Известната американска поетеса и Нобелов лауреат за литература Луиз Глюк

Известната американска поетеса и Нобелов лауреат за литература Луиз Глюк умря на 80-годишна възраст.

< p class= " ssrcss-1q0x1qg-Paragraph e1jhz7w10 " > Тя получи Нобелова премия през 2020 година, като стана първият американски стихотворец, спечелил оценката след Т. С. Елиът повече от 70 години по-рано.

Нейните стихотворения постоянно приказват за контузия и отчаяние, като най-известното й стихотворение, " Mock Orange ", слага под въпрос цената на любовта и секса.

Смъртта на Глюк беше доказана от нейните издатели в петък.

„ Поезията на Луиз Глюк дава глас на нашата недоверчива, само че непоколебима потребност от познание и връзка в един постоянно обезсърчителен свят ", сподели нейният дълготраен редактор Джонатан Галаси в изказване. „ Нейната работа е безсмъртна. “

Приятел сподели на New York Times, че тя е умряла от рак в дома си в Кеймбридж, Масачузетс.

Глюк беше американски стихотворец лауреат от 2003 до 2004 година и последно работи като професор по британски език в университета Йейл и професор по лирика в университета Станфорд.

Беше удостоена с съвсем всяка премия, на която американски стихотворец може да се надява.

Нобеловите съдии през 2020 година я похвалиха за „ нейния непогрешим лиричен глас, който със строга хубост прави самостоятелното битие универсално “.

Тя завоюва премията " Пулицър " през 1993 година за сбирката си " Дивият ирис ", книга със стихове, която се занимаваше с тематики за страдалчество, гибел и прераждане.

Другите й оценки включват премията Болинген за лирика за 2001 година, премията Уолъс Стивънс, дадена през 2008 година, Националната премия за книга през 2014 година и Национален орден за филантропични науки, присъден през 2015 година от Барак Обама.

Глюк, чието име се произнася „ Глик “, е родена през 1943 година в Ню Йорк и е разгласила повече от дузина книги с лирика през живота си.

Нейните произведения бяха къси, постоянно по-малко от една страница, и се концентрираха върху мъчителната действителност да си човек, занимавайки се с тематики като гибелта, детството и фамилния живот.

Тя също се е въодушевила от гръцката митология и нейните герои, като Персефона и Евридика, които постоянно са жертви на изменничество.

Дебютната й книга, издадена през 1968 година, е озаглавена Firstborn и е оповестена, откакто тя напуща колежа и има първия си от два развода.

Луиз Глюк печели Нобелова премия за литература < p class= " ssrcss-1q0x1qg-Paragraph e1jhz7w10 " > Баща й, който оказа помощ за изобретяването на ножа X-Acto, я насърчи да написа. Но тя имаше мъчно детство, което включваше болнично лекуване за анорексия.

" Моите взаимоотношения със света като обществено създание бяха неестествени, принудени, осъществявания и аз беше най-щастливото четене ", сподели тя за детството си в едно изявление от 2006 година

За извадка от нейното творчество погледнете последния ред на нейната поема Nostos, наречена на гръцки термин, означаващ „ завръщане вкъщи “.

Ние гледаме на света един път, в детството.

Останалото е памет. < /p>