

3. Меритерий
35 млн. години обратно

Полу-водни животни, които живеели край езера и водоеми. При меритериите към този момент се виждат първи проблясъци на хобот, както и дълбоки резци, от където на по-късен стадий ще се образуват слонските бивни. С тегло към 250 кг, меритериите от ден на ден се приближават по външен тип към днешните слонове.

4. Баритерий
28 млн. години обратно

С височина от три метра, огромен череп, много развъртян торс, несъмнено, в случай че срещнете баритерий ще се изплашите много. Това е първият тип, който по размери прилича тези на актуалните азиатски слонове. На външен тип обаче по-скоро наподобява на тапир или хипопотам, в сравнение с слон.

5. Палеомастодонт
28 млн. години обратно

Палеомастодонтите се отличават с присъщи за слона черти – конструкция на тялото, форма на черепа, съществуване на бивни, които към този момент не вземат участие в дъвкателния развой. Бивните на долната им челюст са във формата на шпатула и учените допускат, че ги употребявали, с цел да загребват храна от повърхността на земята.

6. Дейнотерий
17 млн. години обратно

От научна позиция палеонтолозите не са на 100% уверени дали дейнотерият е директен предходник на слона или не. Възможно е да се окаже, че те са обособен постепенен раздел, който не е оживял, само че въпреки всичко е прочут на хората, защото типът изчезва преди 2 милиона години. Но, че дейнотерият е застрашителен звяр няма подозрение – извити надолу бивни, голям хобот, солиден череп и височина до 4.5 метра!

7. Платибелодон
15 млн. години обратно

Още един представител на разред Хоботни, който по пътя на еволюцията се „ снабдява “ с големи бивни, стърчащи напред и мощна челюст със зъби – лопати. Платибелодоните достигали дължина до 6 метра и височина до 2,8 м. Животните живеели на стада. Достигали внушителното тегло от 4.5 тона. Предполага се, че обитавали блатистите местности на Америка, Евразия и Африка.

8. Гомфотерий
3.6 млн. години обратно

Добавете към актуалния индийски слон остри бивни в долната челюст, изправете тези в горната част и ще получите гомфотерий. Гледката няма да е на най-дружелюбното животно, което сте срещали, нали? Този жанр животни във физическото си израстване са достигали размер от над 3 метра широчина. Бивните на бозайника, обаче не са били впечатляващи по размери. Дължината на черепа дружно с бивните достигала към 1,80 метра. Предшественикът на днешните слонове се е хранил с листа и нежни шубраци. Бозайникът, съгласно проучванията, е живял по-масово в Евразия, Северна Африка и Северна Америка.

9. Стегодон
2.6 млн. години обратно

С височината 4 метра, дължина 8 метра, плюс 3-метрови бивни, това животно от раздел Хоботни е измежду най-едрите прадеди на днешните слонове. Според данните, последните представители на типа обитавали индонезийския остров Флорес преди към 12 хиляди години. Те обаче били в много по-малки размери, което им спечелило прозвището слонове-пигмеи. Видът им е толкоз непосредствен до актуалните слонове, че някой от животните в националния парк Бардия в Непал, са запазили някои черти, типични за стегодоните.

10. Примелeфас

И по този начин най-после стигаме до най-близкия родственик на слона, в действителност неговият предходник – примелeфаса или от гръцки – „ първият слон “. Тревопасното достигало до дължина 4 метра и тегло 2 тона. Именно от него произлизат и другите раздели, сходни на слоновете – мамутите и мастодонтите. От актуалния слон примелефасът се разграничава, по четирите броя бивни, само че какво да се прави – роднините са си родственици.