В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони
Извеждането от употреба на минните комплекси и Топлоелектрическа централа в България е част от цялостната дълготрайна политика на Европейски Съюз за реализиране на климатична индиферентност за понижаване на отрицателните резултати от човешката активност върху климата. Затварянето на замърсяващите производства следва да бъде в синхрон с политиката на Европейски Съюз за осъществяване на обективен преход – цялостна промяна на районите, за подкрепяне на локалните общности, съпроводено с рекултивация на терени и цялостна визия за територията. Исторически минно-зависимите територии от време на време затварят ненадейно и непланирано. Преходът в Европейски Съюз е подсигурен със обилни запаси и дълъг интервал. Добри практики от Германия и Люксембург демонстрират, че е допустимо минно-зависими територии да бъдат трансформирани сполучливо като част от повсеместен преход към нова икономическа база и рекултивация на териториите. Включването на жителите и останалите заинтригувани страни в тези процеси е извънредно значимо и належащо, с цел да могат те да припознаят и основат дълготрайната визия.
Една от дилемите пред България в идващите десетилетия е прекъсване на производството на електрическа сила от изкопаеми горива, по-конкретно – от въглища. За страната ни това значи последователно понижаване и вероятно затваряне на огромни минни и енергийни комплекси в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Защо е нужна тази смяна?
През 2019 година, при започване на мандата на актуалната ЕК (ЕК) под управлението на Урсула фон дер Лайен, Европейският Съюз (ЕС) си слага за съществена цел да реализира климатична индиферентност до 2050 година За да бъде реализирана тази цел, е належащо да бъдат понижени въглеродните излъчвания от промишленост, превоз и произвеждане на сила от изкопаеми горива. Тези стопански браншове са главният източник на въглеродни излъчвания, които водят до замърсяване на околната среда и оказват въздействие върху климата. В резултат на дългогодишното им потребление в международен мащаб, климатът се трансформира и това води до по-голяма неустойчивост и непредвидимост, повишаване на температурите и все по-чести рискови климатични феномени като стихии и поройни дъждове. Вследствие на тях от ден на ден региони страдат от наводнения, горски пожари или бедствия. В допълнение, в регионите наоколо до огромни индустриални мощности или огромни градове, има по-голямо замърсяване на атмосферния въздух, което има своите последици върху човешкото здраве.
Тъй като в България информацията за климатичните промени постоянно е незадоволителна или е показана по подвеждащ метод, за огромна част от хората климатичните цели на Европейски Съюз наподобяват далечни, неразбираеми и външни, принуждаващи страната ни да реализира промени, които не ни засягат. Поради това, проектите за затварянето на мините и въглищните централи се виждат само като решение, което ще навреди на страната ни. Още повече, тези проекти се показват като външна насила, която ще донесе само негативи, изключително в регионите, които ще бъдат наранени най-силно. Причината за тези подвеждащи послания е, че дебатът по отношение на климатичните промени и нужните дейности, които би трябвало да предприемем, с цел да отговорим на тях или да се подготвим за следствията от тях, е просрочен и постоянно става жертва на популистки подходи. Недостатъчната информация за задачите на Европейски Съюз и изкривеното показване на нуждата от тези упоритости водят до формулирането на подвеждаща информация и пропуща значими детайли от плануваното реализиране на Зелената договорка. В проектите за Зелената договорка има доста значим детайл, обвързван с регионите, подвластни от въглища и изкопаеми горива, и това е концепцията за обективен преход. Още през 2019 година ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен подчертава върху нуждата реализирането на Зелената договорка да не е на цената на лишаване на поминъка на общностите, които зависят от замърсяващите производства.
Идеята за обективен преход изисква дълготрайно обмисляне
на последователното затваряне на мини и въглищни мощности, задълбочено гражданско присъединяване и включване на всички заинтригувани страни, въвеждането на разнообразни схеми, които да подкрепят регионите, които зависят от замърсяващите производства, както и допълващи ограничения, които да понижат отрицателните резултати върху популацията в тези региони.
Всяка страна членка би трябвало да приготви реализирането на този обективен преход в районите, чиито минни или енергийни мощности от изкопаеми горива ще бъдат изведени от употреба. Подготовката за реализирането на този преход следва да бъде разказана в Плана за обективен преход, квалифициран за всеки един регион, обект на политиката. Плановете за обективен преход са извънредно значими принадлежности, които, в случай че бъдат готови и написани вярно, изключително с присъединяване на жителите в избраните региони, могат да доведат до цялостна и положителна промяна на районите, подвластни от изкопаеми горива. Идеята на тази промяна не е само извеждането от употреба на мощности или затварянето на мини, а реализирането на повсеместен стопански преход на избрания район по метод, който освен да не навреди на хората, живеещи там, а да им помогне и да подсигури техния занаят в дълготраен проект. В допълнение, проектите за обективен преход адресират и рекултивацията и трансформацията на самата територия, която сега се заема от мини или от топлоелектрически централи.
Цялостната икономическа и териториална промяна на минни райони не е оригиналност и се е случвала в разнообразни страни в Европа и света.
Тези преходи не са лесни и изискват старания за схващане на всяка характерна обстановка, както и дълготраен небосвод на обмисляне, който да разреши хората да схванат какво се чака да се случи с съответния район. Още по-важно е въвличането на жителите в проектите и реализирането им и то е от основно значение за сполучливото им осъществяване. Поради дълготрайните резултати върху околната среда, сполучливата рекултивация на териториите и тяхното изчистване е също сериозно значим детайл в процесите по промяна (Goerke-Mallet et.al. 2016).
Интересен образец е районът на Лайпциг в Германия. Около града, в продължение на дълги години по време на социалистическия интервал на Германска демократична република, се добиват лигнитни въглища. Една от мините – Цвенкау, през днешния ден е запълнена с вода и е зона за отмора и водни интензивности като част от верига изкуствени езера към града, наречени Нойзеенланд (Neuseenland). Затварянето на мините и рекултивацията на терени в региона на Лайпциг е част от цялостната структурна промяна на града и района след рухването на Берлинската стена. В този интервал градът губи доста огромна част от популацията си заради рухването на границата със Западна Германия и с изключение на, че съществени стопански браншове затварят, доста хора го напущат. Пред Лайпциг остава задачата да открие нова икономическа база, както и да реализира физическа промяна на територията си. Като част от дълготрайното обмисляне на града, преобразуването на мините в езера се включва като част от проекта и се реализира като дълготраен план за рекултивация и изчистване на минните терени. В допълнение към езерата, Лайпциг поставя и старания за възобновяване на крайбрежни гори към река Елстер, която минава през града.
Друг образец за район, който дълготрайно зависи от минните си запаси, само че се постанова да се преструктурира е Южен Люксембург. Южната част на страната е покрай историческия район Лотарингия, богат на минни находища. Районът сред градовете Дуделанж, Кайл, Румеланж, Еш-сюр-Алзет и Диферданж е в основата на икономическото развиване на Люксембург сред края на 19 век и 70-те години на 20 век. Богатите находища на руди дават напредък на големи по мащаби индустриални и минни комплекси, които дават занаят на хиляди хора. Те са и главен мотор на имиграцията към страната, която е значима част от нейното икономическо развиване и до наши дни. Залежите от желязна руда, употребявани за произвеждане на стомана, обаче доближават своя лимит с рецесията от 70-те години на 20 век, когато в международен мащаб търсенето на стомана понижава доста и цените падат. Тази икономическа рецесия е непредвидена за Люксембург. Като дребна страна, която е мощно подвластна от тази промишленост, Люксембург вкарва съществени обществени политики, с които да смекчи резултата от последователното понижаване на минната и стоманена промишленост. В допълнение, стартират дълготрайни старания за диверсифициране на стопанската система на страната, тъй че тя да доближи актуалната си лидерска позиция в банковия и финансовия бранш. Междувременно минните терени в южната част на страната през днешния ден са познати като района Минет – биосферен резерват на Юнеско, който включва впечатляващи терени за планински трекинг през алените хълмове с желязна руда. Рекултивацията на терените е дълъг развой, който в този случай е оставен главно на природата. В градовете в района някогашните индустриални зони се трансформират в културни центрове, центрове за събития и музеи. Някои от минните комплекси са непокътнати и са включени като част от маршрутите за туризъм в района.
Несъмнено най-интересната промяна се реализира в района на Белвал (близо до Еш-сюр-Алзет), където доменните пещи са реставрирани и са включени в процеса на градска регенерация, който включва построяването на постройките на Университета на Люксембург, залата за събития Рокхол, както и търговски и жилищни площи.
По данни на Световната банка (World Bank Group 2018), затварянето на мини и минни индустриални комплекси е развой, който се следи в международен мащаб и може да е вследствие на машинизация и автоматизация на процесите по рандеман, както и на пазарни механизми. В този смисъл, преходът, който следва да се реализира в Европейски Съюз е доста по-предвидим развой. Тъй като задачите за климатична индиферентност са политическо решение на високо равнище, страните членки разполагат с време, запаси, в това число и финансови, както и доста благоприятни условия за продан на практики. Затова процесът следва да се реализира в границите на политиката по обективен преход. Ето за какво, минно-зависимите райони в Европейски Съюз в действителност са в по-облагодетелствана позиция от други райони в международен мащаб , където затварянето може да се реализира ненадейно и непланирано (подобно на рецесията, посочена нагоре с образеца от Люксембург). Планирането на икономическата промяна на районите в границите на проектите за обективен преход може да помогне за намаляване на резултатите върху локалното население и намирането на претовареност.
Процесите по рекултивация на територии в минните райони са също извънредно значими.
Ефектите върху качеството на въздуха и цялостното здравословно положение на популацията в минните райони са отрицателни и дълготрайни. Осъществяването на цялостна териториална промяна и рекултивация на мините и индустриалните зони може да докара до възстановяване на екологичните индикатори в района, да почисти територията от резултатите на производството и в дълготраен проект да усъвършенства качеството на живот. Рекултивацията на територии изисква ангажимент за години напред, както и забележителен финансов запас и визия за бъдещето. Трансформацията на района Рур в Германия, да вземем за пример, лишава десетилетия, само че съумява да компенсира сериозните замърсявания в региона и да сътвори даже нова еднаквост на градовете в района. Днес, районът на Рур продължава да бъде промишлен, само че в бранша на чистите технологии и устойчивото развиване, включително и със запазването на някои тежки индустриални комплекси, които биват приспособени към по-щадящи екологични стандарти. (Wong, Röser and Maxwell 2022).
Наскоро държавното управление разгласява черновите на проектите за обективен преход в районите на Стара Загора, Перник и Кюстендил.
В тях са разказани някои хрумвания по отношение на трансформацията на районите и развиването на различна претовареност и нова икономическа интензивност. Например в района на Стара Загора е препоръчано да се употребяват съществуващите индустриални терени за развиването на рандеман на сила от възобновими източници, както и развиване на водородната промишленост. В районите на Перник и Кюстендил са посочени като благоприятни условия развиването на проучвателен и просветителни центрове, както и центрове за логистика и нови индустриални паркове. Използването на съществуващите площи и инфраструктура за производството на сила от възобновими източници е в синхрон с политиката на Европейски Съюз, изключително в подтекста на настоящата енергийна промяна в резултат на войната на Русия в Украйна. Инструментът RePowerEU се основава точно, с цел да подкрепи страните членки да трансформират своите енергийни източници към по-устойчиви решения. Ето за какво, в случай че България употребява тези благоприятни условия по интелигентен метод, трансформацията на минно-зависимите райони може да бъде правоприемник на тези старания. По този метод квалифицираните експерти в региона на енергетиката могат да продължат да работят в тази сфера и да подкрепят по-устойчив и щадящ за околната среда енергодобив.
Плановете за обективен преход не са изключително съответни за метода, по който може да се реализира рекултивацията на терените в нашите райони. Посочва се, че сходна промяна не е реализирана в България до момента. В Европейския съюз обаче има редица райони, които са минали през сходни огромни процеси. Посочените образци от Германия и Люксембург са илюстрация на положителни практики, които изискват дълготрайни политики, включване на локалните общности, храброст и визионерство. Плановете за обективен преход не трябва да се преглеждат единствено като метод за намиране на заместващи промишлености или да се употребяват за основаване на индустриална инфраструктура, която по-късно няма да бъде конкурентна. Трансформацията на районите следва да има интензивно включване от всички заинтригувани страни, включително самите жители, както и частни вложители (JRC 2018).
Откриването на вярната формула за всеки един от районите изисква визията да бъде обща и да бъде припозната както от хората, по този начин и от локалните управляващи.
От основно значение е да се реализира общо схващане на мечтаното бъдеще за всеки район, тъй че цялостната промяна, включително и рекултивацията, да може да се реализира посредством последователност във властта в дълготраен проект – както на локално, по този начин и на национално равнище. Зелената договорка и проектите за обективен преход са добра опция за повишение на информираността за следствията върху климата от потреблението на изкопаеми горива. Дългосрочните процеси за икономическа и териториална промяна могат да са потребен инструмент за потребление на климатичния преход като късмет за възстановяване на качеството на живот и основаването на нова еднаквост на засегнатите територии. Наличието на обилни финансови запаси от Европейски Съюз, както и опцията за продан на положителни практики с други страни, основава по-благоприятна среда за планирането на справедливия преход тъй че локалните общности да бъдат подкрепени и овластени да основат дружно траекторията на бъдещото си развиване.
Автор: Божидар Иванов / Климатека
Божидар Иванов е градски и обществен откривател, с опит в интернационалните сравнителни проучвания на градско и районно обмисляне и политики. Има докторска степен по градско и районно обмисляне и политики от Техническия университет на Райнланд-Пфалц в Кайзерслаутерн, Германия. В дисертацията си създава инструмент за обмисляне на градове и райони, губещи население (Shrinking Smart). Има спомагателни специализации в Германия и Нидерландия. Провеждал е градски и обществени проучвания в Германия, Испания, Нидерландия и България, както и интернационалните проучвания на обществени политики за институциите на Европейски Съюз. Изследователските му ползи са в сферите на устойчивото градско развиване, концепции за обмисляне, регенерация на територии, градски политики, районно обмисляне, стопанска система и качество на живот.
В публикацията са употребявани материали от:
- ЕК
- Goerke-Mallet, P., Melchers, C. Kretschmann, J. 2016 Global post-mining challenges Experiences gained from the German hard coal mining industry; 16TH INTERNATIONAL CONGRESS FOR MINE SURVEYING, BRISBANE, AUSTRALIA, 12-16 SEPT 2016
- Leipziger Neuseenland
- Visit Luxembourg
- World Bank Group 2018 Managing Coal Mine Closure: Achieving a Just Transition for All
- Wong, J., Röser, F., Maxwell, V. 2022 Coal phase-out and just transition: Lessons learned from Europe
- Портал за публични консултации
- ЕК
- JRC 2018 EU Coal regions: opportunities and challenges ahead
