Подход към агресията в психиатрията
Източник:
В главната си част психиатричните болести нямат прецизен извършител, а се дължат на взаимното деяние на голям брой фактори – както такива на средата и обществото, по този начин и от генетични предразполагащи фактори. Последните нормално се състоят в известни вариации във действието на нервната система и изключително – интензивността на невромедиаторите.
И в реалност у значима част от психологичните заболявания се откриват присъщи отклонения в интензивността на системи като тази на допамина, норадреналина, серотонина и на гамааминомслената киселина . Такъв жанр отклонения биха могли да доведат и до нападателно държание.
Например с експанзия се свързват увеличената активност на допамина при фикс идея и остра неуравновесеност, както и
понижената интензивност на гамааминомаслената киселина при деменция, делир, паническо разстройство и генерализираната тревога. Увеличена интензивност на норадреналина пък има при деменцията, паническото и тревожното растройство.
Проява на нападателно държание може да се дължи освен на психологично заболяване, само че и да бъде в подтекста на личностова характерност, без съществуване на заболяване.
Не бива да се не помни, че агресивното държание може да бъде провокирано от контузия или някакви други болестни процеси в региона на главата, както и от общи положения на организма – промени в електролитния състав, доставката на глюкоза и О2 и други – които да повлияят на централната нервна система.
Във всеки случай проявата на експанзия, която заплашва както агресора, по този начин и близките, изисква незабавна интервенция за преодоляване на обстановката
Оценка на риска от експанзия
Не е допустимо с безспорна сигурност да се предсказа дали даден човек ще извърши нападателен акт или не. Психиатрията обаче може да пояснява разнообразни признаци за да се даде допустимо най-точна
оценка на риска от демонстрация на експанзия и в случай че е нужно да се подхващат съответните ограничения, с цел да може да се избегне.
Свързани публикации.. Венета Стефанова: Агресията в детската градина изисква ангажираност 0 Антисоциално и гранично личностово разстройство 0 Мъже на токчета против насилието над дами 0
Признаци за идно принуждение са:
Скорошни актове на насилие; Вербални или физически заплахи; Носене на оръжие или предмети, които могат да се употребяват като такива; Нарастваща психомоторна възбуда; Интоксикация с алкохол или други субстанции; Параноидни хрумвания при психотичен пациент; Халюцинации, които приканват пациента към насилие; Някои манийни пациенти; Пациенти с личностови разстройства, склонни към импулсивна загуба на контрол; Предупредителни физически знаци – да вземем за пример стиснати юмруци.
Оценката на риска от експанзия включва няколко фактора:
Телесно състояние; Идеи, стремежи, планове, проекти за принуждение и наличност на начини за осъществяването му; Мъжки пол, възраст сред 15-25 години, невисок социалноикономически статус и слаба обществена поддръжка носят нараснал риск; Предшестваща история освен за принуждение, само че и за импулсивно държание като цяло – хазарт, корист със вещества, неуравновесеност, суицидни опити; Историята за актове на принуждение е най-хубавият предиктор за бъдещи насилствени действия; Наличието на стресори – загуба, спор и т. н.
Подход към пациента с експанзия
Човек с припадък на експанзия, заплашваща него и/или близките, малко или повече
може да се преглежда като пациент, защото такава степен на нападателно държание изисква уточняване на аргументите.
Попадането на такива пациенти в незабавния психиатричен кабинет провокира значително усложнение, тъй като нормално от възбудените и нападателни заболели е мъчно да се получи задоволително цялостна информация за тяхната история, съществуване на болести, банкет на медикаменти или изискванията, довели до случая.
На първо време би трябвало да се дефинира дали агресивното държание е демонстрация на органично или функционално нарушаване. Тежка контузия на главата елементарно може да изясни обстановката, само че органичните аргументи не всеки път са по този начин явни. За това налага се търсенето им, тъй като в противоположен случай експанзията може да прикрие тежък и грозящ живота на пациента болестен развой.
Първата стъпка при метода към нападателен пациент е неговото уединяване от обстановката, провокирала експанзия и даже физическото му въздържане – в случай че това е належащо.
Ситуационното извеждане от време на време е задоволително, с цел да извади човек от пристъпа на експанзия, което разрешава да се премине към по-спокоен диалог.
Когато последното обаче не прави работа, както и в случаите на абстиненция, се постанова използването на лекарства от групата на антипсихотиците и бензодиазепините. Тъй като последните имат тягостен резултат върху централната нервна ситема, доктор би трябвало деликатно да ревизира дали пациентът е приемал алкохол или има други положения, при които е рисково приложението на бензодиазепинови препарати.
Дълготрайният надзор над експанзията цели оптимално понижаване на честотата и интензитета на нападателните прояви и включва сложни ограничения – психотерапия, фамилна поддръжка и в някои случаи медикаментозна терапия. 4650
В главната си част психиатричните болести нямат прецизен извършител, а се дължат на взаимното деяние на голям брой фактори – както такива на средата и обществото, по този начин и от генетични предразполагащи фактори. Последните нормално се състоят в известни вариации във действието на нервната система и изключително – интензивността на невромедиаторите.
И в реалност у значима част от психологичните заболявания се откриват присъщи отклонения в интензивността на системи като тази на допамина, норадреналина, серотонина и на гамааминомслената киселина . Такъв жанр отклонения биха могли да доведат и до нападателно държание.
Например с експанзия се свързват увеличената активност на допамина при фикс идея и остра неуравновесеност, както и
понижената интензивност на гамааминомаслената киселина при деменция, делир, паническо разстройство и генерализираната тревога. Увеличена интензивност на норадреналина пък има при деменцията, паническото и тревожното растройство.
Проява на нападателно държание може да се дължи освен на психологично заболяване, само че и да бъде в подтекста на личностова характерност, без съществуване на заболяване.
Не бива да се не помни, че агресивното държание може да бъде провокирано от контузия или някакви други болестни процеси в региона на главата, както и от общи положения на организма – промени в електролитния състав, доставката на глюкоза и О2 и други – които да повлияят на централната нервна система.
Във всеки случай проявата на експанзия, която заплашва както агресора, по този начин и близките, изисква незабавна интервенция за преодоляване на обстановката
Оценка на риска от експанзия
Не е допустимо с безспорна сигурност да се предсказа дали даден човек ще извърши нападателен акт или не. Психиатрията обаче може да пояснява разнообразни признаци за да се даде допустимо най-точна
оценка на риска от демонстрация на експанзия и в случай че е нужно да се подхващат съответните ограничения, с цел да може да се избегне.
Свързани публикации.. Венета Стефанова: Агресията в детската градина изисква ангажираност 0 Антисоциално и гранично личностово разстройство 0 Мъже на токчета против насилието над дами 0
Признаци за идно принуждение са:
Скорошни актове на насилие; Вербални или физически заплахи; Носене на оръжие или предмети, които могат да се употребяват като такива; Нарастваща психомоторна възбуда; Интоксикация с алкохол или други субстанции; Параноидни хрумвания при психотичен пациент; Халюцинации, които приканват пациента към насилие; Някои манийни пациенти; Пациенти с личностови разстройства, склонни към импулсивна загуба на контрол; Предупредителни физически знаци – да вземем за пример стиснати юмруци.
Оценката на риска от експанзия включва няколко фактора:
Телесно състояние; Идеи, стремежи, планове, проекти за принуждение и наличност на начини за осъществяването му; Мъжки пол, възраст сред 15-25 години, невисок социалноикономически статус и слаба обществена поддръжка носят нараснал риск; Предшестваща история освен за принуждение, само че и за импулсивно държание като цяло – хазарт, корист със вещества, неуравновесеност, суицидни опити; Историята за актове на принуждение е най-хубавият предиктор за бъдещи насилствени действия; Наличието на стресори – загуба, спор и т. н.
Подход към пациента с експанзия
Човек с припадък на експанзия, заплашваща него и/или близките, малко или повече
може да се преглежда като пациент, защото такава степен на нападателно държание изисква уточняване на аргументите.
Попадането на такива пациенти в незабавния психиатричен кабинет провокира значително усложнение, тъй като нормално от възбудените и нападателни заболели е мъчно да се получи задоволително цялостна информация за тяхната история, съществуване на болести, банкет на медикаменти или изискванията, довели до случая.
На първо време би трябвало да се дефинира дали агресивното държание е демонстрация на органично или функционално нарушаване. Тежка контузия на главата елементарно може да изясни обстановката, само че органичните аргументи не всеки път са по този начин явни. За това налага се търсенето им, тъй като в противоположен случай експанзията може да прикрие тежък и грозящ живота на пациента болестен развой.
Първата стъпка при метода към нападателен пациент е неговото уединяване от обстановката, провокирала експанзия и даже физическото му въздържане – в случай че това е належащо.
Ситуационното извеждане от време на време е задоволително, с цел да извади човек от пристъпа на експанзия, което разрешава да се премине към по-спокоен диалог.
Когато последното обаче не прави работа, както и в случаите на абстиненция, се постанова използването на лекарства от групата на антипсихотиците и бензодиазепините. Тъй като последните имат тягостен резултат върху централната нервна ситема, доктор би трябвало деликатно да ревизира дали пациентът е приемал алкохол или има други положения, при които е рисково приложението на бензодиазепинови препарати.
Дълготрайният надзор над експанзията цели оптимално понижаване на честотата и интензитета на нападателните прояви и включва сложни ограничения – психотерапия, фамилна поддръжка и в някои случаи медикаментозна терапия. 4650
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ