Путин унизи два пъти Ердоган
Извика го, с цел да му сложи условия, които не може да извърши
Да си медиатор наподобява преференциално, само че е неблагодарно. Докато извличаш полза от двете спорещи страни, неизбежно излагаш гърба си на удар ту от едната, ту от другата. Това се случи с турския президент Реджеп Ердоган, който се стараеше да мине за най-изкусен посланик в Европа.
Престори се на съдия като на тенис мач, само че никой от играчите не му позволи да седне по-високо от тях на съдийското столче. Наложи му се да се сниши под мрежата, с цел да наподобява еднообразно далечен от двамата, и се изложи на риска да бъде ударен от двете направления.
Ердоган претърпя най-големия си до момента неуспех в напъните си да наподобява примирител. На 4 септември съветският президент Владимир Путин го подложи на двойно оскърбление. Първо, вместо да му отиде на посетители, както бе заречен, го извика при себе си. До средата на август турските медии съобщаваха, че следва посещаване в Турция на Путин в края на месеца или при започване на септември. След това замлъкнаха, написа вестник Сега.
Нима съветският президент се бе тормозил, че може да изложи на риск особата си, както стана при анулацията на визитата му в Йоханесбург за срещата на БРИКС на 22 август? Тогава се разясняваше, че Южна Африка ще-не ще би трябвало да го арестува според задължението си към Международния углавен съд (МНС), чийто прокурор за задържането му като военнопрестъпник. Но Турция не е подписала Римския статут за основаването на МНС и затова не би имала такова обвързване. Нямаше подозрение, че тя би му осигурила цялостна отбрана.
Но Путин освен не почете поканата, която към този момент бе приел, а прати повиквателна до Ердоган да му се яви персонално. Какво се случи през втората половина на август, с цел да настане поврат?
Казано в резюме - кремълското самообладание свърши
Месец по-рано Москва одобри със скърцане на зъби общителното посрещане в Истанбул на украинския президент Володимир Зеленски, пред който Ердоган съобщи на 7 юли, че поддържа кандидатурата на Украйна, която " заслужава да бъде в НАТО ", и че не признава за съветски земи Крим и останалите окупирани територии.
Но това бяха единствено думи, от които не произтичаше нищо, тъй като можеха да се считат за дипломатическо лавиране. По-важни бяха дейностите, а те жегнаха най-вече Кремъл. На потегляне от Истанбул Зеленски откара със самолета си бойците от бригадата " Азов ", която защитаваше Мариупол. Те бяха пленени напролет на 2022 година от руснаците при завладяването на металургичния комбинат " Азовстал " и след това бяха освободени при размяната на пленници, само че под изискването, че няма да се връщат в Украйна, а ще останат в Турция до края на войната. Ердоган персонално даде дума на Путин, че по този начин ще бъде. Година по-късно наруши думата си и тя към този момент не тежеше пред Кремъл.
Путин се разгневи същински, когато азовците освен се прибраха в Украйна, само че и се върнаха на фронта да се бият още веднъж с съветските войски. Това бе обявено на 17 август.
Изправен пред риска да понесе оскърбление, Путин избра да унизи Ердоган. Затова не се яви на уговореното свиждане в Турция, а самичък му насрочи друго рандеву в Русия. На срещата в Сочи се твърдеше, че изобщо не е бил повдиган въпросът за азовците, само че даже да е по този начин, премълчаването му е знак, че той би взривил всевъзможни диалози по други тематики, и по тази причина е бил избегнат.
Ердоган бе дошъл с упоритостта не да спори и да се оправдава, а да се окичи със международни лаври, като уреди нова договорка за износа на украинско зърно през Черно море след спирането от Русия на предходната договорка, работила до 17 юли. Турският президент бе изхвърчал като гълъб на мира, пратен да договаря за новото компромисно предложение на Организация на обединените нации, и преднамерено подвигна звук с каква отговорна задача отива. Вместо да се поддаде на интернационалния натиск за здравомислие в помощ на гладуващите нации,
Путин уреди на Ердоган второ оскърбление
Отпрати го с празни ръце. По тъкмо, разпореди му две неизпълними задания. Първо, руската земеделска банка (Росселхозбанк) още веднъж да бъде обвързвана към интернационалната система за разплащания SWIFT. В момента съветските банки заради глобите са изолирани. Второ, да се възвърне застраховането на корабите, с които се транспортира съветско зърно. Също заради глобите огромните западни компании нямат право да застраховат съветски товари, без значение кой ги транспортира. Фактически Путин изиска от Ердоган да му уреди отпадане на западните наказания, с цел да може на първо време Русия, а по-късно вероятно Украйна да изнася своето зърно. Той очаква зърнена годишна продукция от 130 милиона тона тази година, от които 60 милиона тона могат да бъдат изнесени. За какви интернационалните наказания по-късно би могло да се приказва, в случай че Русия си върне правото да изнася храни на всички места и свободно да получава валутни доходи? С получената валута Путин би могъл да финансира войната си в Украйна.
Иди в този момент да кажеш на своите западни другари какво желая от тях!, бе посланието на Путин. Ердоган се сконфузи толкоз доста, че първото, което съумя да промълви на конференцията след договарянията на четири очи, звучеше по този начин: " Украйна би трябвало изключително да смекчи своите подходи, с цел да е допустимо да се подхващат взаимни стъпки с Русия ". Само че не Украйна е наложила интернационалните наказания и не тя може да ги смекчи. Кремълското обръщение бе ориентирано към неправилен адрес, а Ердоган се прибра опозорен, с цел да изясни на другия ден пред своето държавно управление
какво му носи от Сочи
Изтъкна като доста изгодно желанието на Русия да ѝ направи газов хъб, с цел да смеси съветския природен газ с газ от други източници и по този начин да го " преопакова " за доставка в Европа (както има съмнение, че се прави по газовия контракт с България). „ Ще осъществяваме разнообразни планове за доставка на енергийни артикули в Европа и света през нашата страна. С газовия хъб, който ще бъде основан в Турция, ще бъде реализиран прогрес както в преноса на сила, по този начин и в ценообразуването. Такъв един център планираме да бъде освен за природен газ, само че и за електрическа енергия и минно дело ”, съобщи турският президент, без да е питал страните от Европейски Съюз дали са трансформирали желанието си да се откажат до няколко години изцяло от съветския газ.
Освен това Путин разпореди на Турция да купи 1 милион тона съветско зърно за следваща обработка в турски фабрики и да го препродаде на най-нуждаещите се страни. Ердоган се похвали, че цената ще бъде понижена, само че не можа да скрие, че Путин го употребява като товарно добиче през минните полета на западните наказания.
Да си медиатор наподобява преференциално, само че е неблагодарно. Докато извличаш полза от двете спорещи страни, неизбежно излагаш гърба си на удар ту от едната, ту от другата. Това се случи с турския президент Реджеп Ердоган, който се стараеше да мине за най-изкусен посланик в Европа.
Престори се на съдия като на тенис мач, само че никой от играчите не му позволи да седне по-високо от тях на съдийското столче. Наложи му се да се сниши под мрежата, с цел да наподобява еднообразно далечен от двамата, и се изложи на риска да бъде ударен от двете направления.
Ердоган претърпя най-големия си до момента неуспех в напъните си да наподобява примирител. На 4 септември съветският президент Владимир Путин го подложи на двойно оскърбление. Първо, вместо да му отиде на посетители, както бе заречен, го извика при себе си. До средата на август турските медии съобщаваха, че следва посещаване в Турция на Путин в края на месеца или при започване на септември. След това замлъкнаха, написа вестник Сега.
Нима съветският президент се бе тормозил, че може да изложи на риск особата си, както стана при анулацията на визитата му в Йоханесбург за срещата на БРИКС на 22 август? Тогава се разясняваше, че Южна Африка ще-не ще би трябвало да го арестува според задължението си към Международния углавен съд (МНС), чийто прокурор за задържането му като военнопрестъпник. Но Турция не е подписала Римския статут за основаването на МНС и затова не би имала такова обвързване. Нямаше подозрение, че тя би му осигурила цялостна отбрана.
Но Путин освен не почете поканата, която към този момент бе приел, а прати повиквателна до Ердоган да му се яви персонално. Какво се случи през втората половина на август, с цел да настане поврат?
Казано в резюме - кремълското самообладание свърши
Месец по-рано Москва одобри със скърцане на зъби общителното посрещане в Истанбул на украинския президент Володимир Зеленски, пред който Ердоган съобщи на 7 юли, че поддържа кандидатурата на Украйна, която " заслужава да бъде в НАТО ", и че не признава за съветски земи Крим и останалите окупирани територии.
Но това бяха единствено думи, от които не произтичаше нищо, тъй като можеха да се считат за дипломатическо лавиране. По-важни бяха дейностите, а те жегнаха най-вече Кремъл. На потегляне от Истанбул Зеленски откара със самолета си бойците от бригадата " Азов ", която защитаваше Мариупол. Те бяха пленени напролет на 2022 година от руснаците при завладяването на металургичния комбинат " Азовстал " и след това бяха освободени при размяната на пленници, само че под изискването, че няма да се връщат в Украйна, а ще останат в Турция до края на войната. Ердоган персонално даде дума на Путин, че по този начин ще бъде. Година по-късно наруши думата си и тя към този момент не тежеше пред Кремъл.
Путин се разгневи същински, когато азовците освен се прибраха в Украйна, само че и се върнаха на фронта да се бият още веднъж с съветските войски. Това бе обявено на 17 август.
Изправен пред риска да понесе оскърбление, Путин избра да унизи Ердоган. Затова не се яви на уговореното свиждане в Турция, а самичък му насрочи друго рандеву в Русия. На срещата в Сочи се твърдеше, че изобщо не е бил повдиган въпросът за азовците, само че даже да е по този начин, премълчаването му е знак, че той би взривил всевъзможни диалози по други тематики, и по тази причина е бил избегнат.
Ердоган бе дошъл с упоритостта не да спори и да се оправдава, а да се окичи със международни лаври, като уреди нова договорка за износа на украинско зърно през Черно море след спирането от Русия на предходната договорка, работила до 17 юли. Турският президент бе изхвърчал като гълъб на мира, пратен да договаря за новото компромисно предложение на Организация на обединените нации, и преднамерено подвигна звук с каква отговорна задача отива. Вместо да се поддаде на интернационалния натиск за здравомислие в помощ на гладуващите нации,
Путин уреди на Ердоган второ оскърбление
Отпрати го с празни ръце. По тъкмо, разпореди му две неизпълними задания. Първо, руската земеделска банка (Росселхозбанк) още веднъж да бъде обвързвана към интернационалната система за разплащания SWIFT. В момента съветските банки заради глобите са изолирани. Второ, да се възвърне застраховането на корабите, с които се транспортира съветско зърно. Също заради глобите огромните западни компании нямат право да застраховат съветски товари, без значение кой ги транспортира. Фактически Путин изиска от Ердоган да му уреди отпадане на западните наказания, с цел да може на първо време Русия, а по-късно вероятно Украйна да изнася своето зърно. Той очаква зърнена годишна продукция от 130 милиона тона тази година, от които 60 милиона тона могат да бъдат изнесени. За какви интернационалните наказания по-късно би могло да се приказва, в случай че Русия си върне правото да изнася храни на всички места и свободно да получава валутни доходи? С получената валута Путин би могъл да финансира войната си в Украйна.
Иди в този момент да кажеш на своите западни другари какво желая от тях!, бе посланието на Путин. Ердоган се сконфузи толкоз доста, че първото, което съумя да промълви на конференцията след договарянията на четири очи, звучеше по този начин: " Украйна би трябвало изключително да смекчи своите подходи, с цел да е допустимо да се подхващат взаимни стъпки с Русия ". Само че не Украйна е наложила интернационалните наказания и не тя може да ги смекчи. Кремълското обръщение бе ориентирано към неправилен адрес, а Ердоган се прибра опозорен, с цел да изясни на другия ден пред своето държавно управление
какво му носи от Сочи
Изтъкна като доста изгодно желанието на Русия да ѝ направи газов хъб, с цел да смеси съветския природен газ с газ от други източници и по този начин да го " преопакова " за доставка в Европа (както има съмнение, че се прави по газовия контракт с България). „ Ще осъществяваме разнообразни планове за доставка на енергийни артикули в Европа и света през нашата страна. С газовия хъб, който ще бъде основан в Турция, ще бъде реализиран прогрес както в преноса на сила, по този начин и в ценообразуването. Такъв един център планираме да бъде освен за природен газ, само че и за електрическа енергия и минно дело ”, съобщи турският президент, без да е питал страните от Европейски Съюз дали са трансформирали желанието си да се откажат до няколко години изцяло от съветския газ.
Освен това Путин разпореди на Турция да купи 1 милион тона съветско зърно за следваща обработка в турски фабрики и да го препродаде на най-нуждаещите се страни. Ердоган се похвали, че цената ще бъде понижена, само че не можа да скрие, че Путин го употребява като товарно добиче през минните полета на западните наказания.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ