Звезди от тъмна материя генерират странните космически сигнали
Източникът на мистериозните бързи радиоимпулси може да бъде " звезда " от тъмна материя в клопката на черна дупка, съгласно изводите на японски учени, представени от NewScientist.
Изследването е оповестено в arХiv.
Обектите, които виждаме в пространството - звезди, планети и газово-прашни облаци - сформират единствено към 18% от масата на Вселената. Останалата част е така наречен тъмна материя, която не може да се забележи, с изключение на посредством гравитационните й взаимоотношения с всичко останало.
Никой не знае какво тъкмо е тъмната материя, само че има една догадка, съгласно която тайнствената субстанция се образува от едни към момента теоретични частици, наречени аксиони (Axion). Тези частици, в случай че има такива, би трябвало да са доста леки, дълготрайни и взаимодействат едва с другата материя към тях.
Аичи Ивазаки (Aiichi Iwazaki) от Университета Нишогакуши (Nishogakusha University) в Токио съобщи, че защото първоначално Вселената е била по-малка, е имало по-големи благоприятни условия за аксионите да се притеглят между тях и са можели да се слепват до образуването на аксионни " тъмни звезди ". Това обаче ще става най-много наоколо до центъра на галактиките, което прави по-вероятно те да се окажат в покрайнините на свръхмасивните черни дупки, които са на същото място, обградени от акреационни дискове от газ.
За първи път по този начин наречените бързи радиоимпулси (Fast Radio Bursts - FRB) са били открити през 2007 година. Те траят единствено няколко милисекунди. В същото време тези импулси освобождават сила, колкото Слънцето излъчва в няколко десетки хиляди години. Все още няма пояснение за това събитие - някои считат, че това може да е работа на някаква " извънземна цивилизация ", само че тази догадка не е известна в научната общественост.
Според учените от Университета Нишогакуши FRB може да са резултат на взаимоотношението на аксионните " звезди " с акреционните дискове на свръхмасивните черни дупки.
Акреационните дискове има мощно електромагнитно поле. Взаимодействие му с " звездата " от тъмна материя води разпада на аксионите, съпроводен с лъчение на фотони. Същите тези фотонни импулси, като до нас доближават единствено най-ниските сили на радиовълните, се записват от наземните радиотелескопи. Това съставляват известните FRB.
Тази версия също не намира всеобща поддръжка измежду научните среди. Все отново тя изяснява някои аспекти, свързани с FRB. Например, за какво има повтаряне на радиоимпулсите през разнообразни шпации време.
Според Ивазаки резултатът може да е в следствие от прекосяването още веднъж и още веднъж на аксионна звезда през акреционния диск на черна дупка. Това може да стане на разнообразни шпации, до момента в който магнитното поле на диска не преобразува задоволително аксиони във фотони, тъй че аксионите да не съставляват стилен обект.
Един от проблемите на модела на Ивазаки е, че той приема, че аксионите взаимодействат по-силно с магнитните полета, в сравнение с допускат доста други теории, изяснява Лесли Розенбърг от Университета на Вашингтон в Сиатъл.
Все отново аксионите са атрактивна догадка за тъмната материя, тъй като взема решение някои открити въпроси на физиката на обикновените частици и не изискват доста допълнения към Стандартния модел, споделя Йорг Йекел (Joerg Jaeckel) от Университета в Хайделберг в Германия.
Стандартният модел е господстващата доктрина на физиката на обикновените частици и е оживяла при всеки тест до момента.
Източник: НаукаOFFNews
Изследването е оповестено в arХiv.
Обектите, които виждаме в пространството - звезди, планети и газово-прашни облаци - сформират единствено към 18% от масата на Вселената. Останалата част е така наречен тъмна материя, която не може да се забележи, с изключение на посредством гравитационните й взаимоотношения с всичко останало.
Никой не знае какво тъкмо е тъмната материя, само че има една догадка, съгласно която тайнствената субстанция се образува от едни към момента теоретични частици, наречени аксиони (Axion). Тези частици, в случай че има такива, би трябвало да са доста леки, дълготрайни и взаимодействат едва с другата материя към тях.
Аичи Ивазаки (Aiichi Iwazaki) от Университета Нишогакуши (Nishogakusha University) в Токио съобщи, че защото първоначално Вселената е била по-малка, е имало по-големи благоприятни условия за аксионите да се притеглят между тях и са можели да се слепват до образуването на аксионни " тъмни звезди ". Това обаче ще става най-много наоколо до центъра на галактиките, което прави по-вероятно те да се окажат в покрайнините на свръхмасивните черни дупки, които са на същото място, обградени от акреационни дискове от газ.
За първи път по този начин наречените бързи радиоимпулси (Fast Radio Bursts - FRB) са били открити през 2007 година. Те траят единствено няколко милисекунди. В същото време тези импулси освобождават сила, колкото Слънцето излъчва в няколко десетки хиляди години. Все още няма пояснение за това събитие - някои считат, че това може да е работа на някаква " извънземна цивилизация ", само че тази догадка не е известна в научната общественост.
Според учените от Университета Нишогакуши FRB може да са резултат на взаимоотношението на аксионните " звезди " с акреционните дискове на свръхмасивните черни дупки.
Акреационните дискове има мощно електромагнитно поле. Взаимодействие му с " звездата " от тъмна материя води разпада на аксионите, съпроводен с лъчение на фотони. Същите тези фотонни импулси, като до нас доближават единствено най-ниските сили на радиовълните, се записват от наземните радиотелескопи. Това съставляват известните FRB.
Тази версия също не намира всеобща поддръжка измежду научните среди. Все отново тя изяснява някои аспекти, свързани с FRB. Например, за какво има повтаряне на радиоимпулсите през разнообразни шпации време.
Според Ивазаки резултатът може да е в следствие от прекосяването още веднъж и още веднъж на аксионна звезда през акреционния диск на черна дупка. Това може да стане на разнообразни шпации, до момента в който магнитното поле на диска не преобразува задоволително аксиони във фотони, тъй че аксионите да не съставляват стилен обект.
Един от проблемите на модела на Ивазаки е, че той приема, че аксионите взаимодействат по-силно с магнитните полета, в сравнение с допускат доста други теории, изяснява Лесли Розенбърг от Университета на Вашингтон в Сиатъл.
Все отново аксионите са атрактивна догадка за тъмната материя, тъй като взема решение някои открити въпроси на физиката на обикновените частици и не изискват доста допълнения към Стандартния модел, споделя Йорг Йекел (Joerg Jaeckel) от Университета в Хайделберг в Германия.
Стандартният модел е господстващата доктрина на физиката на обикновените частици и е оживяла при всеки тест до момента.
Източник: НаукаOFFNews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ