Четящите романи са по-съпричастни към другите
В изявление за PsyPost Лена Вимер, докторант в немския университет Максимилиан, наскоро изясни, че тя и нейните сътрудници положили основите на количествени проучвания за резултата на художествената литература върху мисленето.
„ През последните десетилетия учени от няколко дисциплини твърдяха, че четенето на художествена литература за знание в действителния свят носи огромни изгоди, само че също и вероятни дефекти “, споделя Лена Вимер.
За да схванат по какъв начин четенето на художествена литература въздейства на мозъка, Вимер и нейните сътрудници от екипа провели два разбора. Резултатите от тях са оповестени в Journal of Experimental Psychology: General. Първият проучва когнитивната функционалност на хора, които четат разнообразни типове художествена литература. Другият употребява данни от дълготрайно изследване, което свързва читателите на художествена литература през целия живот с когнитивните резултати, вариращи от нереално мислене и умения за размишление, до способността за съпричастност към другите.
В първия мета-анализ, който включва данни от 70 изследвания и повече от 11 000 участници, откривателите открили, че четенето на художествена литература има дребен, само че „ статистически важен “ позитивен резултат върху познавателните качества на хората. Наблягащите на романите имат по-изразено състрадание и съпричастност към на другите и схващат метода, по който те мислят, изяснява PsyPost.
Четенето на художествена литература е по-въздействащо и оказва по-благотворно въздействие на личността спрямо нечетенето или пък с гледането на филмирани художествени творби.
Вторият мета-анализ, който включва 114 изследвания и повече от 30 000 участници. В него се разкрива още по-съществена позитивна връзка сред четенето на художествена литература и когнитивните качества, изключително когато става дума за вербални умения, разсъждения, нереално мислене и решение на проблеми.
Източник
„ През последните десетилетия учени от няколко дисциплини твърдяха, че четенето на художествена литература за знание в действителния свят носи огромни изгоди, само че също и вероятни дефекти “, споделя Лена Вимер.
За да схванат по какъв начин четенето на художествена литература въздейства на мозъка, Вимер и нейните сътрудници от екипа провели два разбора. Резултатите от тях са оповестени в Journal of Experimental Psychology: General. Първият проучва когнитивната функционалност на хора, които четат разнообразни типове художествена литература. Другият употребява данни от дълготрайно изследване, което свързва читателите на художествена литература през целия живот с когнитивните резултати, вариращи от нереално мислене и умения за размишление, до способността за съпричастност към другите.
В първия мета-анализ, който включва данни от 70 изследвания и повече от 11 000 участници, откривателите открили, че четенето на художествена литература има дребен, само че „ статистически важен “ позитивен резултат върху познавателните качества на хората. Наблягащите на романите имат по-изразено състрадание и съпричастност към на другите и схващат метода, по който те мислят, изяснява PsyPost.
Четенето на художествена литература е по-въздействащо и оказва по-благотворно въздействие на личността спрямо нечетенето или пък с гледането на филмирани художествени творби.
Вторият мета-анализ, който включва 114 изследвания и повече от 30 000 участници. В него се разкрива още по-съществена позитивна връзка сред четенето на художествена литература и когнитивните качества, изключително когато става дума за вербални умения, разсъждения, нереално мислене и решение на проблеми.
„ Хората, които четат доста художествена литература, имат по-добри когнитивни умения от хората, които четат малко или никаква “, обобщава Вимер.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ