Известният руски кинорежисьор Алексей Герман държал този текст окачен над

Научи ме да откривам доброто там, където никой не го чака ╫ Молитвата на един възрастен човек

Известният съветски кинорежисьор Алексей Герман държал този текст окачен над бюрото си вкъщи. Това е молитвата на един възрастен човек, която неговият татко, фамозният публицист Юрий Герман, получил от своя другар Даниил Данин.

„ Молитвата на един възрастен човек ”, татко ми получи от писателя и академик Даниил Данин – един ослепителен във всяко отношение човек. В размирните Сталински времена, той реши да замине на една далечна експедиция, от която се върна чак, когато Сталин умря. После започнаха постоянно да го канят от чужбина и той реши да учи британски език. И го научи. Започна да чете британски списания и в едно от тях откри тази молитва. Преведе я и я прати на татко ми. От тогава тази молитва живее в нашия дом. Тя висеше над бюрото на татко ми, въпреки той в никакъв случай да не се трансформира във възрастен човек, тъй като умря прекомерно млад. Окачих тази молитва в кабинета си, когато той си отиде, през 1967 година ”
Алексей ГЕРМАН

Господи, ти по-добре от мене знаеш, че скоро ще остарея. Възпирай ме от неприятния табиет да мисля, че съм задължен по всевъзможен мотив, все нещо да казвам…

Спаси ме от устрема да се греша в делата на всекиго, с цел да станат те по-добри. Нека бъда размишляващ, а не принуждаващ. Полезен, а не тираничен.

Опази ме от съблазънта да се самозабравям в изброяването на безкрайни детайлности. Дай ми криле, с цел да мога да доближавам задачите си даже в отпадналост. Затвори ми устата, в случай че желая да бръщолевя и се окайвам от заболяванията. Те ще станат още повече, а удоволствието безспир да описвам за тях – още по-сладко.

Не се осмелявам да те апелирам да опресниш паметта ми, само че умножи, апелирам те, моето великодушие, усмири моята самонадеяност, когато моята паметливост се сблъска с паметта на другите.

За едно те апелирам, Господи, не ме щади, когато ти се удаде случай да ми дадеш умен урок, доказвайки ми, че може и да греша…

Ако съм съумял да бъда добър и сърдечен, запази в мен тая дарба. Добре де, не се затягам да ставам светец - някои от светците са непоносими за по-близко другарство. Но и хората с кисел манталитет са висши творения на самия демон.

Научи ме да откривам положителното там, където никой не го чака, и да различавам неподозираните гении у хората.

(Praying Hands by Albrecht Dürer, c.1508)