Децата са 17.1% от населението в България. 8 от 10 деца с родител...
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2023 година осем от 10 деца (80.3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия, се показва в обявата.
Приблизително 19 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение, съобщи Българска телеграфна агенция.
През 2023 година 47.8% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Близо една четвърт от децата (25.9%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). Екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си разрешат 22.8%, а постоянни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 19.7%.
През 2023 година българските семейства са изразходвали 10 044 лева приблизително на разположение, което е с 19.7% повече спрямо 2022 година. За същия интервал годишният общ разход приблизително на разположение от домакинство с деца е 8499 лева, което е със 17.4% повече спрямо миналата година. За последните 10 години (2014 - 2023 г.) общият разход приблизително на разположение от домакинство с деца се усилва 2.1 пъти (през 2014 година размерът е бил 3994 лева.)
Децата до 17 години в страната са 1 104 198
Към 31.12.2023 година децата до 17 години в страната са 1 104 198, или 17.1% от общия брой на популацията в страната. Общо 827 404 деца (17.5%) живеят в градовете, а в селата – 276 794 или 16.2%.
През 2023 година общо 15 227 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, от тях 1265 са децата до 17 години. Най-предпочитаните дестинации за родителите на дребните емигранти са Германия (20.6%), следва Обединеното кралство (17.9%) и Франция (10.2%).
За втора поредна година Националният статистически институт и УНИЦЕФ България означават дружно 1 юни – Международния ден на детето, и поздравяват всички деца, оповестиха още от Национален статистически институт. И тази година Национален статистически институт показва обявата „ Децата в България “, в която са събрани всички данни от 2023 година.
Целта на обявата е да подкрепи активността на държавните институции и неправителствени организации, както и всички, които имат отношение към повишение на благосъстоянието на децата. По този метод ще се улесни работата по създаването и измененията на законодателството и стратегическите документи, както и на използването на основни просветителни, здравни и обществени политики, обявиха от статистическия институт.
Освен формалната статистика, която демонстрира настоящата обстановка в страната, УНИЦЕФ обръща особено внимание и на регулярните съвещания с деца, с цел да се посъветва с тях по отношение на най-важните за тях проблеми. Пет организации за правата на детето – Child Fund Alliance, Eurochild, Save the Children, SOS Детски селища и УНИЦЕФ – се обърнаха към деца и младежи, с цел да съберат мненията им за бъдещето на Европа преди европейските избори в допитването: „ Нашите права. Нашето бъдеще. Европа, в която желаеме да живеем. “
В изследването вземат участие над 9200 деца на възраст сред 10 и 18 години от Европейския съюз, в това число и от България, и дават съответни рекомендации в 10 сфери към политиците в Европейския съюз (ЕС), с цел да подхващат съответните дейности да подсигуряват и отстояват правата на децата през идващия мандат. Те приканват да се приоритизират тематиките за образованието, психологичното здраве, дейностите против издевателството и насилието над деца, основаването на повече благоприятни условия за работа или образование, предприемане на дейности против войните и споровете и за справяне с климатичните промени.
Образованието е измежду най-високите цели за децата в цяла Европа
Образованието е измежду най-високите цели за децата в цяла Европа. За страдание, децата имат чувството, че просветителната система не дава отговор на потребностите им и не ги приготвя съответно за бъдещето. Само 14% от децата намират образованието в учебно заведение за доста потребно, до момента в който 51% го намират за потребно до известна степен. Общо 33% не намират образованието в учебно заведение за потребно за бъдещето си. Детският съвещателен съвет отбелязва още, че учебната система постоянно наподобява остаряла и не отразява действителността, в които децата живеят всеки ден.
Децата желаят да научат житейски умения като това по какъв начин да аплайват за работа, да ръководят паричните си средства или да заплащат налози. Освен това има мощно предпочитание за образование в региона на цифровата просветеност, както и за повече фокус върху уменията за другарство като подкрепяне на децата да развият мощни обществени и прочувствени умения. И най-после, съвсем половината от децата, участващи в консултациите, биха желали да научат повече за демокрацията, присъединяване и по какъв начин съответно самите те могат да вземат участие във вземането на решения през днешния ден и по-късно като възрастни.
Посланието на децата като цяло е ясно: в допълнение към университетските умения, учебните заведения би трябвало да приготвят децата за прехода към пълноправие и отговорностите, които идват с него.
„ Всички имаме потребност да придобием на практика умения, които да ни оказват помощ във всекидневието. Например доста е значимо да знаем по какъв начин да спестяваме пари “, показва Ния, на 16 години от България.
Две от всеки три деца усещат, че натискът в учебно заведение има негативен резултат върху психологичното им здраве
Две от всеки три деца усещат, че натискът в учебно заведение има негативен резултат върху психологичното им здраве. Социални компликации като самотност (56%), тормоз (51%) или дискриминация (46%) също са обилни фактори, които способстват за проблемите с психологичното здраве при децата и младежите.
Безопасността, изключително на публични места и в онлайн пространството, е различен неотложен проблем за децата, демонстрират данните от допитването. Само 50% от децата се усещат в сигурност онлайн, а по-малко от половината участници в прочуването се усещат в сигурност в учебно заведение.
Проучването сигнализира, че 80% от децата, живеещи в Европа, са обезпокоени от разрастването на споровете по света. Най-големите терзания на децата са от войни и спорове - 82%, за психологичното здраве - 79%, намирането на работа или опция за образование - 76%, образованието - 76%, тормозът и малтретирането - 71%.
Общо 70% от децата предлагат да им се дадат повече благоприятни условия за присъединяване във вземането на решения, с цел да се подсигурява, че мнението им ще бъде чуто по въпросите, които засягат живота им.
„ Политиците не се интересуват от децата, тъй като те не могат да гласоподават. Затова нямат разбиране от нашите проблеми. Те имат вяра, че ще пораснем и проблемите ни ще изчезнат “, споделя Хари на 14 години от България.
Изменението на климата е друго главно терзание, което доста деца споделят за бъдещето си, а 69% от тях имат възприятието, че политиците не вършат задоволително, с цел да се оправят с климатичните промени.
Децата приканват възрастните да си напомнят, че децата не са единствено бъдещето. Техните цели са от голяма важност тук и в този момент.
Приблизително 19 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение, съобщи Българска телеграфна агенция.
През 2023 година 47.8% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Близо една четвърт от децата (25.9%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). Екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си разрешат 22.8%, а постоянни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 19.7%.
През 2023 година българските семейства са изразходвали 10 044 лева приблизително на разположение, което е с 19.7% повече спрямо 2022 година. За същия интервал годишният общ разход приблизително на разположение от домакинство с деца е 8499 лева, което е със 17.4% повече спрямо миналата година. За последните 10 години (2014 - 2023 г.) общият разход приблизително на разположение от домакинство с деца се усилва 2.1 пъти (през 2014 година размерът е бил 3994 лева.)
Децата до 17 години в страната са 1 104 198
Към 31.12.2023 година децата до 17 години в страната са 1 104 198, или 17.1% от общия брой на популацията в страната. Общо 827 404 деца (17.5%) живеят в градовете, а в селата – 276 794 или 16.2%.
През 2023 година общо 15 227 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, от тях 1265 са децата до 17 години. Най-предпочитаните дестинации за родителите на дребните емигранти са Германия (20.6%), следва Обединеното кралство (17.9%) и Франция (10.2%).
За втора поредна година Националният статистически институт и УНИЦЕФ България означават дружно 1 юни – Международния ден на детето, и поздравяват всички деца, оповестиха още от Национален статистически институт. И тази година Национален статистически институт показва обявата „ Децата в България “, в която са събрани всички данни от 2023 година.
Целта на обявата е да подкрепи активността на държавните институции и неправителствени организации, както и всички, които имат отношение към повишение на благосъстоянието на децата. По този метод ще се улесни работата по създаването и измененията на законодателството и стратегическите документи, както и на използването на основни просветителни, здравни и обществени политики, обявиха от статистическия институт.
Освен формалната статистика, която демонстрира настоящата обстановка в страната, УНИЦЕФ обръща особено внимание и на регулярните съвещания с деца, с цел да се посъветва с тях по отношение на най-важните за тях проблеми. Пет организации за правата на детето – Child Fund Alliance, Eurochild, Save the Children, SOS Детски селища и УНИЦЕФ – се обърнаха към деца и младежи, с цел да съберат мненията им за бъдещето на Европа преди европейските избори в допитването: „ Нашите права. Нашето бъдеще. Европа, в която желаеме да живеем. “
В изследването вземат участие над 9200 деца на възраст сред 10 и 18 години от Европейския съюз, в това число и от България, и дават съответни рекомендации в 10 сфери към политиците в Европейския съюз (ЕС), с цел да подхващат съответните дейности да подсигуряват и отстояват правата на децата през идващия мандат. Те приканват да се приоритизират тематиките за образованието, психологичното здраве, дейностите против издевателството и насилието над деца, основаването на повече благоприятни условия за работа или образование, предприемане на дейности против войните и споровете и за справяне с климатичните промени.
Образованието е измежду най-високите цели за децата в цяла Европа
Образованието е измежду най-високите цели за децата в цяла Европа. За страдание, децата имат чувството, че просветителната система не дава отговор на потребностите им и не ги приготвя съответно за бъдещето. Само 14% от децата намират образованието в учебно заведение за доста потребно, до момента в който 51% го намират за потребно до известна степен. Общо 33% не намират образованието в учебно заведение за потребно за бъдещето си. Детският съвещателен съвет отбелязва още, че учебната система постоянно наподобява остаряла и не отразява действителността, в които децата живеят всеки ден.
Децата желаят да научат житейски умения като това по какъв начин да аплайват за работа, да ръководят паричните си средства или да заплащат налози. Освен това има мощно предпочитание за образование в региона на цифровата просветеност, както и за повече фокус върху уменията за другарство като подкрепяне на децата да развият мощни обществени и прочувствени умения. И най-после, съвсем половината от децата, участващи в консултациите, биха желали да научат повече за демокрацията, присъединяване и по какъв начин съответно самите те могат да вземат участие във вземането на решения през днешния ден и по-късно като възрастни.
Посланието на децата като цяло е ясно: в допълнение към университетските умения, учебните заведения би трябвало да приготвят децата за прехода към пълноправие и отговорностите, които идват с него.
„ Всички имаме потребност да придобием на практика умения, които да ни оказват помощ във всекидневието. Например доста е значимо да знаем по какъв начин да спестяваме пари “, показва Ния, на 16 години от България.
Две от всеки три деца усещат, че натискът в учебно заведение има негативен резултат върху психологичното им здраве
Две от всеки три деца усещат, че натискът в учебно заведение има негативен резултат върху психологичното им здраве. Социални компликации като самотност (56%), тормоз (51%) или дискриминация (46%) също са обилни фактори, които способстват за проблемите с психологичното здраве при децата и младежите.
Безопасността, изключително на публични места и в онлайн пространството, е различен неотложен проблем за децата, демонстрират данните от допитването. Само 50% от децата се усещат в сигурност онлайн, а по-малко от половината участници в прочуването се усещат в сигурност в учебно заведение.
Проучването сигнализира, че 80% от децата, живеещи в Европа, са обезпокоени от разрастването на споровете по света. Най-големите терзания на децата са от войни и спорове - 82%, за психологичното здраве - 79%, намирането на работа или опция за образование - 76%, образованието - 76%, тормозът и малтретирането - 71%.
Общо 70% от децата предлагат да им се дадат повече благоприятни условия за присъединяване във вземането на решения, с цел да се подсигурява, че мнението им ще бъде чуто по въпросите, които засягат живота им.
„ Политиците не се интересуват от децата, тъй като те не могат да гласоподават. Затова нямат разбиране от нашите проблеми. Те имат вяра, че ще пораснем и проблемите ни ще изчезнат “, споделя Хари на 14 години от България.
Изменението на климата е друго главно терзание, което доста деца споделят за бъдещето си, а 69% от тях имат възприятието, че политиците не вършат задоволително, с цел да се оправят с климатичните промени.
Децата приканват възрастните да си напомнят, че децата не са единствено бъдещето. Техните цели са от голяма важност тук и в този момент.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ