COVID-19 погуби бащата на Стефан Шарлопов - известния журналист Христо Шарлопов
Известният публицист Христо Шарлопов е умрял след битка с ковид. Тъжната новина за кончината на бащата на починалия предприемач Стефан Шарлопов заяви Съюз на българските журналисти, чиито член бе доайенът на публицистиката.
Ето какво написа в уеб страницата на Съюз на българските журналисти сътрудника на Христо Шарлопов - Иван Василев: " И още едно познато име се появи в черния лист на тревожните ни дни - на 30 ноември на 91 години умря огромният публицист и човек Христо Шарлопов. За всички, които го познаваха от близко и ценяха, това е мъчителна загуба на персона, с която животът те е свързвал десетилетия, претърпели сте неща, които мъчно се показват с думи.
Беше стойностна персона, която вървеше умерено и решително по своите " Пътни знаци, които животът самичък му е маркирал ". За него публицистиката 70 години беше метод на другарство с хората и техните гайлета и наслади.
Помня по какъв начин преди доста десетилетия се появи във вестник " Кооперативно село " с материали, които незабавно направиха мощно усещане с компетентността, със свежото си слово и с позиции, които бяха отвън рамките на нормалния образец. Скоро се наложи като най-хубавия сътрудник от родния си Бургаски край. По него време вестникът се правеше от две категории хора - публицисти по предопределение и експерти аграрници. Имаше голяма нужда от персони, които да имат и двете. Христо се оказа тъкмо подобен. Като сътрудници и другари общувахме непрестанно. Авторитетна беше неговата подготвеност по комплицираните земеделски въпроси, той непрестанно поддържаше връзка с доста хора от разнообразни краища, идваха да го търсят за помощ и съвет. Отзивчив, мек и внимателен в общуването - не съм го чул в никакъв случай да увеличи глас някому - само че постоянно изрично отстояваше своето мнение. Когато след измененията вестникът претърпя доста сложни моменти, желаеха да го закриват и се борехме против решението на Централен комитет, смениха основния и на негово място извоювахме да пристигна Коста Андреев с упоритостта да вършим съвременен актуален вестник, Христо горещо поддържа новото му име да бъде моето предложение: " Земя ". И продължи сполучливо и авторитетно да бъде един от опорите в сполучливия му път пред по този начин сложните години за медиите.
Шарлопов беше един от най-хубавите експерти и журналисти по проблемите на селското стопанство, имаше избрани научни ползи, стана лекар по земеделска стопанска система. Появиха се книгите му " Дъхът на земята ", " Бащите ни ", " Поморийските лозари " - изключително " Попътни знаци " - същински срещи и неща от живота, поднесени със словото на същински публицист. За нея той получи и премията на Съюз на българските журналисти
Няма да не помни вълнуващата среща в пресклуб " Журналист " при представянето на " Попътни знаци ". Толкова народ пристигна, такива откровени похвали. Неговият остарял другар акад. Антон Дончев описа забавни мемоари и акцентира: " Той потвърди, че любовта към земята не е умряла, а свети. " Каква по-висока оценка за един живот?
Присъстваше и многочисленото му семейство - с такова лъчение на обич и почитание един към различен, изключително към Христо - това не се не помни. Помня думите, с които Стефан Шарлопов се обърна към татко си: " Учил си ме, човек би трябвало да остави следа след себе си "... А загубата на Стефан стана най-голямата му тъга... Тогава снимах цялата вечер - и фотосите имаха едно изключително лъчение. Мина време и Христо ми се обади да му ги изпратя по някакъв мотив. Съдбата ги събра още веднъж дружно! Поклон пред паметта му! ", написа In memoriam Иван Василев.
Това е следващата покруса в именитета фамилия. Съпругата на Христо - Ева Шарлопова, умря през 2017 година. Година по-късно ненадейно, в разцвета на силите си, ни напусна и синът им Стефан Шарлопов.
Ето какво написа в уеб страницата на Съюз на българските журналисти сътрудника на Христо Шарлопов - Иван Василев: " И още едно познато име се появи в черния лист на тревожните ни дни - на 30 ноември на 91 години умря огромният публицист и човек Христо Шарлопов. За всички, които го познаваха от близко и ценяха, това е мъчителна загуба на персона, с която животът те е свързвал десетилетия, претърпели сте неща, които мъчно се показват с думи.
Беше стойностна персона, която вървеше умерено и решително по своите " Пътни знаци, които животът самичък му е маркирал ". За него публицистиката 70 години беше метод на другарство с хората и техните гайлета и наслади.
Помня по какъв начин преди доста десетилетия се появи във вестник " Кооперативно село " с материали, които незабавно направиха мощно усещане с компетентността, със свежото си слово и с позиции, които бяха отвън рамките на нормалния образец. Скоро се наложи като най-хубавия сътрудник от родния си Бургаски край. По него време вестникът се правеше от две категории хора - публицисти по предопределение и експерти аграрници. Имаше голяма нужда от персони, които да имат и двете. Христо се оказа тъкмо подобен. Като сътрудници и другари общувахме непрестанно. Авторитетна беше неговата подготвеност по комплицираните земеделски въпроси, той непрестанно поддържаше връзка с доста хора от разнообразни краища, идваха да го търсят за помощ и съвет. Отзивчив, мек и внимателен в общуването - не съм го чул в никакъв случай да увеличи глас някому - само че постоянно изрично отстояваше своето мнение. Когато след измененията вестникът претърпя доста сложни моменти, желаеха да го закриват и се борехме против решението на Централен комитет, смениха основния и на негово място извоювахме да пристигна Коста Андреев с упоритостта да вършим съвременен актуален вестник, Христо горещо поддържа новото му име да бъде моето предложение: " Земя ". И продължи сполучливо и авторитетно да бъде един от опорите в сполучливия му път пред по този начин сложните години за медиите.
Шарлопов беше един от най-хубавите експерти и журналисти по проблемите на селското стопанство, имаше избрани научни ползи, стана лекар по земеделска стопанска система. Появиха се книгите му " Дъхът на земята ", " Бащите ни ", " Поморийските лозари " - изключително " Попътни знаци " - същински срещи и неща от живота, поднесени със словото на същински публицист. За нея той получи и премията на Съюз на българските журналисти
Няма да не помни вълнуващата среща в пресклуб " Журналист " при представянето на " Попътни знаци ". Толкова народ пристигна, такива откровени похвали. Неговият остарял другар акад. Антон Дончев описа забавни мемоари и акцентира: " Той потвърди, че любовта към земята не е умряла, а свети. " Каква по-висока оценка за един живот?
Присъстваше и многочисленото му семейство - с такова лъчение на обич и почитание един към различен, изключително към Христо - това не се не помни. Помня думите, с които Стефан Шарлопов се обърна към татко си: " Учил си ме, човек би трябвало да остави следа след себе си "... А загубата на Стефан стана най-голямата му тъга... Тогава снимах цялата вечер - и фотосите имаха едно изключително лъчение. Мина време и Христо ми се обади да му ги изпратя по някакъв мотив. Съдбата ги събра още веднъж дружно! Поклон пред паметта му! ", написа In memoriam Иван Василев.
Това е следващата покруса в именитета фамилия. Съпругата на Христо - Ева Шарлопова, умря през 2017 година. Година по-късно ненадейно, в разцвета на силите си, ни напусна и синът им Стефан Шарлопов.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ